SHARE

На 19-ти и 20-ти май 2016 г. в Брюксел се проведе Среща на министрите на външните работи на страните членки на НАТО, на която  бяха обсъдени поредица от въпроси, свързани с актуалната среда на сигурност и подготовката на Срещата на най-високо равнище във Варшава на 8 и 9 юли.
В същото време на 19-ти май в Брюксел бе приет  и най-новият член на НАТО – Черна гора, което  изнерви допълнително Русия.
Експертът по отбрана и бивш министър на отбраната Велизар Шаламанов отговори ексклузивно в Брюксел на въпроси на Терминал 3.

Миналата седмица бе поставено началото на т.нар. Европейски щит с военната база “Девеселу”, Румъния. Какво представлява проекта и от кого ще ни пази?

Откриването на комплекса в Румъния е една от стъпките в достигане на начална оперативна готовност на системата за противоракетна отбрана с елементи в Турция, нова база в Полша, американски кораби (ползващи бази в Европа – Испания), център за управление в Германия към срещата във Варшава. Тази система е интегрирана със системата за противовъздушна отбрана и заедно определено са най-скъпият съвместен проект на НАТО, демонстрация на трансатлантическата солидарност и капацитета на Алианса за реализиране на сложни високотехнологични проекти. Определено това достижение ще повиши защитата на европейските страни в НАТО от балистични ракети с евентуално оръжия за масово поразяване, които за съжаление се разпространяват и могат да попаднат в ръцете на враждебни на свободните европейски страни лидери. Системата няма капацитет да отрази масиран удар от страни с голямо количество балистични ракети.

От тук насетне следва изграждането и на база в Полша. Какво предвещава бъдещето за сигурността на Запада?

Определено сигурността в Европа след втората световна война се гарантира от НАТО в рамките на устава на ООН. За съжаление след разпадането на Варшавския договор и след това на Съветския съюз и Югославия бяхме свидетели на военни действия в Хърватска, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия, Грузия, Украйна. Във всички тези случаи НАТО играеше и играе решаваща роля за ограничаване на конфликта, намиране на изход и стабилизиране. В много голяма степен членството в НАТО, последвано от членство в ЕС – като се почне от Полша, Чехия и Унгария до Хърватска е модела за изграждане на свободна и обединена Европа. Разширението на свободна Европа изисква и нейната защита от външни заплахи, които към момента са основно свързани със нестабилността и конфликтите на Изток, Югоизток и Юг от свободна Европа. Към момента ЕС няма ангажименти към противовъздушната и противоракетна отбрана – те са задачи на НАТО. С антитерористичната операция по член 5 на Североатлантическия договор в Средиземно море и сега съвместните дейности на НАТО и ЕС в Егейско море очертават модела за сигурност на Европа на НАТО и ЕС в партньорство с всички съседи и в глобален план. Основата на сигурността винаги е била и ще бъде силата – т.е. бъдещето на сигурността на Европа зависи от силата на НАТО и сътрудничеството между ЕС и НАТО.

За изграждането на Европейския щит се говори от десетилетие, но той среща остра опозиция от страна на Русия. Какво наложи днес лидерите на Европа и САЩ да пренебрегнат нейните позиции?

НАТО и ЕС никога не са пренебрегвали позициите на Русия – обратно в съвета НАТО-Русия се води диалог. Отговорността на НАТО и Русия е пред страните членки, техните граждани – не пред страни извън тези съюзи. Програмата се изпълнява по план като управлението на такива сложни програми е свързано с много рискове и тяхното компенсиране. Опитите за сътрудничество с Русия са с ограничен успех основно по решение на Русия и основно поради грубото нарушаване на международни договори от страна на Русия.

По време на Вашия мандат като служебен министър бе публикуван доклада “Визия 2020: България в НАТО”. В него първоначално се сочеше, че се намираме в хибридна война с Русия, но последстващата редакция не бе толкова изрична в изказа си. Две години по-късно какви са последиците за България от хибридната война?

“Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана” изигра своята роля в подготовка на България за срещата на върха в Уелс и ускоряване на процесите на превъоръжаване и модернизация на армията. Това бе основната цел, но темата за “хибридната” и “информационната” война също бе въведена официално в дебата в България и макар да бяха “оттеглени” в приетия от Съвета по сигурността на министър-председателя като работен документ текст, то виждаме, че днес – две години по-късно тези две теми са в центъра на консултациите в НАТО, ЕС и естествено в България. А последиците от “хибридната война” в България са разделението на обществото, острото “геополитическо” противопоставяне на политическите сили в и извън Парламента.

Нужно ли бе анексирането на Крим, за да осъзнае Запада колко сериозна е заплахата от Русия. Нейната стратегия за дестабилизация на Европа и влияние в бившия Източен блок не продължава ли от десетилетия?

Не бе нужно, но “Запада” е сложна организация от страни и съюзи като НАТО и ЕС. Това е за хората, които очакват Запада да действа като единна държава и сигурно са разочаровани, но историята доказва, че всъщност при криза в НАТО се вземат решения бързо, действа се ефективно и това е резултат от зрелостта на Алианса. Определено предизвикателството от действията на Русия е най-голямото от разпадането на Съветския съюз досега. Отговорът с Плана на действие за повишена готовност, вкл. центрове за интеграция на силите в Източна Европа ще промени ситуацията и в дългосрочен план ще намали риска от подобни “изненади”.

В кои други държави в Европа се води хибридна война най-остро? Застрашени ли са демократичните основи на Стария континент?

Хибридната война експлоатира слабостите, уязвимостите – така че тя е най-активна в страни с повече слабости. Демократичните основи не могат да бъдат заплашени отвън – те зависят от консолидацията на демокрацията, от зрелостта на нашите общества.

В контекста на руската агресия, заплахата за сигурността от отслабването на Европейския Съюз е многократно по-голяма от тази, произтичаща от бежанците, установяващи се в Естония.”, казва Арнолд Синисалу (Arnold Sinisalu), Генерален директор на Службата за вътрешна сигурност на Република Естония (KAPO). С тези думи той обобщава доклада на естонските служби, който е публичен.
Можем ли да кажем същото и за други държави, които са от интерес за имперските амбиции за геополитическо господство на Русия, между които е и България?

Това трябва да го кажат службите на тези държави, а НАТО е идеален форум за споделяне на информация и съвместни действия за неутрализиране на заплахите чрез всеобхаватен подход към сигурността между НАТО и ЕС.

До каква степен корупцията прави България уязвима и какви индикации има, че тя се използва не просто като средство за правене на пари, а за дестабилизация на политическата картина в Европа?

Една от характеристиките на хибридната война е използване на организираната престъпност от специалните служби за дестабилизиране на институциите на демократичната система в свободните страни. България по оценка на ЕС е доста уязвима и затова бяхме приети в Съюза с механизъм за наблюдение. Намаляването на тези уязвимости, следователно трябва да е наш приоритет номер 1 заради националната ни сигурност, а не заради мониторинга от ЕС. В по-конкретен план – намаляване на зависимостта от руско въоръжение и ограничаване на корупцията и други лоши практики в реализиране на превъоръжаването и модернизацията на армията са висок приоритет за националната сигурност.