SHARE

Валери Гюров е един от основателите на Сдружение „Трансформатори“ – организация, която трайно промени облика на София, първа поведе борбата за прозрачно управление на града и даде началото на други организации, които се борят за по-човечен град. Валери е пряк участник в създаването на съвременната градска култура и водим откровен разговор за това в какво се превръщат мечтите, за градския транспорт, за управлението на София…

Представи се.

Валери се казвам,  на 33 съм, сега съм в София. Какво друго да кажа? Учих първо в квартално училище, после в Немската гимназия и вместо да стана пилот от Формула 1 станах архитект.

Защо пилот от Формула 1?

Това беше детската и младежката ми мечта, от 10 до 16 годишен. Само това ми беше в главата, абсолютно нищо друго.

Сериозно?

Да.  Живеех с мисълта, че ще бъда новият Аертон Сена. Пробвах с картинг в България, съзтезания, напред-назад, но това се оказа супер скъп спорт и разбрах, че реалността е много друга. В един момент един немец  ми открадна картинга и го завлече във Варна, където беше арендатор на пистите, и това ми прекърши и последния ентусиазъм. И майка ми и баща ми го бяха финансирали, което си бяха 1000 евро, а тогава това бяха повече пари отколкото сега. И след това ми увря главата, нали, че няма как да пробия с този спорт, и казармата още ме грозеше. И така заминах да уча в Германия.

Какво учи там?

Архитектура.

Архитектура в Германия? От Формула 1 архитектура в Германия.

Покрай автомобилите се бях запалил по автомобилен дизайн и дизайн въобще. Бях луд фен на Аертон Сена и на марката Ферари. Постоянно се ровех, тогава нямаше Интернет и ровенето беше Славейков и кореспонденция с хора от цяла България. ИМах един топ писма Знаех всички кодове на населени места. Разменяхме каталози, макети, списания, такива неща. Това беше супер вдъхновяващо. В един момент смених плочата и през цялот о време учителката по рисуване в училище казваше на родителите ми „Запишете го на рисуване, много е талантлив“, но мен нещо сякаш ме плашеше в цялата тая работа с рисуването.

Какво те плашеше в тях?

Ами не знам. Не го усещах като някаква необходимост. Бях  по-скоро чертожник, а не рисувач и може би това ме отведе към моята специалност. В архитектурата не рисунъка , други неща са важни – пропорции, съотношенияЗащото човек се ражда художник, това трудно може да   се навакса.На мен никой не ми е дал, не ми е паднало от небето. И така. Прецених, че не е това моето нещо и така. В края на предпоследната учебна година се чудех дали да уча някаква хуманитарна специалност, защото освен език, история и география донякъде, нищо друго не ми вървеше, а математика мразех. Литература също не обичах, защото като напишех нещо мое, учителката ми пишеше четворка, като препишех някаква критика, ми пишеше петица или шестица.

И заминах, за да стана самостоятелен, а не да стоя вкъщи и да лежа на нашите.

На колко години замина?

Бях тъкмо навършил 19.

Къде замина да живееш?

Заминах в Щутгарт с мой съученик, бяяхме съквартирант първите 3-4 години. За първи път бях в самостоятелна стая в живота ми, което беше много готино, много интернационално, студенстски живот, доколкото може да го усетиш в чужбина.

Защо?

Защото е много по-различно от това да си в България студент.

Кое го прави различно, Валери?

Ами това, че малко или много си пуснат в дълбоката вода. Трябва да се оправиш с работа, с квартири, с пари, няма кого да питаш за съвет… Нашите не са били край мен, за да ги питам какво да  правя. Те между другото ми помагаха с пари първите месеци, което е голяма грешка от тяхна страна, аз не бих го направил, но това е друга тема. Станеш ли на 18 години това, на което си научен трябва да го ползваш, иначе човек винаги е склонен да избере по-лесния път. А и в един момент трябва децата да почнат да помагат, не родителите.

Това, с което се занимаваш в момента по какъв начин те кара да се чустваш добре? И чустваш ли се добре?

