SHARE

Впечатляващото участие на гражданите в референдума раздвижи политически ни елит. Още преди да бъдат обявени резултатите, имахме заявена готовност за промяна в нормативната уредба, защото такава била волята на народа. Въпросът не бил „да“ или „не“, а „кога“ и „как“.

Това обаче не е точно така. Поне по силата на действащия закон. Какво казва Законът за пряко участие на гражданите в държавна власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС)?

„Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.

(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

С други думи, предложението, предмет на референдума, е прието, ако са едновременно изпълнени две кумулативно дадени условия: 1) В гласуването да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и 2) Ако с „ДА“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Следователно неизпълнението на което и да било от двете условия прави предложението „неприето„.

Какви са фактите в настоящия случай?

Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателния списък, видно от обявените от ЦИК резултати от избори за народни представители, проведени на 05.10.2014 г., е 3 500 585. На референдума от 06.11.2016 г. са гласували 3 488 558 граждани, т.е. по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание.

Следователно не е налице първото условие по закон, което прави предложението от референдума неприето.

Въпреки това внушителният брой на участвалите граждани в референдума мотивира политиците да заявят намерение да предприемат действия все едно че е прието.

Нека видим дали са налице условия за това обаче. Могат ли нашите народни представители да предприемат действия, свързани с промяна в законодателството и специално на системата с изборните правила с аргумент, че такава била волята на народа, изразена чрез резултатите от миналия референдум.

На първо място ще трябва да формулират какво точно означава „народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура“, както и да видим дали това, което влагат като смисъл и съдържание действащите народни представители, съвпада с онова, което влагат като смисъл и съдържание онези, които са отговорили с „да“ на въпроса от референдума.

Действащата правна уредба у нас не дава определение на това що е „народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура“. Няма правна норма, която би могла да се приложи по аналогия, такъв модел не е посочен в доктрина или практика, не е ясно дали изобщо съществува модел, описан по начина, посочен във въпроса от референдума. Междувременно се появиха предложения, свързващи бъдещото изменение на изборните правила със сходства на избирателната система, действаща в Германия, други с елементи, които имало във Франция, трети с нещо друго.

Никой на този етап не успя да разгадае какво точно е вложил като смисъл гласоподавателят, за да се приеме като воля на народа. Следователно на първо място ще трябва да има яснота относно модела, който е минал като първи въпрос на референдума, за да могат народните ни представители да търсят единствено начина/реда, по който същият да стане част от правната уредба. В противен случай остава съмнението, че референдумът е само повод за изменение на модела, който тепърва ще търси свое съдържание и смисъл. Това може, разбира се, и да е допустимо по аргумент от чл. 23, ал. 3 от ЗПУГДВМС, но не и с аргумент, че такава била волята на народа.

На следващо място, щом не е налице правно основание предложението да бъде прието по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗПУГДВМС, то за да може да бъде въведено като действаща уредба все едно че е прието, ще трябва да се намери друго подходящо годно основание. Може ли основният аргумент, че такава била волята на народа, да се припознае като аргумент, свързан с резултат от демократични процеси. Може, ако действително са налице предпоставките, но нека видим дали в случая изобщо можем да говорим за такива:

Във всяка демокрация върховенството на закона е водещо фундаментално начало и ако не приемаме предвидения по закон резултат от референдума, ние всъщност се съгласяваме да бъдат уязвени основите на демокрацията, защото принципът за върховенството на закона вече няма да е водещ. Можем ли при това положение да възприемем като приемлив аргумента, че такава била волята на народа? А и нека видим какви точно са фактите, материализиращи волята на народа:

На въпроса „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура“ с „ДА“ са отговорили 2 509 864 от общия брой на гласоподаватели 6 865 086 (по данни на ЦИК, публикувани на официалната й интернет страница). Разликата от 4 355 222 гласа представлява сама по себе си липса на подкрепа. Следователно изразената воля на народа е липса на подкрепа на предложението за изменение на избирателната система. Не и по начина, описан в първия въпрос от референдума.

В обобщение:

  1. По силата на действащия закон предложението за изменение на действащата избирателна система НЕ Е ПРИЕТО и не може да се въведе в нормативната уредба все едно че е прието.
  2. Не е налице яснота какво е съдържанието на модела народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, което допълнително обосновава невъзможност да се предприемат действия по въвеждането му в правната ни уредба;
  3. Въз основа на броя гласове, установени от ЦИК, от общ брой гласоподаватели 6 865 086 с „ДА“ са отговорили 2 509 864, от което следва, че няма основание предложението да се наложи като воля на останалите 4 355 222 български граждани, които очевидно НЕ са го подкрепили.

Ерго: каква е волята на народа е съвсем очевидно за всички нас. А народните ни представители ще трябва просто да я приемат. Но явно целта от самото начало е била да направят обратното. 

SHARE
Грета Ганева е адвокат от Софиската адвокатска колегия. Магистър по право на Европейския съюз. Експерт по права на човека.