SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент остава безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.

Изборът на Америка ни изненада. Не трябваше да мине много време обаче, за да започнат анализатори и експерти да се ровят в малкото информация, която пряко засяга не само американците – каква ще бъде външната политика на Съединените щати след 20 януари 2017 г.

По отношение на Близкия изток има 4 основни изявления, които Доналд Тръмп направи, преди да спечели изборите. Кои от тях ще реализира като президент, кои са били само предизборна пушилка са различни въпроси, чиито отговори предстои да видим след време.

Преди да изредим 4-те опорни точки на президента Тръмп за Близкия изток, е добре да се направи кратка равносметка в какво състояние остави президентът Обама международните отношения в този регион.

Кои са основните последствия от неговото управление в Белия дом?

През втория си мандат президентът Обама направи резки промени във външната политика, които се наредиха в списъка на основните причини да го определят като „слаб президент“. Благодарение на някои решения на Белия дом влиянието на САЩ сред страните в региона силно намаля и доведе до силни размествания, като например острото навлизане на Русия в конфликта в Сирия на страната на Башар ал-Асад. Противниците на Обама казват, че това е станало възможно само защото Путин вече знае, че няма да срещне съпротива от американска страна.

Всички признават, че Иран е най-облагодетелстваната страна от слабата политика на Обама в региона. Защо? Защото освен Русия в региона вече пряко се намесват и професионални ирански военни подразделения (нямам предвид “Хизбула”, която е там от 1982 г.). На практика участието на висши професионални военни от ислямската република, на инструктори, на подразделения, обучавани и въоръжени от Иран в регионалните войни в Сирия и Ирак засилва влиянието и стремежите за доминиране на Иран стават реалност. В момента Иран е доминиращата регионална сила в Близкия и Средния изток и ще се опита да задържи тази позиция. Защо тогава се учудваме, че Турция също иска да запази своите позиции на регионален лидер?

Довчерашните силни съюзници на Америка – Израел и Саудитска Арабия, се чувстват изоставени и дори предадени. Те потърсиха нови приятели, сключиха различни тайни или явни споразумения и се появиха оси на взаимодействие, които доскоро бяха немислими.

Ако оставим миналото назад и погледнем напред, въпросът е какво досега казва бъдещият президент Тръмп за политиката на САЩ в Близкия и Средния изток? Той се произнася по следните точки:

1. Категорично не одобрява сделката от 2015 г. за отпадане на санкциите, наложени от международната общност на Иран във връзка с развитието на иранската ядрена програма. Той определя споразумението като „най-лошото“ и се зарича да го анулира или поне предоговори. Основното му несъгласие е, че според него няма гаранция, че управлението в Иран не продължава да развива ядрената си програма и да обогатява уран с цел да получи ядрено оръжие.

Накратко – споразумението е за 15 години и изисква от ислямската република да намали броя на центрофугите за получаване на обогатен уран в Иран с две трети, да намали количеството на съхранявания обогатен уран и да разреши контрол на всички инсталации от Международната организация за ядрена енергия. Срещу това  отпадат икономическите санкции, наложени дотогава от международната общност. Отпадането на санкциите означава основно спиране на ембаргото и разрешение на инвестиране от различни предприятия в Европа и САЩ в ирански бизнес предприятия.

Ако Доналд Тръмп изпълни заканата си, би трябвало да се върнат икономическите санкции срещу Иран, което безспорно ще въздейства и намали темпа на икономиката на страната.

Не бива да се забравя, че след подписването на споразумението отношението към САЩ не се промени и в публичното пространство на Иран продължават да се разпространяват определения на Америка като „Големият Сатана“ и се отрича западният модел на демокрация с доста черна стилистика.

2. Необходим е нов военен план за разгром на „Ислямска държава“ на територията на Ирак в рамките на един месец. Подробностите, които са известни, са, че се очакват засилени американски въздушни удари и намеса на сухоземна войска, но от сунитските държави – Саудитска Арабия, монархиите около Персийския залив, Йордания и дори Египет. Както обясняват военните съветници на бъдещия президент: „щом става дума за сунитско население, там на земя трябва да има сунитски армии“.

3. Съюз с Русия в Сирия за по-бърз разгром на „Ислямска държава“ в завзетите от нея територии с провъзгласената столица Рака. За Тръмп Башар ал-Асад не е възлов проблем. За него е много по-важно бързо да бъде иззета изцяло територията на халифата, от която, както всички знаем, се управляват терористичните действия в Европа и света. Ето лично изявление на Доналд Тръмп по отношение на Башар ал-Асад: „Да, той е от лошите, но ние как да знаем какви ще бъдат бъдещите управляващи в Сирия?“.

4. Обещание да се премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, което на практика означава признаването на Йерусалим за столица на Израел. Йерусалим де факто е столица на страната, макар и без чужди посолства там, но протестите на арабските държави са сигурни. В Израел дясното управление на Ликуд посреща избора на Тръмп като огромна тяхна победа с коментари от рода на: „край на идеята за две държави-два народа“, на която президентът Обама е привърженик.

В изявленията на Доналд Тръмп личи ясното желание за бързи прагматични решения и разсичане на „гордиеви възли“ в района на Близкия изток, които от десетилетия не могат да бъдат разплетени.

Противниците му изтъкват контрааргументи, като например че:

  • засилените бомбардировки в Ирак ще доведат до разрушения на сгради и пътища и повече жертви на цивилното население, както и нарастване на реваншизма;
  • след признаването на Йерусалим може да избухне трета интифада;
  • довчерашните съюзници от сирийската опозиция, които американците подкрепяха, остават без никакъв гръб и де факто са предадени.

Какво точно ще реши бъдещият президент? В това анализаторите са единодушни – той е напълно непредвидим.