SHARE

Оставка. Това бяха очакванията от премиера на Словакия Роберт Фицо, това се случи след среща с президента, на която Андрей Киска я прие.

След като 120 000 души излязоха на протест в близо 50 града миналия петък, изразявайки дълбокото си неудовлетворение от случващото се в родината им. Това бяха най-големите протести от т.нар. Кадифена революция през 1989 г., когато комунистическата власт в страната пада от власт.

Този петък обаче протестите продължиха – въпреки оставката на Фицо, десетки хиляди излязоха на улицата, призовавайки за предсрочни избори. Номерът на премиера, поне съдейки по първите реакции, не мина. Борбата за демокрация е безмилостно жестока, а организаторите заявиха, че “Ние се нуждаем от нова възможност за една достойна и справедлива Словакия – затова искаме предсрочни избори”.

Управляващата каста се опита да потули убийството на журналиста Ян Куцяк, но бе постигнат обратният ефект, който катализира обществения гняв, след като 27-годишният разследващ журналист бе намерен убит в дома си заедно с приятелката си, с която трябваше да се венчаят през май тази година.

Роберт Фицо е начело на социалдемократите от далечната 1999-а. Той е харизматичен лидер, който е участвал в четири парламентарни надпревари, а по време на последния си мандат като премиер се кандидатира и за президент, участвайки в надпреварата с Киска, докато заемаше министерския пост. 

Тоест Фицо е свикнал да бъде на власт. И като всеки политик осъзнава, че шансовете неговата партия да затвърди или засили настоящата си хватка при предсрочни избори са нищожни. Затова Фицо не подаде оставка – той постави условие за оттеглянето си, избирайки си еднолично заместник в лицето на Петер Пелегрини, настоящия вицепремиер. Пелегрини е част от партията, на която Фицо ще остане водач. Тоест рокадата няма за цел промяна на реалните правила на играта, а единствено туширане на общественото недоволство.

Словакия си спомни за последните дни на словашката комунистическа партия, която се опитва да се задържи на власт по всякакъв начин през последните дни на 89-а. Междувременно коалиционните партньори на Фицо нямат друг избор, освен да крепят “стабилността” – те добре осъзнават, че с потъването на социалдемократите потъва и собствената им роля в правителството. Оценката за справянето на обществото е изключително ниска, а опозицията критикува остро действията на управляващите и вероятно ще вземе значителна преднина в потенциален предсрочен вот.

От своя страна Фицо изрично подчерта, че това не е изход от властта. Той директно каза, че ще продължава да играе активна роля в политиката като глава на партията. Това беше недвусмислено послание към гражданското общество, както и към опозицията – към която бившият вече премиер се обръща традиционно със същите “ласкави” епитети, с каквито говори и на журналистите.

Ролята на президента Киска ще бъде ключова в идните месеци. Двамата се състезават на последните президентски избори, като Фицо – въпреки популярността на партията си и на собствената си политическа марка – губи от Андрей Киска, който до някаква степен е разглеждан от обществото като антипод на Фицо. Киска е филантроп и бизнесмен, чиято платформа по време на кампанията почива на способността му сам да финансира политическата си дейност и който не принадлежи към нито една партия. Неговият коз се крие именно там – че поне на теория той не принадлежи нито на политически формации, нито на финансови или мафиотски интереси. Обществото разчита на него да бъде арбитър на случващото се, а силният му политически глас, призоваващ за пълно реформиране на властта из основи, резонира силно с протестиращите. 

Съществуват притеснения, че в отворилия се политически вакуум и лице в лице с тоталното разочарование от политическата власт крайнодясното ще се надигне и ще помете страната.

Словаците се намират в менгеме между властта и нуждата от промяна. А протестите продължават. Това е красноречив знак, че една битка бе спечелена, но войната тепърва предстои.

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )