SHARE

Ако Йосиф Висарионович Сталин – героят на новия филм на Армандо Янучи – беше жив, със сигурност щеше да прати режисьора-сценарист на една освежаваща почивка в ГУЛаг. Определян като брилянта в сатиричния жанр на годината, филмът “Смъртта на Сталин” обещава да ни разсмее до сълзи, включително и поради факта, че британски актьори от класа се превъплъщават в безскрупулни руски диктатори.

Трейлърът започва в една сива Русия, където през 1953 г. умира Великият. Всъщност събитията във филма се доближават до историческата истина – Сталин е намерен издъхващ на пода в спалнята си сутринта на 1 март, като се предполага, че е получил инсулт през нощта, но целият му персонал и охрана са прекалено уплашени, за да влязат и да проверят какво се случва. В продължение на три дни Сталин лежи на смъртен одър, а междувременно започва да се води свирепа битка между първите в обкръжението му, всеки от които иска да вземе големия кокал – честта да бъде начело на СССР. 

Това е и фокусът на адаптацията на Янучи. Стив Бушеми влиза в ролята на Никита Хрушчов, който се сблъсква с Джефри Тамбор в ролята на Георгий Маленков – бъдещия министър-председател и най-силен политик по онова време. В хаоса влизат и синът на Сталин – Василий, изигран от Рупърт Френд, както и съветският генерал-майор Георгий Андреевич Жуков (в ролята Джейсън Айзъкс). Продукцията до голяма степен предава реални събития и е базирана на графичния роман със същото име. Изключително интересен подход е подобна част от съветската култура да се превърне в комикс, като може да го намерите в “Амазон” тук, а горещо се надяваме скоро да го видим в превод и на българския книжен пазар.

“Генералният ни секретар лежи в унизителна локва”, възмутен посочва Бушеми-Хрушчов. В сцената никой не може да каже това, което мисли – диктаторът е скован от инсулт и се е напикал. Филмът на Янучи обещава да се присмее на съветските безумия и комунистическите диктатори. Конкретната неспособност да се наричат нещата с истинските им имена напомня на култивирания образ на вождовете като суперхора – например в биографията на Ким Чен Ун пише, че той никога не е ходил до тоалетната. Филмът показва и духа на борба за власт в Партията – подмолна и стратегически изпипана, която на повърхността пази добрия тон, докато играе хазарт с човешки животи и репутации. В тази червена вселена не може просто да прецакаш опонента си – тъй като и стените имат уши, трябва да внимаваш какво казваш, на кого и по какъв начин.

В социалистическия абсурд всеки личен ламтеж се пречупва през призмата на народното благо, а партийната политика в никакъв случай не обслужва интереси – тя служи на хората. Истината е, че приумиците на властта  стават част от ежедневието. Така например в интервю режисьорът разказва за сцена от филма и комикса, в която Сталин е слушал концерт по радиото, който му харесва. Обажда се, за да поиска запис, но от радиото ужасено установяват, че концертът е на живо и не се записва. Следва заключване на зрителите в залата, а оркестърът ще свири наново – за да има запис за Сталин. На всичкото отгоре притесненият диригент получава инфаркт от ужас. Но намират нов – на диктатора, който работи за благото на народа, нищо не се отказва.

Филмът ще се появи във време, в което зверствата на Сталин започват да се величаят умишлено в историческата пропаганда от руския елит, а по света авторитарните диктатури отново стават модерни. Поради това посланието му е още по-важно: помнете историята си, изобличавайте я с хумор и никога, ама никога не позволявайте на страха и репресията да надделее до такава степен, че да не може да заявите свободно, че любимият ви диктатор се е изпуснал в гащите.

 

 

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )