SHARE

На моста на влюбените пред НДК Тереза Мей, Ангела Меркел и Еманюел Макрон водиха разговор за преговорите по Brexit.

Днес в София се събраха всички балкански и европейски лидери (без испанския премиер Мариано Рахой, който дойде на двустранна визита по-рано, за да не покаже подкрепа за Косово, предвид сепаратизма на Каталуния).

Стана ясна перспективата за Балканите – членството в ЕС е обвързано с фундаментални реформи в правосъдната им система, дотогава инициативата на ЕС за инвестиции в енергийната, дигиталната и транспортната инфраструктура бе приета.

Конкретни срокове отсъстваха – от Европейската комисия посочиха 2025 г. като ориентир за Сърбия и Черна гора, но за целта всяка страна трябва да проведе огромни реформи. Македония и Гърция обявиха, че са намерили решение за името на южната ни съседка, но първо ще го обсъдят в страните си, преди да го обявят. Лидерите на Косово и Сърбия също бяха категорични, че ще положат стъпки за намиране на решение. След две години ще се проведе нова среща за Западните Балкани в Хърватия, на която трябва да има по-ясна перспектива за тяхното бъдеще.

От друга страна, на срещата на европейските лидери не липсваха и извънредните теми. Лидерите на ЕС бяха единни в подкрепата си за иранското ядрено споразумение и търсене на противодействие за санкции на САЩ срещу фирми от ЕС, работещи в Иран.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск остро критикува “капризното” поведение на Тръмп на работната вечеря в София с думите: “С такива приятели защо са ни врагове?” В четвъртък Туск обяви, че ЕС ще поддържа сделката с Иран, докато и Иран е ангажиран изцяло по нея.

От друга страна, наближава поредният краен срок на Тръмп да наложи мита на ЕС – този път 1 юни – друга скорошна линия на разделение между Вашингтон и Брюксел.

 

В част от събитията около председателството се превърна и националният протест на превозвачите, който започна точно с началото на срещата на върха. Транспортните компании разположиха десетки камиони и автобуси на “Цариградско шосе” и отправиха послание към френския президент: “Макрон, не разделяй Европа!”-  което на Веселин Дремджиев напомни на “Роналд Рейгън – враг №1 на Тутраканската селищна система”.

Българската Конституция не само не препятства ратификацията на Истанбулската конвенция (ИК), нещо повече – както преамбюлът ѝ, така и редица други нейни разпоредби поощряват и дори изискват въвеждането ѝ във вътрешното право като важен инструмент за борба срещу насилието над жени и домашното насилие.

Тази позиция защитава Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Конституционния съд (КС). Висшият орган на адвокатурата е сред институциите, които бяха поканени да дадат своите аргументи и позиция по делото в КС, по което той трябва да извърши предварителен контрол за съответствието на конвенцията на българския основен закон.

За да обосноват позицията си в защита на ратификацията на конвенцията от адвокатурата, първо анализират общите ѝ цели, а основната сред тях е борбата срещу насилието над жени. „Дефиницията за „жена“ е социален конструкт. Тя определя жените чрез селективно приписани качества и роли, които ги долупоставят спрямо „мъжа“. Обществото има свое понятие и за „мъж“, което също няма общо с естественото мъжко, с биологичния пол. И двете социално-полови определения, които обществото е наследило през патриархалната култура, са изкуствени и тенденциозни – те са създадени, а не са естествено явление, и то са създадени с цел, която е да държи жените в подчинение на мъжете съгласно традициите. Именно тези социални, изкуствени, идеологически по своята природа, обслужващи целите на неравенството дефиниции за „жените“ и „мъжете“ – какви са техните присъщи особености, какви те трябва и не трябва да бъдат, как трябва и не трябва да се държат, какво могат и не могат да правят, къде им е „мястото“ и пр. – са познати като полови стереотипи, социален пол или gender (джендър)“, заявява ВАдС.

Цената на петрола мина 80 долара за пръв път от 2014 г.

Петролът надмина 80 долара за барел в Лондон за първи път от 2014 г., след като затрудняването на доставките и силното търсене повишиха цените. В основата на ръста са намалението на запасите в САЩ и ефектът от излизането на Вашингтон от ядрената сделка с Иран.

Ако помните, бе създадена комисия, която да разследва сделката с ЧЕЗ и Гинка. Сигурно не помните. Е, не е било нужно – работата и днес приключи без резултат.  Депутатите приеха доклада от двумесечната й работа, но комисията така и не успя да даде отговор на най-важните въпроси – кой дава парите на купувача “Инерком България” и кой стои зад Гинка.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.