SHARE

Защо след “гафа” на Мария Захарова за това, че Червената армия спасила българските евреи, се появиха декларации на руски учени и изявления дори на депутати на БСП в защита на тези твърдения? Нима това е поредица от гафове? Не, това е част от стратегия и точно нея ще разкрием в поредицата ни – “Внимание, опасна отрова – руска пропаганда”. Като започваме директно със същината на въпроса – защо ѝ е на Русия да го прави.

Русия и нейните проксита отиграват темата със спасението на евреите по същия начин, по който те подхождат към всяка тема. Въпросът не е да ги опровергаваме – защитната позиция показва слабост и единствено легитимира възгледа, че има и “друга гледна точка”, а такава реално няма.

Въпросът е да се обяснят механизмите, които стоят зад тези провокации, целите им и да дадем идея как човек да се предпазва от целия шум.

Голямата цел на тези провокации е:

1) да се говори за Русия (не е важно дали е положително или отрицателно, важното е, че Русия има позиция и тя е достатъчно значима, за да бъде обсъждана);

2) противникът да отиде в защитна позиция (щом се оправдава, значи е слаб, а и има друга гледна точка);

3) да активира “полезните идиоти”, платените тролове, пропагандаторите и всички останали от свитата да развиват още по-провокативно темата, като така, освен че темата продължава да е актуална, а легитиматорите ѝ също получават значимост и се създава шум, който реално затлачва политическия процес в страната (вчерашните изказванията на един депутат и един професор са признак на точно това).

Тази тактика на Русия не действа само у нас, това е част от стратегията им по целия свят. Изобщо стратегията на “Империята на злото” (по думите на Рейгън) е винаги да задава темата и винаги да бъде в агресивната позиция.

За това може да намерим потвърждение и в част от анализа на световния гросмайстор Гари Каспаров за стратегията на Путин във външната политика. Тук Каспаров коментира срещата на Путин с американския президент Тръмп и символите, които те излъчват с на пръв поглед абсурдното внимание върху начина, по който двамата си стискат ръцете. Може да видим същите белези, които виждаме и в българския случай с подмятането, че евреите били спасени от Червената армия.

“Ръкостисканията и погледите, които минават за глуповати пози сред демократичните лидери, са жизненоважни за диктатор като Путин, който може да се задържи на власт само ако може да гарантира на кликата си, че те са по-добре с него, отколкото без. Демонстрации като тази целят да покажат на бандата му, че той все още може да брани тях и техните богатства в странство, че той още е шефът и колкото и зле да изглеждат нещата, той е техният най-добър шанс да прокопсат. Не забравяйте, че на всеки диктатор единствената му цел сутринта е да остане на власт още един ден. Тук няма национални интереси – само лични.
Това е и причината външната политика на Путин да е основана изцяло на бъркане в чужди дела и войни – от инвазията в Украйна, през бомбардировките в Сирия до хакерските атаки в САЩ. Нито едно от тези действия не е в полза на руския национален интерес. Идеята на тези конфликти е не просто да възбуди националистическото биене в гърдите сред руснаците, макар това да е полезен страничен ефект. Най-важното е, че държат Путин под светлината на прожекторите на света през цялото време, следвайки принципа, че няма такова нещо като лоша реклама.

Из “Стратегията на Путин и как да й противостоим”, Гари Каспаров

Тази теза е развита още по-плътно от Алистър Кембъл, стратегът на Тони Блеър в книгата му “Победителите” (Winners: And how they succeed):

“Когато Владимир Путин посреща международна атака, целият му опит на джудист с черен колан идва на помощ. Той обръща атаката в своя полза, като го изграе жертва, показвайки че Русия пак е значима, същевременно увеличавайки страхопочитанието от себе си навън.

Гари Каспаров може да го ненавижда, но със сигурност гросмайсторът в него оценява факта, че Путин играе като шахматист по-добре от всички останали.

Неговата дългосрочна цел – да възстанови руската сила. Неговата основна стратегия е да наложи руската сила. Неговите тактики варират от олимпийските игри и световните купи до превземане на земи, връчването на медии на заслужили връзкари и задържането на олигарсите на борда.

Научих от световен лидер, който е бил на срещата на Г-20 в Брисбейн през 2014 г. за забележитен изблик на руския президент, който казал на другите лидери, че той е единственият в стаята със стратегия и те всичките са тактици, допълвайки “мислите, че тактиките ви ще ме повалят на колене, но вие първи ще паднете на колене”.

[…]

Саймън Анхолт, който специализира в брандирането на нации и следи как се оценяват държавите по света, казва, че когато Путин направи ход, който Западът смята за антилиберален, неговите позиции в допитванията се покачват не само у дома, но и по света. “Дори ако хората не са съгласни с теб, те уважават лидерите, които се застъпват в това, което вярват”, казва той. “Хората виждат лидер, който упражнява властта си.”

И това е основата на Путиновата стратегия. Лидер с позиция, който защитава позицията си, а свитата му по света и у нас продължава да поддържа темата актуална.

Атака, атака, атака. Или както гласи една от безсмъртните сентенции на военното дело: “най-добрата защита е нападението”.

Това конкретно нападение е просто тактика, част от цялостната стратегия на Русия – да наложи руската сила. А разгневяването на противника и ангажирането му с темата е най-сигурният начин стратегията да подейства.

По текста работиха Никола Пенев и Йордан Цалов
На заглавното изображение е запазен оригиналният изказ на Иво Христов, тъй като показва степента на владеене на руски език. 

SHARE