От няколко месеца започнах самостоятелна работа, защото усетих, че съм доста изморен от НПО дейността и тая борба да помагаш, да помагаш и да правиш някакви общественополезни неща, обаче в един момент разбираш, че много малко хора ги интересува това нещо. Финансово дори няма какво да коментираме как седят нещата. И реших да имам повече самостоятелност, повече свобода на избор, аз да си конфигурирам времето, да не зависят много хора от мене, аз да не завися от много хора и в момента ми е такъв много готин период. Защото ставам сутрин, сам си определям задачите за деня, и ако не съм си ги свършил, сам съм си виновен. Така че за мен това е много  важен период, в който искам да видя до къде ще стигна с моите си мускули. Винаги е по-забавно да вървиш с много хора, но на този етап ми харесва да съм сам в гората и да видя докъде мога да стигна.

Ти си много активен по отношение на облагородяването на градската среда по различни начини, под различни инициативи. Смяташ ли, че с онези еккипи, крю-та, както се казва, сте успели да доведете до някаква промяна? Дори, ако искаш,  може да ми кажеш как с всяко едно крю, с всеки екип , в което си участвал вие сте променяли нещата?

Със сигурност, нали периода, активния период на „Трансформатори“ от 2009 до 2016 реално  се наехме доста неща да понаправим, ние сме едни от първите, които правят въобще нещо в тая посока. Ние като започнахме да се занимаваме с тези активности да се борим да има конкурси, прозрачно да се управлява града, нямаше много хора, които да ни подкрепят и да ни разбират, и автоматично след 2-3 години започнаха да се появяват и други организации, които да го правят по-добре от нас дори, по-специализирани.

Кой например?

Ами „Вело еволюция“, „Група Град“, „Дестръктив криейшън“, много организации. Станаха много, което е радостно, защото ако 5 човека се борят за нещо, шансът им е много малък, а 100 човека, когато се борят, шансът се увеличава. Аз поне съм много доволен, че се появиха толкова много такива оргаизации и всяка от тях е специализирана. „Спаси София“ напоследък са супер активни и е готино, че енергията се предава от едни хора на други, за да има постоянно някакъв коректив на безумието, което ни заобикаля.

Кои са най-големите безумия, които ти смяташ, че се случват в София с градската среда?

Начинът на управление на града. По никакъв начин не се управлява с някаква мисъл за бъдещето и визия къде искаме да бъде София след 5 години или 10 години и се правят някакви неща на парче. Тук европроект, там европроект, дори се копираха модели и тенденции, но ако хората, които управляват града нямат визия, че искат София да бъде еди каква си, тя ще бъде никаква всъщност. Реално София според мен е на доизживяване от това, което ни е оставил социализма като инфраструктура и някакви опити на парче да закърпим конкретната транспортна структура.

Ето например за транспорта ще ти кажа като потребител. Знаеш, че не съм фен на властта по принцип, на която и да било власт, не за друго, а защото смятам, че трябва да се рита по кокалчетата непрестанно, за да се правят нещата по-добре. Но моята голяма болка, да речем беше, че като ученик бях направил една сметка, че съм изкарал няколко хиляди часове в път от Младост до Модерно предградие, където е Класическата гимназия. Сега наистина съм впечатлен, че има метро. Вярно нали не е най-доброто метро в света като покритие на града.  Също така тролейбусният транспортт става по-приятен и по-приветлив.

Това са неоспорими факти, няма какво да си кривим душите. Проблемът е, че човек като попътува малко и се интересува от тези неща, знаеш, че нивата нагоре са да направиш така, че цялата тази мрежа да работи като едно цяло. Тоест да свържеш отделните мрежи –тролейбусна, трмвайна и метрото, и всеки човек да има достъп до градски транспорт на максимум 5 минути пеша, това трябва да е целта. Да може да излезеш с торбичка, раничка, някакъв багаж, който може да пренесеш, независимо дали си ученик или в активна възраст, или пенсионер, да можеш да се предвижиш до нещо, което да те облекчи. А колективното пътуване е най-евтино, това е доказано, няма как да е иначе. Ако аз сам карам един тролей ще ми е доста скъпо, ако сме 30 човека в тролея ще ми е евтино. Повечето напреднали европейски градове Виена, Берлин, Лондон и т.н., това правят – правят една много гъста мрежа, на която й напасват разписанията до минута,  така че ти, например,  може да си направиш и график в 9:12 се качваш от точка А, имаш две прекачвания, та в 10:00 си на работното или учебното си място. Това, за да се случи, трябва транспортът да е неприкосновен т.е. да не зависи от атомобилите, а да се движи по негови трасета. Това е грешката в София, ние имаме бус ленти, които тотално не спазваме, шофьорите не ги спазват, КАТ не ги санкционира, някакви хора изпреварват там със 120 км в час и така тези ленти стават нон сенс. София е предимно насочена към автомобилистите, а трябва да е обратното – колата трябва да е тотално лукс и да я ползваме петък вечер, тръгвайки извън града.

