SHARE

Утре ще се проведе референдумът на Обединеното кралство за излизане от Европейския съюз, поради което днес двете кампании правят последни призиви към британския народ. Вчера се проведе и последният голям дебат по въпроса, който бе организиран от Би Би Си и в него участие взеха бившият и настоящият кмет на лондон – Борис Джонсън, който иска страната му да напусне съюза, и Садик Кан, който е за оставането на Великобритания в ЕС. По-късно днес, един от най-известните журналисти, Джеръми Паксман, ще проведе и последното телевизионно събитие посветено на референдума по Channel 4. В 23 часа българско време той ще покани над 150 политици, бизнесмени и журналисти, които за последно ще имат възможност да изкажат тезите си преди агитацията в страната официално да приключи.

Статията на Красимира Хендри за Терминал 3 „Високият залог на референдума и непосилната му цена“ дава задълбочен и интересен поглед върху въпроса.

Междувременно, днес Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха споразумение за създаването на Европейска гранична и брегова охрана, която трябва да подсили европейската служба Frontex в опазването на границите на Съюза. Ако споразумението бъде прието от държавите-членки, а след днешното споразумение това е почти сигурно, то националните гранични служби ще могат да бъдат подпомагани от новата европейска служба. Това ще може да стане ако държава-член на ЕС поиска допълнителен човешки ресурс за опазване на границите ѝ. С това се очаква миграционния натиск към стария континент да бъде успешно овладян при нова вълна от Близкия изток.

В един друг край на света, Северна Корея продължава опитите си да създаде ядрен арсенал и днес от Пхенян са изстреляли нови две ракети в Японско море, предава Би Би Си. Първият изстрел е бил неуспешен, предават южнокорейските власти, но вторият, по информация от Япония е имал умерен успех. Това е поне петият път, в който Северна Корея се опитва да проведе успешен опит за изстрелване на ядрена ракета за последните месеци. До този момент Ким Чен Ун и неговото правителство не са отбелязали успех.

И като си говорим за диктатори с грандомански амбиции, според Путин, Русия била принудена да реагира на агресията от НАТО.  Това заяви руският прездиент в обръщение пред руската Дума по повод 75-ата годишнина от нападението на Третия райх в СССР. „Запада не желае да се изгради модерна извънблокова система за колективна сигурност, в която всички са равнопоставени“, заяви Путин в речта си. Точно това разбиране на международните отношения бе разкритикувано от българският президент в речта му пред Европейския парламент, когато Плевнелиев заяви, че има държави, които разглеждат света като свери на влияние.

Критика към Москва днес дойде и от външният министър Даниел Митов в негово интервю за БНТ. В него той заяви анексирането на Крим е причина за кризата на отношенията на НАТО с Русия и подсилването на защитата на съюзническите държави е съвсем естествена реакция.

Митов също така обори „истеричните“ по негови думи твърдения, че флотът на НАТО е заявка за война с Русия. „България не е поемала никакъв ангажимент за участие, разговорите ще продължат. Никой няма намерение да напада когото и да било“, добави министърът. Всичко това, разбира се, е вярно, но е важно да уточним, че въпросните „истерични твърдения“ дойдоха именно от неговия шеф – Бойко Борисов.

Междувременно, русофилски организации в страната решиха също да се оплачат, че ще воюваме с Русия, с което абсурдът придоби нови измерения. Инициативен комитет внесе в парламента проект за декларация на Народното събрание за отказ от военни действия между България и Руската федерация.

Инициативата е подписана от Съюз на патриотичните сили „Защита“, възпитаниците на Националния военен университет „Васил Левски“, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Общобългарския комитет „Васил Левски“, Асоциацията на военните разузнавачи, Съюза на парашутистите, Националното движение Русофили, Националната асоциация Сигурност и Асоциацията на разузнавачите от запаса, предава „Медиапул“.

За да не останат по назад, от БСП решиха да поканят премиера в Народното събрание, за да обясни кога точно България ще поведе западния свят във войната срещу Русия.

По другата важна външнополитическа тема за България – имиграционната вълна – Даниел Митов увери, че ситуацията по границата е спокойна и миграционният натиск не е увеличен. По отношение на връщането на бежанци в Турция външният министър избегна въпроса защо от Анкара отказват да приложат споразумението с ЕС

„Турската страна ни казва, че е ратифицирала споразумението, но предстои страната да приеме как ще се прилага самото споразумение. Това е правен казус“, каза той.

Докато сме на темата за имигрантите, днес стана ясно, че оградата по границата с Турция може да се оскъпи с още 5-10 млн. лева. Това стана ясно след като днес министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова разкри плановете на правителството за завършване на граница. Тя уточни, че финалната цена ще зависи от предложените проекти. Цената от 5 до 10 млн., обаче,  е значително по-ниска от обявените от Валери Симеонов 44 млн. лв минала седмица, които той се похвали, че е издействал от правителството.

Останалите новини от страната са, че днес парламента изслуша кандидатите за членове на КЗК. За председателското място се бори единствено Юлия Ненкова, която е предложение на ГЕРБ. Напомняме Ви, че съобразно новият Закон за обществените поръчки, ролята на председателя на КЗК е от изключително значение, защото само той ще определя кои служители на комисията ще проучват жалбите по ЗОП.

Завършваме и с една добра новина. По информация на Министерство на околната среда и водите България е първа в Европа и на едно от челните места в света по износ на билки. Всяка година в страната ни се обработват между 15 000  и 17 000 т лечебни растения, от които около 90% се изнасят в чужбина.

На снимката:  Доналд Тръмп и Борис Джонсън в творба на Paintsmiths Of Bristol изобразяваща двамата политици, по подобие на ноторната целувка между Брежнев и Хонекер

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.