SHARE

Към 17 часа вчера жертвите на терористичната атака в Ница бяха 84, от които 10 деца, ранените – 202-ма, 52-ма от които в тежко състояние. Така звучи сухата статистика, зад която се крият стотици лични и семейни трагедии.

За разлика от предишните атентати обаче приближаващите президентски избори внасят и интригата ще успее ли и този път здравият разум да надделее над популизма, а започналата вече кампания се отрази ясно върху политическите реакции.

Лидерът на опозиционната партия „Републиканците“ Никола Саркози присъства на отслужената в катедралата меса, придружен от кмета на Ница Кристиан Естрози. На излизане бившият президент заяви пред събралите се журналисти, че „има много какво да се каже, още повече да се направи, но първо трябва да се уважава траура на близките“. Саркози ще има още ден за размисъл какви послания да отправи, преди да се появи в централната емисия новини на TF1 в неделя.

Президентът Франсоа Оланд, премиерът Манюел Валс и министрите на вътрешните работи Бернар Казньов и на културата Марисол Турен посетиха ранените в университетската болница в Ница. „Предстои ни дълга битка. Имаме враг, който ще продължи да нанася удари, но ние сме способни да победим“, заяви на излизане държавният глава.

„Манюел Валс ще участва в централната емисия новини на France 2 още тази вечер“, обявиха още в 09:39 сутринта пред Фигаро от екипа на премиера. „Има остра нужда от обяснения за ситуацията“, допълниха от там. „Министърът на вътрешните работи ще участва в централната емисия новини на TF1, за да даде максимално възможната информация за тази трагедия“, съобщиха пък от вътрешното министерство. Френските власти отдавна са наясно, че само даването на официална информация може да пребори слуховете и пропагандата.

Само ден след като произнесе последната си реч за 14 юли, президентът Франсоа Оланд отново застана пред камерите. Този път беше далеч по-кратък, но изключително твърд. Той призова за единство на нацията, въпреки острите критики на опозицията още в деня след атентатите.

Ако след атентатите в Париж през януари и атаката срещу Шарли Ебдо миналата година опозицията запази мълчание, то сега критиките срещу властта започнаха още в петък сутринта. Предизборната кампания за предварителните избори вдясно е в разгара си и това неминуемо дава отражение на опозиционното поведение на мнозина.

„Ако всички необходими мерки бяха взети, нямаше да се стигне до тази трагедия“, каза кметът на Бордо и кандидат за президентската номинация на десницата Ален Жюпе. 

„Войната срещу ислямския тероризъм не е започнала и е време някой да я обяви“, заяви пък лидерът на Националния фронт Марин льо Пен. „Ако продължаваме по този начин, националният траур ще стане като извънредното положение – постоянен“, добави тя.

Вчера Франсоа Оланд, който в речта си за 14 юли съобщи края на извънредното положение, обяви, че ще поиска удължаването му с 3 месеца. И ако мярката получи подкрепа в дясно от бившият президент Никола Саркози и бившият премиер Франсоа Фийон, Зелените вече се възпротивиха. 

Въпреки опасенията в много европейски страни, че атентатът ще се отрази върху предстоящите президентски избори, ефектът му ще бъде минимален, дори нулев, а здравият разум, с който французите вземата политическите решения отново ще надделее. Причините за това са няколко.

1. Отдалеченост

Изборите са едва през април-май догодина, а както видяхме атентатите в Париж имаха минимален ефект дори върху местните избори, които се проведоха само седмица по-късно. Вероятно събитията ще имат някакво минимално влияние върху предварителните избори през октомври, но не и върху същинския президентски вот.

2. Структурната особеност на френското общество

Влиянието на Националния фронт на Марин льо Пен може и да нараства през годините, но в най-добрия случай би достигнало 20-25%. Това може да носи първо място в повечето области на първи тур на местните избори, най-голям брой депутати на пропорционалния вот за ЕП и евентуално присъствие на втори тур на президентския вот, но само толкова. 

Ако погледнем електоралните нагласи, ще видим, че влиянието на крайната десница се равнява на около 15%, от които повечето за Националния фронт. Десницата в лицето на Републиканците получава около 22%, левицата в това на Социалистическата партия около между 18 и 20%. Между 25 и 30% са разпределени между десетина центристки и екологични партии, а около 15% отиват за крайната левица, комунистите и антиглобалистите.

Любопитен факт е, че при президентски избори част от електората на крайната левица и комунистите гласува за кандидата на Националния фронт. Но при появата на Марин льо Пен на втори тур, отново (както през 2002) ще играе стратегията „Всички срещу“ и другия кандидат, който и да е той, ще спечели със 70-80% от гласовете.

3. Война, война, но не съвсем

Въпреки, че изказванията на Марин льо Пен са доста остри, тези, които следят внимателно изявите ѝ биха забелязали разликата в нюансите. Изказванията ѝ не са срешу исляма, а срещу ислямския тероризъм. Вече не говори за чужденци, а за „тези, които застрашават сигурността на френските граждани“. Тези на пръв поглед несъществени разлики обаче подсказват за новата стратегия на крайната десница. Дълги години Жан-Мари льо Пен се изявяваше като расист и ксенофоб, което му гарантираше успех в селата и сред хората с по-ниско образование, наплашени от имиграцията, безработицата и престъпността, показвани по телевизията. Марин сега е решена да търси повишаване на резултата си именно сред хората, срещу които дълги години „се бореше“ баща ѝ – гетата с мюсюлмани и имигрантите второ и трето поколение. Тези, които дълги години бяха заплаха, сега са гласоподаватели. При това много потенциални. Бедността и мизерията са подходящи за подклаждане на страх и омраза към „новите чужденци“, „либералните елити“ и „самозабравилите се банкери, бизнес и еврочиновници“. 

Така, въпреки очакванията гневът след атентата да доведе до повече гласове за крайната десница, това е слабо вероятно, а нова изненада след Brexit не ни очаква.

Колкото до президента Оланд, той едва ли би загубил много от и без това ниския си рейтинг, не само защото почти няма какво, но и защото „много го бива в такива случаи“, както казва популярната френска хумористка Ан Руманоф. „Дойде ли време за национален траур и възпоменателни церемонии няма равен. Не сме го избрали за това, но много добре се справя“, каза тя в началото на годината. И колкото и да е учудващо, след парижките атентати Оланд загуби 2-3% от потенциалните си гласоподаватели, защото не се справя в областта на сигурността, но спечели 2-3% други, впечатлени от реакцията и поведението му след атентатите.   

Последиците от атентата в Ница върху политиката засега се изчерпват с временното спиране на кампанията за предварителните избори вдясно докато трае тридневния траур, обявен от Франсоа Оланд и няколко популистки призива за забраната на хиджаба и експулсиране на всички с двойно гражданство. Айфеловата кула ще бъде осветена в цветовете на френското знаме в следващите три дни, а лондонския кмет обяви „засилени мерки за сигурност“. Атентатът в Ница бе причината за първото извънредно заседание на британското правителство под ръководството на Тереза Мей, а Джон Кери и Сергей Лавров заедно поднесоха цветя и съболезнования във френското посолство в Москва. Президентът на Тунис пък нарече атаката „подла“ в телеграмата си до Франсоа Оланд. Френско-американо-британският филм „Bastille Day“, който разказва за млада французойка, подготвяща атентат в Париж на 14 юли, пък остава в програмата на кината. Силният стрес от трагедията доведе до раждане на плажа на метри от нея.

Франция е доказала способността си да се изправя на крака след всяка трагедия. И този път няма да бъде по-различно.