SHARE

Знаете ли как се създаде Фонда за лечение на деца в чужбина? Сега ще ви разкажа. Беше в годината, която отбелязва началото на новия век, 2000. В редакцията на сутрешния блок на БНТ се получи пореден апел за помощ за събиране на пари за болно дете, което се нуждае от лечение в чужбина. Но случаят беше особен. Никола. Бебето Никола. Ставаше дума за рядко заболяване, често вродено, което се лекува с космически скъпа трансплантация на черен дроб, възможна по онова време само на няколко места в света. Разликата беше, че ако Никола получи тази операция, той получаваше шанс да живее като напълно здраво и нормално дете в бъдеще. А ако не, смърт. Другото ключово беше, че родителите до този момент бяха събрали една не малка част от сумата, но тя далеч не беше достатъчна, а времето свършваше. А с времето, свършваше и живота на Никола. Имаше нужда от скоростна кампания. Агресивна. С всички средства, които една уважавана медиа може да си позволи. И пак не беше достатъчно. Вдигнахме шум. Грабнахме сърцата на хората. Ангажирахме десетки и хиляди, които пращаха пари в писма, даряваха в банковата сметка, но времето изтичаше, оставаха броени дни до деня на заминаването и парите пак не стигаха. И тогава се случи чудото. Безпрецедентно. Мислите, че думата е силна, но ще разберете защо я използвам след малко. Кампанията надхвърли нашите медийни усилия. И обедини усилията на колеги от други медии. Първа се обади Венелина Гочева. И тогава главен редактор на в. “24 часа”. Тя каза, че вестникът ще поеме самолетните билети, необходими за пътуването до Германия, където ще се проведе операцията и ще се включи в кампанията по набирането на останалите средства. Това завъртя идеята, че можем да потърсим помощ от всички колеги. И го направихме. Нарекохме кампанията “Обединени медии”. И в нея наистина се включиха всички големи български медии. И конкурентните телевизи също.

Години по-късно гледах интервю на сър Боб Гелдоф, известен с алтруизма и каузите, с които се обвързва по повод неговия ангажимент с кампаниите на певци и музиканти в помощ на страните от Третия свят и в това интервю той каза: “Защо не се обединяват журналистите в благотворителни кампании? В света няма един такъв случай!” Е, сър Боб, не е вярно! Има такъв случай в света и той е в България.

“Обединени медии” набра сила, но парите все така не стигаха. Родителите на Никола започнаха преговори с болницата в Германия да приеме събраните до момента средства и банкова гаранция, че останалата част от сумата ще бъде платена и ние започнахме совалки и преговори с банките в България да издадат такава. Напрегнати дни. Особено мъчителни за родителите на Никола, които се лашкаха между надеждата и пълното отчаяние. Надежда, която само надеждата за живот може да даде и отчаяние, каквото само мисълта за смъртта на дететето ти може да породи.

И тогава каузата “бе употребена” политически за първи път. Случваше се, станалият по-късно ноторно известен, “Български Великден”. Форумът събра и дари средства за Никола, а княз Кирил и други видни лица, които в един последващ момент направиха политическа кариера, се снимаха с инициаторите на кампанията. Още повече обществен шум, още повече внимание, още една крачка към събирането на животоспасяващата за Никола сума. Но въпреки всичко, ние губехме надпреварата с времето, а оттам и живота на Никола.

Тогава направих най-трудното интервю в живота си. С родителите на бебето Никола и самият Никола в студиото. Не помня какво сме говорели. Не знам какво сме казали. Мисля, че държах Никола в ръцете си по време на интервюто. Или пък не… Но помня как не успях да сдържа сълзите си в ефир. Оставаха 2 или 3 дни. Бяха събрани около 80 000 германски марки. Трябваха още около 60 000. И тогава… дойде новината, че Владимир Грашнов и МобилТел ще поемат цялата оставаща сума, която ще бъде преведена директно в сметката на болницата в Хамбург. Никола днес трябва да е на 17.

След тази история беше ясно, че кампанията трябва да продължи. Защото не е справедливо да бъде ангажиран целия този обществен ресурс за едно, единствено дете. Ами другите? Нямахме колебание. “Обединени медии” вече имаше дори още по-амбициозни цели: да помогне на всички деца, които имат този вроден проблем; да помогне за изграждането на пред и пост-оперативен център в България, който да поеме тази част от лечението, защото тя е най-скъпа в чужбина; да работи за каузата, че чернодробна трансплантация е възможна в България. И всичко това се случи. Даже повече. Държавата наистина надгради тези усилия.

Това беше вторият случай, в който тази кауза беше използвана политически. Годината бе 2004-та и се задаваха парламентарни избори. Вицепремиерът по онова време Лидия Шулева обяви създаването на Фонд за лечение на деца в чужбина към Министъра на здравеопазването. Концепцията за финансирането на фонда тогава беше, че част от парите ще идват от държавата, а основната част ще се събират от всички граждани, които желаят. Трябваше да се въведе иновативната практика всеки, който иска да дарява ежемесечно, да обяви еднократно това свое желание на своя работодател, който съответно да удържа и превежда заявената за дарения сума от заплатата своя служител към Фонда за лечение на деца в чужбина. Твърде спорна идея се оказа това и по-важното, не се реализира в крайна сметка. Така Фондът увисна само на врата на държавата без регулярно допълнително доброволно участие на гражданите отвъд възможността за класически дарения.

Изключително много се надявам, че не сме изправени пред ситуация, в която Фондът днес е употребен политически за пореден път, но този път по безпрецедентно грозен начин.

И накрая. Пиша този текст не за да търся виновен за онова, което се е случило или не се е случило през годините. Нито, за да величая или осъждам някого. Пиша този текст, за да напомня хубавата част на историята. Онази, която обедини хората, медиите, бизнеса и политиците, за да се роди нещо наистина смислено. Стъпвам на думите на човека, който е емблема на благотворителността в полза на децата с нужди и в нужда Иван Станчов и който в интервю за Терминал 3 каза: Всеки си мисли, че има някаква нова идея, която току-що открива. А така не става. Трябва да се стъпва на базата на миналия опит и добрите традиции”.

Кампанията “Обединени медии” стартира през 2000-та година, за да събере 140 000 германски марки за една чернодробна трансплантация в Германия на едно едногодишо дете. 16 години по-късно, нейното продължение – Фондът за лечение на деца в чужбина, е помогнал на хиляди деца, чието лечение струва десетки милиони. Можем още повече. Заедно. Но не заради собствената си суета като трупаме още грехове на гърба на човешката трагедия. А защото трябва да правим, каквото трябва.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.