SHARE

От Financial Times събират мнението на водещи анализатори за възможността Турция да загърби западните си съюзи и да се обърне на Изток, предвид последните изявления на Ердоган и Тръмп, както и надигащата се икономическа криза в южната ни съседка. Автори на материала са Лора Пител от Истанбул и Андрю Ингланд от Лондон, с принос от Джонатан Уетли и Хенри Фоу. Публикуваме материала на престижния британски финансов вестник. 

Времето е доказало, че Реджеп Тайип Ердоган е склонен да отстъпи при дипломатически спорове, когато обстоятелствата го налагат.

Така при развихрянето на сегашния спор с Доналд Тръмп и сриването на турската лира много анализатори бяха убедени, че икономическите нужди отново ще принудят турския президент да се върне към прагматизма.

Но надигащото се неподчинение на  г-н Ердоган води до притеснения, че този път може да е различно. Дори след болезнена седмица, в която валутата изгуби една пета от стойността си срещу долара, нарастващия натиск върху турските компании и банки, г-н Ердоган остава непреклонен.

Цитирайки турския национален поет Назъм Хикмет, той заяви на среща със съпартийците си в Трабзон в неделя, че “тази страна е наша” и се закле, че нацията му няма да “клекне” пред чуждите съперници.

На икономиката на Турция са й нужни над 200 млрд. щ.д. чуждестранни инвестиции годишно, за да съхрани нивото си.

Затова някои анализатори продължават да твърдят, че в крайна сметка г-н Ердоган няма да има избор и ще трябва да върне затворения американски пастор, както иска г-н Тръмп, и да обяви пакет от мерки, които да уверят инвеститорите.

Но турският президент може да опита и да се обърне към Русия, Катар и Китай за подкрепа, като допълнително отслаби връзките между стратегически важния член на НАТО и Запада. 

В събота г-н Ердоган излезе с материал в New York Times, в който предупреди Вашингтон, че трябва да спре да разглежда Турция като по-малкия партньор или “да се изправи пред факта, че Турция има алтернативи”.

В неделя той допълни: “Нашият отговор към човека, който води търговски войни срещу целия свят, включително страната ни, е да се насочим към нови пазари, ново сътрудничество и нови съюзи.”

Атила Йесилата, консултант на GlobalSource Partners в Истанбул, тълкува дръзкия език на г-н Ердоган като търсене на нови партньори.

“Мисля, че той говори с [руския президент] Путин, който навярно му е обещал някакви заеми. Това е предположението ми… Той е бесен, но не е луд. Затова предполагам, че има разумни очаквания да получи пари отнякъде другаде.”

Напрежението между Турция и Запада ескалира в последните години, като партията на г-н Ердоган, която дойде на власт през 2002 г., се изправи пред обвинения за надигащ се авторитаризъм.

И докато отношенията с ЕС и САЩ се обтягаха, Турция все повече се приближаваше към сътрудничество с Русия.

Решението на Анкара да закупи системата за въздушна отбрана S-400 от Русия се превърна в основен източник на раздор между Турция и Вашингтон. 

В понеделник руският външен министър Сергей Лавров ще посети турската столица на двудневна визита. Руският външен министър заяви, че разговорите ще са предимно за конфликта в Сирия и регионалната нестабилност, но допълни, че ще обсъдят и задълбочаването на икономическите отношения между двете държави.

Турция също така се опитва да привлече подкрепата на Китай. Часове след като г-н Тръмп за първи път отправи заплаха за “огромни санкции” миналия месец, Берат Албайряк, финансовия министър и зет на г-н Ердоган, обяви, че китайската ICBC ще предостави заем от 3,6 млрд. щ.д. за секторите енергетика и транспорт. 

Друга опция е Катар. Турция се превърна в изключително важен партньор на богатата страна от Залива, в която Анкара има военна база, и подсили икономическите си връзки, след като Саудитска Арабия и други три арабски страни наложиха ембарго на Катар.

“Турция е близък и доверен съюзник”, заяви правителството на Катар в неделя. “Имаме пълно доверие в турската икономика и инвестициите ни в страната ще продължат както досега. Засега не сме получавали молби за помощ от турското правителство.”

Банкер от Залива заяви, че “Катар навярно ще бъде една от първите страни, от която Турция ще потърси подкрепа”. Но финансовото ембарго обременява страната със собствените ѝ проблеми. А и да заеме страната на Турция в спор със САЩ ще постави Катар в неудобна позиция. Тя е домакин на най-голямата военна база на САЩ в региона и се опитва да спечели подкрепата на Вашингтон в съперничеството ѝ с другите страни от Залива.

Тим Аш, анализатор на BlueBay Asset Management, е скептичен  за възможностите на Турция да намери нужните средства от държави извън Запада.

“Турците се нуждаят от десетки милиарди долари”, заяви той. “Ако бе програма на Международния валутен фонд, навярно щяхме да говорим за $20-$40 млрд.”

Русия, продължи той, си има “собствени проблеми” с американските санкции, докато Китай ще внимава да не разгневи американците, а Катар няма възможност да предостави такава подкрепа сам.

На подобно мнение е и проф. Бехлул Озкан, който преподава международни отношения в истанбулския университет “Мармара”. “Ако прекратим съюза със Запада, няма да можем да се сдобием с нужния капитал от Китай, Русия и Залива”, заяви той.

Но някои наблюдатели се притесняват, че дори г-н Ердоган да отстъпи – конфликтът ще е нанесъл сериозни щети на отношенията на Запада със страна на кръстопътя между Европа и Близкия изток, домакин на ключови въздушни бази на САЩ и приютила 3,5 млн. сирийски бежанци. 

“Грубианската дипломация на Тръмп ще вкара Турция в ръцете на руснаците”, заяви високопоставен западен дипломат. “Ердоган ще търси нови съюзници. Ще се създадат геополитически съюзи, които няма да ни се харесат.”

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.