SHARE

Продължавайки реториката от предизборната си кампания и обвиненията срещу различни държави на НАТО, че не изпълняват задълженията си към алианса, Тръмп е връчил на Меркел фактура на стойност над 300 милиарда долара, разкри лондонският Times, позовавайки се на свои източници. Това се e случило по време на визитата на канцлера на Германия във Вашингтон по-рано този месец.

Тръмп е изчислил “дължимото” на база годишните вноски, които според него е трябвало да даде Германия на НАТО от 2002 г. насам.

Всяка държава, която се присъедини към отбранителния съюз, се задължава в даден момент да започне да отделя 2% от своя БВП годишно за отбрана. Макар Германия да увеличава своите вноски, тя, както и други държави, все още е далеч от исканите 2%.

Тръмп няма законово право да иска изплащането на подобна сума. От една страна, задължението на държавите е да изразходят съответния процент за отбрана, а не цялата сума да бъде вкарана в НАТО. Тоест в тези 2% освен вноските към алианса се включват още мисиите на ООН, борбата срещу тероризма и “Ислямска държава”, европейските мисии, както и заплатите на служителите в сектора и действията за вътрешна отбрана в отделните държави.

Дали „изчисленията“ на Тръмп са обективни е риторичен въпрос най-малкото поради факта, че той няма как да притежава пълна информация за бюджетните разходи на Германия за целия й отбранителен сектор през тези 15 години. Не съществува и орган, който да отчита предполагаемите дългове на държавите към алианса.

От друга страна, задължението за 2% разходи за отбрана не е вписано в правен документ на НАТО, а в политическа декларация. Нещо повече, Великобритания отправя дори запитване до експерти по въпроса, като те отбелязват, че процентното изискване не е правно обвързващо за държавите.  По този начин неспазването му не може да доведе до правни последици, още по-малко до връчването на фактури от един държавен глава на друг. Тези екстравагантни ходове на Тръмп нито са нови, нито неочаквани. Той вече има два огромни неуспеха – обещанието му да спре навлизането на граждани от държави с предимно мюсюлманско население, което е блокирано от съда, и неуспелия му опит да осъществи здравна реформа. Последният неразбит коз са заявките му, че ще “задължи” останалите членове на НАТО да изпълняват 2-та процента разходи.

Действията на американския президент са несъмнено и опит да бъде сплашена отсрещната страна.

И този път обаче не му се получи, тъй като след провокацията му не последва публичен отговор от страна на Меркел, а днес от немското правителство отрекоха твърденията на Times Тръмп да е правил подобно настояване.

Вместо да вземе участие в шоуто на Доналд Тръмп, германският канцлер осъществи убедителна победа на местните избори в западната германска провинция Саар. Християндемократическата партия на Меркел не просто спечели с близо 10% преднина пред основния си конкурент, Социалдемократическата партия, но и увеличи с около 5% резултатите си от предишните избори в региона.

Наблюдава се и друго интересно развитие. Намаля рейтингът на крайнодесните в Германия, като техният резултат в провинцията е едва 6% при 5-процентова бариера за влизане в регионалния парламент.

Този резултат е в синхрон със зараждащата се нова тенденция в Европа, при която започва да намалява популярността на крайнодесните партии. Това се видя най-ясно след изборите в Холандия, като доказателство са дори парламентарните избори в България. Очакваше се българските „патриоти“ да получат много повече гласове.

В тази тенденция влиза и самият Тръмп, чието одобрение е спаднало до едва 37%.  Макар той да определя това като „фалшива новина“, неминуемо подобни провокации ще станат все по-чести явления, с които американският президент ще се опита да повиши рейтинга си. Засега обаче опитите остават без особен успех.

Дали не наблюдаваме пробуждане сред все повече граждани? Дали мнозинството вече не разкри игрите на популистите? Дали хората не се уплашиха от последиците, които настъпват след Brexit и идването на Тръмп? Ще разберем след няколко месеца, когато се осъществят парламентарните избори в Германия, както и президентските във Франция. Те са решаващи не само за отношения между САЩ и Европа, но и за задълбочаването/разбиването на антиевропейските, антиглобалистки, популистки настроения.

Снимка: EPA/CLEMENS BILAN