SHARE

Училището е храм. Защото в него се оформят нашите души. Времето, което прекарваме в този храм като физически отрязък от този наш единствен живот, като период от него, като моментум на емоционален заряд в него, като съвкупност от всички тези неща, предопределя до голяма степен как ще го изживеем този наш единствен живот. Да, родителите. Да, общностната среда. Да, да и да на всички други фактори. Но. Училището е постоянен дом на най-съкровеното, което да бъде посято, внимателно отглеждано и съзнателно или несъзнателно култивирано доживот – познанието за самия живот. Любопитството към него. Движещата сила, която в крайна сметка предопределя онова, което наричаме съдба, се заражда именно там – в училището. Там се случва съкровеното запознанство с онова, което ще бъде. Толкова много интимност има в един толкова публичен процес. Замисляли ли сте се? В крайна сметка в училището се случва изключителният процес по формирането на личността. Защото познанието предопределя изборите, които започваме да правим в този наш живот – съзнателно или несъзнателно. И колкото повече сме завладени от страстта за познанието, толкова по-информирани са изборите ни. А това означава свобода. Предизвикателството за училището винаги е било в осъзнаването и осмислянето на отговорността от тази му мисия. Но дори и когато се проваля, училището пак я изпълнява. Защото затова е училище. Най-вредното обещание е, че в живота няма и няма да има провали, нали? Най-големият провал е да го няма изобщо училището. Тогава душата остава без храм за твърде дълго време и това я опустошава. Но никога не бива да се забравя, че училището не е сградата, която физически обитаваме. Училището е там, където и когато обитава душата ни, изкушена от жаждата за знания. И учителят е там, където и когато може да задоволи този копнеж на душата ни. Честит празник! Бъдете жадни и страстни, любопитни и търсещи. Защото това е животът. Не ли?

* “Образованието е най-мощното оръжие, което можем да използваме, за да променим света.”

Нелсън Мандела