Ако си забелязал има една реклама на Казим Акбога и на берлинското метро и там показват хора, които пренасят всичко. Ти си го  правил – носил си диван в S-bahn (надземното метро). И никой не те спира…

Не, никой не те спира и никой не те поглежда на криво, но реално ти и не пречиш на никого. Там е масова практика да се кара велосипед в метрото и винаги с ограничение да е в час пик. До осем сутринта, след десет сутринта и реално между осем и девет и шест и седем, няма трафик. Всяко движение с колата създава бъркотия. Тотално е запусната инфраструктурата за пешеходци.

Добре. Как се отнасяш към електрическия транспорт. Ще ти дам един пример ,пак от Германия –  в Хайделберг, малък град, има много трамваи, в България не знам дали си забелязал, но в България само и единствено в София има трамваи, и те намаляват.

Намаляват периодично, да. Електротранспорта е един от най-чистите начини на придвижване, вече друг е въпроса как е придобита тази електроенергия. Специално от към вредни емисии, това е най-доброто което може да се направил. Движат се безшумно и без горива.

Какво мислиш, че може да се  направи в тая посока?

Малко е трудно да се направи до момента, в който не демонтираш релсите, всичко е спасяемо или обратимо, но 24-25 години единствената линия, з която се сещам, че  епрокарана, е в Дружба 800 метра широко, 20 км, не знам точно колко е. Всичко останало са спомени за трамваи, девятката която  – 9-ката, която се качваше до Хладилника….  Всеки такъв трамвай, който веднъж го отрежеш, е ясно, че няма да бъде възстановен. Другата ми голяма болка, е че се дублира с линиите на метрото.

Добре, защо според теб ако е ясно как се прави една такава мрежа, защо не я направим?

Защото работтят непрофесионалисти. Досегашният зам.-кмет на Столична община беше доста неадекватен и най-вероятно корумпиран.

Този когото уволниха?

Да, този когото уволниха. Не мога да говоря за хората които ръководят компанията за градски транспорт, предполагам, че им се налага на тия хора да ловят с  трици маймуни и имат бюджетни съображение. Реално трябва да почнат нещата от кмета надолу. Той да каже какво иска и екипите да започнат да променят  тоя негативен имидж, трупан с годините, който има градският транспорт към момента. А не да си вкарват автоголове, казвайки глупост като „Искаме да вдигнем цената на билета, защото искаме да стимулираме хората да си купуват карти!“ Направи една готина реклама на картите и те сами ще дойдат. Аз, примерно, ползвам градския транспорт един път до три пъти месечно, ако не ми се кара колело, изморен съм или съм някъде, където има удобен трамваи. Тогава се качвам, плащам си билетчето и за тази цел ползвам талоните от десет пътувания. Те са по-евтини, по никакъв начин няма кой да ме накара да си купя карта за градски транспорт, движа се пеша или с колело и градският транспорт за мен е някакъв бекъп (резервен – бел. ред.) вариант. Предполагам, че има още като мен, но и 60% които пък искат да имат карти. Тези карти трябва да обхванат всички таргет групи, за да бъдат успешни. Направи едни карти за учениците, други за пенсионерите, трети за работещите хора…

То не е ли така?

То е така, обаче е малко на книга така, има ги картите, но ако мрежата ти е неадекватна, хората не я избират, качват се на метрото, защото то е неприкосновено и зарязват наземния градски транспорт. Което пък дава оправдание на Общината да реже надземния транспорт линия по линия. Все повече хора се возят на метро, защото то е малко или много климатизирано, бързо и удобно.  Ако градският транспорт върви по автономни трасета, ще е много по-различно. Трамваят към Княжево е супер – качваш се в  Кнажево и следд 15 мин си в центъра на града.