SHARE

Европейският съюз и българското председателство върнаха темата за Балканите и разширението на ЕС – утре  в София ще пристигнат всички лидери на ЕС, които ще се срещнат с балканските лидери – дълго време пренебрегвали амбициите си за европейско членство под натиск от Русия и вътрешнополитически размирици.

Най-големият дипломатически проблем на срещата е фактът, че 5 държави – членки на ЕС, не признават Косово. Въпреки това те ще присъстват, а в общата декларация ще се използва думата “балкански партньори” наместо “балкански държави”.

Единствен испанският премиер Мариано Рахой няма да присъства, тъй като косовският проблем е идентичен с пресните и все още развиващите се събития в Каталуния.

Затова Рахой дойде вчера на двустранна среща с Борисов, а днес ще присъства на неофициалната вечеря на лидерите на ЕС в София.

Да, преди официалната среща ЕС-Западни Балкани днес ще се проведе вечеря на лидерите от ЕС, които ще обсъждат подкрепата за иновации и дигиталната икономика, за които Европейският съвет трябва да вземе решение юни месец.

По време на срещата, пише Доналд Туск в писмото към европейските лидери, ще се подготви и единният отговор на Европа по отношение на три събития, свързани със САЩ: Оттеглянето на Америка от споразумението с Иран, заканите на Доналд Тръмп за търговски мита към ЕС и последните събития на ивицата Газа.

На следващия ден са и официалните разговори с лидерите на Сърбия, Черна гора, Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Албания.

Страните вече знаят годината ориентир – 2025 г. Около нея се обсъжда приемането на Черна гора и Сърбия – двете най-напреднали в процеса страни – и дотогава и останалите страни ще имат перспектива затова кога ще могат да бъдат приети.

Дотогава Европейският съюз, надяват се настоящите му лидери, ще е променил начина, по който взима решения, и ще е извършил необходимите реформи, за да може да приеме нови членове.

Същевременно, докато това се случи, ще се направят сериозни инвестиции в страните от Западните Балкани особено по отношение на инфраструктурата – политика, за която остро се застъпваше Бойко Борисов.

Някои медии – търсещи повод за раздор между Меркел и Макрон – смятат, че Меркел подкрепя срещата и разширяването на ЕС към Балканите, а Макрон е противник, преди ЕС да бъде реформиран. Това е силно преувеличено.

Да, Макрон е категоричен, че настоящата структура на съюза няма да му позволи приемането на още няколко страни, които да участват в процеса на взимане на решения, но това е по-скоро позиция на всички лидери в ЕС.

Перспективата пред Западните Балкани все още е далечна, но за първи път те все пак имат яснота за нея. Също това се превърна в повод те най-накрая да положат усилия да заровят старите томахавки и да се опитат да постигнат споразумение по неразрешените с годините конфликти.

Възможно е европейските санкции над Русия да отслабват влиянието на Кремъл в района и лидерите да търсят нови инвеститори – особено при надигащия се интерес на страни като Китай и Саудитска Арабия към Балканите. След срещата на ЕС със Западните Балкани в следващите седмици в София ще пристигнат саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман и премиерът на Китай Ли Къцян.

С новите инвестиции не само Западните Балкани, но и целият регион на Югоизточна Европа ще трябва да докаже, че е място на стабилност, в което войната е оставена в миналото. Същевременно това прави ролята на ЕС още по-значима, защото бездействието ще доведе до това на Балканите влияние да имат все повече авторитарни режими.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.