SHARE

Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.

Приятно четене.

7:30 вечерта, комуналната кухня, Оксфорд:

– Ааау! Макс, пусни! Изабела, помощ!

Малкото поляче Макс, син на икономите ни, виси от китката ми, впило двеста и петдесет остри зъбета в сухожилието ми. Макс много обича да готви с възрастните (което се изразява в игра с газовия котлон, разпръскване на микроскопични парченца сурова храна върху обширна квадратура и жонглиране с ножове). Сега ми отмъщава, защото му забраних да бърка с ръка в блендера.

Мат, английският ми съсед, който работи в пансион за деца с психически разстройства и често се прибира със синини и отпечатъци от зъби, сърба горещ шоколад на два метра от мен и се усмихва благо.

– Мат, какво се хилиш – помощ! – възмущавам се аз и се опитвам с една ръка да разхлабя злите челюсти на синеокото акулче.
– Извинявай – хихика Мат, – просто ми стана мило за момент, че разярено дете решава да ухапе някой друг, а не мен.
Мат почва да гъделичка Макс, но получава могъщ ритник в корема, понеже веднъж разгневиш ли малката пираня от Катовице, няма чужд и няма свой. Влиза Ахмед и като преценява ситуацията, втурва се да сваля Макс от тезгяха. Тактическа грешка – Макс ме изплюва с войнствен писък и захапва дланта на Ахмед.

Тримата зовем в хор:
– Изабелааа!

Изабела захвърля прането на простора и влита в кухнята зачервена.

– Макс, пак ли хапеш? – скарва се тя на полски.
Макс не е в състояние да отговори, понеже устата му е заета. Ахмед започва да се просълзява. Изабела изтегля ухото на Макс, който се полъгва да пусне плячката си, за да изпищи възмутено. Тя светкавично го нарамва и го понася към вратата, където поспира и геройски надвиква врясъците на гърчещия се в хватката ѝ саблезъб тигър:

– Ахмед, Мария, моля, извинявайте. Досега малкият налиташе само на татко си и на Руперт от втория етаж. Жени и араби не беше хапал.

Ахмед и аз кимаме с разбиране. Когато Иза се скрива, Ахмед промърморва:
– Да се надяваме, че поляците не обичат близкоизточни ястия.
Мат му връчва чаша ментов чай за успокоение на нервите, а на мен – телефона си. Извадил е на Гугъл Мапс всички местни клиники, където могат да ни ваксинират против бяс.

#cavepuerum*

Cave puerum – от лат. “Внимание, дете!”, игра на думи с римското предупреждение пред входните врати Cave canem – “Внимание, куче”, използвано като съвременните стикери на СОТ за предупреждение, че обектът е охраняван – бел. ред.

Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“: 

Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд

Часовникарят и неговите антики

Издателството на откачалките

Сутрешна алилуя: Наеми имигрант, спаси наемател

Рисковете на гурбета

Оксфордски драми с мултикултурното възпитание

Протестантска работна етика

Италиано веро

Страстите икономови

Пиянството на няколко народа

Социопати на чай

Фройд е прав за всичко

Малки лондонски чудеса

50 нюанса потрес

SHARE
Редактор в юридическо издателство, двуезичен журналист с международни награди за аналитична журналистика, публикуван в The Economist и Еuronews. Преводач и криминолог, сътрудник на Института за европейски политики. Живее в Оксфорд.