SHARE

Когато от години сриваш върховенството на правото, преследващ всички критици, въвеждаш религиозен фундаментализъм, за да захраниш популизма и накрая назначиш зетя си за министър на финансите – накрая нещата ще завършат трагично.

Лирата изгуби тази година над 30% от обменния си курс спрямо долара, като в момента отново се търгува при курс от над 6 лири за долар, което е близо 10% поевтиняване спрямо четвъртък.

Ердоган определи валутната криза като “национална битка” срещу икономическите врагове на страната (припомняме, че тази криза бе предвидена от финансовите анализатори заради авторитарния режим в страната и се смята, че е основната причина Ердоган да измести президентските избори от 2019 г. на 2018 г., за да изпревари удара).

Турски медии съобщават, че след петъчната молитва в северната провинция Байбурт той е повторил известния си призив към турците да обърнат “златото и доларите под дющеците в лири, защото това е най-добрият начин да отвърнем”.

А накрая идва и последният удар, който освен мръснишки ще подхрани и идеята, че враговете на Турция действат срещу нея.

“Току-що разреших удвояване на митата върху стомана и алуминий от Турция, докато тяхната валута, турската лира, бързо се срива спрямо нашия много силен долар! Алуминият вече ще е с 20%, а стоманата – с 50%. Отношенията ни с Турция в момента не са добри!”

Написа президентът Тръмп в twitter по повод влошаващите се отношения между Анкара и Вашингтон заради отказа на Ердоган да освободи американския пастор Андрю Брънсън. Ердоган индикира, че би го освободил при размяна за проповедника Гюлен, който турският президент обвинява за организирания преврат през 2015 г.

От години Ердоган обвинява за влошаващото се положение “икономическите врагове”, когато всъщност причина е авторитарният режим в страната и големите удари по върховенството на правото, които прогонват западните инвеститори.

С изявлението си президентът на САЩ подхрани идеята, че външни сили удрят Турция – особено предвид факта, че САЩ са най-големият купувач на стомана от Турция. 

“Няма да изгубим тази икономическа война. Ще работим много и ще опитаме да направим страната си още по-модерна във всичките ѝ 81 провинции, ако е рекъл Господ. Само да знаете, че днес сме по-добре от вчера и утре ще сме по-добре от днес. Не се притеснявайте”, заяви Ердоган по-рано по повод кризата, която преживява националната валута през последните часове.

До голяма степен големият въпрос е как ще реагират азиатските страни на икономическата криза в Турция и влошаващите се отношения между Турция, от една страна, с ЕС, от друга, със САЩ. Ердоган също така участва в сирийския конфликт срещу подкрепените от САЩ кюрдски бунтовници.

Ердоган на няколко пъти е подхвърлял идеята да се включи в Шанхайското споразумение за сътрудничество (блок, воден от Китай и Русия за сътрудничество в отбраната и икономиката).

Шанхайското споразумение се смята за потенциален бъдещ съперник на НАТО, като в предишни години турският президент е заплашвал, че ако се спре присъединителният процес на Турция в ЕС (т.е. бъдат спрени еврофондовете), той ще се присъедини към Шанхай.

Засега не изглежда ситуацията да е ескалирала до такива равнища.

Така основният враг на Ердоган се оказа самият той и неговият режим, който превърна Турция от една просперища страна с европейско бъдеще в поредния провален авторитарен проект.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.