SHARE

Ситуацията с Търговския регистър е безпрецедентна криза на националната сигурност.

Първо, трябва спешен и ясен отговор на въпроса ще бъдат ли възстановени данните в Търговския регистър и с какво точно ниво на сигурност.

Ако зад тази криза стои умисъл, той е бил насочен към манипулиране на едни или други данни. Сега въпросът е дали е имало такава манипулация и доколко занапред тя ще бъде предотвратена. Мотив има – става дума за огромни пари и интереси, особено в навечерието на проверките от ЕЦБ и ЕК по отношение на нашите банки, застрахователи, пенсинонни дружества и държавни фирми заради засиленото сътрудничество по пътя към еврозоната. Очевидно и възможност е имало.

Този отговор трябва да бъде даден на най-високо ниво. Премиерът следва спешно да свика Съвета по сигурността при МС и да даде цялостна оценка на ситуацията и да поеме лична отговорност за справянето с нея, на първо място по отношение на възстановяването и сигурността на данните.

Второ, трябва ясен отговор на въпроса кой отговаря за тази катастрофа. Тук, разбира се, става дума за фирмата, която е поддържала ТР и за адекватността на текущия контрол от страна на Агенцията по вписванията. Оставките са най-малката част. Трябва пълна прозрачност на договорите и съпътстващата документация, включително одитни доклади и др. Отново на ниво премиер трябва оценка на материалните щети и мерките за тяхното компенсиране.

Но всъщност картината е много по-голяма и по-страшна. Става дума за тежък срив на националната киберсигурност, който издава катастрофалната неадекватност на цялостната политика по защита на информационния суверенитет на страната. В момента имаме една изключително слаба Агенция за електронно управление, която не разполага нито с инструментите, нито с капацитета, нито с политическата подкрепа да изпълнява номиналния си мандат. Имаме и неизвестен капацитет в ДАНС и другите служби. (Да не кажем, че имаме ноторно отсъствие на капацитет в службите….)

На практика подходът към изграждането на цялата система на електронно управление е децентрализиран. Всяко ведомство е оставено да възлага и контролира изграждането на съответната инфраструктура и нейната експлоатация както скимне на съответното ръководство и заседналите в администрацията “специалисти”. Това е все едно да нямаме единна армия, а общински и ресорни опълчения, на които да разчитаме да се договарят помежду си, за да осигурят националната политика за сигурност.

Към тази картина трябва да добавим фирмите, които основно изпълняват тези договори при пълна непрозрачност, липса на адекватни национални стандарти за капацитет, сигурност и отговорност. Често става дума за вечните стари ченгета, които въртят поредните мътни номера с печелене обществени поръчки и безсрамно влачене, мазане и кърпене при изпълнението им.

И тук изобщо не е само до парите. Колкото и да са астрономически сумите. Става дума за власт. Контрол върху данни, управленски процеси и държавността като цяло, какъвто никога до сега в историята на човечеството не е могъл да бъде упражняван. Контрол, който в мътната вода на децентрализираната ни политика по киберсигурност може да се окаже в ръцете на нашата мафия или на чужди служби.

Катастрофата с Търговския регистър е сигнал за аларма. Трябва ни национален консенсус за цялостно преосмисляне на политиката по изграждане на електронно управление и гарантиране на киберсигурността. Тя трябва да почива на цялостен модел с ясно лидерство, йерархия, отговорности и способност за налагане на политики и стандарти.

Става дума за самата българска държавност и нищо по-малко!

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
съпредседател на "Демократична България", вицепремиер (2014) и министър на правосъдието (2014-2015)