SHARE

Кари Грейс е редактор за Китай на BBC. За изданието тя коментира обявената от китайския президент Си Дзинпин “Нова ера” в китайската история, консолидирането на властта в ръцете на Дзинпин, все по-здравата хватка на Китайската комунистическа партия и възходът на Китай, който запълва вакуума, оставен от апатията на лидерството в САЩ. 

Всички очакваха появата на наследник на лидера във внимателно написания сценарий на конгреса на Комунистическата партия в Китай. Но Си Дзинпин отново наруши нормата.

По принцип към средата на мандата на лидера на партията се появява лидер-в-изчакване, който дебютира на червения килим по време на церемонията в Голямата зала на народа.

Но хората до г-н Си бяха в 60-те и късните 50, прекалено възрастни, за да бъдат наследници.

Излизайки от калъпа на наследяването – точно както и с всичко останало, – президентът утвърждава “Китайската нова ера”, както той я нарича. Не си и помисляйте, че само защото конгресът приключи, ще спрете да чувате за Новата ера на г-н Си.

В сблъсъка на политическите цивилизации той поставя Китай в атака.

В речта си пред конгреса, която продължи три часа и половина, той начерта визията си не само за следващите пет, а за следващите тридесет години и говори за социалистически модел, който ще осигури “нова опция за други държави и нации, които искат да ускорят развитието си, докато остават независими”.

На своя територия Китай е държава, която следи внимателно гражданите си и непрестанно подобрява способностите си да подслушва всяко обаждане и проследява всяко лице, всеки пост в социалните мрежи, всяко движение и покупка. Сега вече можем да очакваме, че тя ще изнася не само модела си на управление, но и кибероръжията, които го правят възможен.

Вече не съществува настоятелното становище, че Китай трябва да крие силата си и да бъде скромен играч навън. Г-н Си уведоми конгреса, че Китай трябва да бъде “велика сила” с първокласна армия, която е “създадена за битка”.

Да спечелиш сърцата и умовете

Но Новата ера на президента не разчита само на твърда сила.

През последните четири десетилетия Китай изгради пазарна икономика под егидата на еднопартийната държава. Сега г-н Си се надява, че ще коригира нейните недостатъци и ще успее да предостави на гражданите си по-добър стандарт на живот.

Той мечтае за иновативен икономически двигател, който е задвижван от добре образовани граждани с безрезервна вяра към върховенството на държавния апарат. Неговата реч пред конгреса обеща още повече контрол над интернет, за да има опозиция “и да устоим на целия спектър грешни гледни точки”.

Но той се надява да спечели битката за сърцата и умовете дори преди този момент, а министърът на образованието заяви, че учениците скоро ще започнат да изучават “Си мисъл”.

Пълното наименование е “Възгледите на Си Дзинпин за доциализма с китайските характеристики за Новата ера”. Зад тази реторика се крие огромна централизация на властта за Си и партията му над китайската икономика и общество.

Официалните медии разискват “лъжите” на западната демокрация и упадъка на капитализма – система, която “е проядена от кризи и хаос”. По думите на един коментар от държавната новинарска агенция “Синхуа”: “Пропастта между богатите и бедните расте, работническата класа страда, а обществото остава разделено”.

От гледна точка на БВП САЩ все още са най-голямата световна икономика, но президентът Тръмп прекрати американското лидерство на свободния пазар и климатичните промени, а Китай на Си прилежно запълва този вакуум.

Бъдещ световен лидер? 

Г-н Си говори за водене на международната общност към “по-справедлив и рационален световен ред”. Последната анкета на Pew, проведена в 37 страни, показва, че повече хора се доверяват на китайския лидер относно какво е правилно да се направи, отколкото на американския.

Ако спазва досегашната си треактория, китайската икономика ще вземе превес над тази на САЩ в следващите десет години, превръщайки се в първата световна.

Критиците не смятат предизвикателството на китайския модел за сериозно, като според тях ригидната политика сковава иновациите и растежът ще се поддаде на пазарните деформации. Със сигурност повечето държави, които влизат в световния клуб на богатите страни, са демократични.

Но Китай винаги е гледал на себе си като изключение поради размерите си, историята си и културата си. Си Дзинпин казва, че пътят на Китай към това да се превърне в световна сила ще бъде “различен от този на традиционните велики сили”. Той е точно толкова далеч от това да прегърне ценности, които вижда като американски, колкото и САЩ са от това да приемат китайските.

Циментиране на контрола

Съществуват няколко последствия от тази мисия за контрол. На първо място, ценностите на либералните демокрации са по дефиниция врагове. Изкушението на свободните медии, независимата съдебна система и плуралистичното гражданско общество се хулят, когато е възможно. Всъщност откакто г-н Си е на власт, дискутирането на тези теми в обществото се превръща в табу в Китай.

Междувременно г-н Си разширява формалния и неформалния си контрол над различните клетки на комунистическата партия. В момента те работят не само в местните компании, но и в две трети от чуждестранните инвеститори на китайска почва. Почти всяка чужда намеса в икономиката в Китай се прави според условията на партията, разрешена само в сектори и в ритъм, който е създаден, за да посрещне интересите на Китай, а не този на партньорите.

А за тези партньори дебатът как да отговорят ще става все по-труден и поляризиран в тази Нова ера.

Почитателите на г-н Си настояват, че управляващата партия в Китай заслужава да получи уважение за факта, че е измъкнала милиони свои жители от бедността, и посочват, че около 7% от китайския растеж е един от двигателите на глобалната икономика.

Неговите противници пък ще спорят, че партията няма никакви заслуги за икономическото чудо, постигнато чрез трудолюбието и находчивостта на китайския народ; въпреки управляващите го, а не благодарения на тях. Някои дори ще посочат, че цената на това да не се конфронтират диктатурите става очевидна във възхода Хитлер и Сталин.

“Китай е супер”?

Четири трилиона долара в чужди резерви и контроб над най-бързо растящия потребителски пазар в света – това дава на Си Дзинпин мощни оръжия, с които да влияе на дебата.

Дори по време на разкриване на новите лидери в сряда, комунистическата партия игнорира няколко големи западни новинарски организации.

Не беше посочена официална причина за забраната на достъп за  BBC, Financial Times, Economist, New York Times и Guardian, но неофициално бе казано на журналистите, че вината е в начина, по който правят репортажи. Ето още един знак за решителността на Си да контролира информацията – както у дома, така и в чужбина.

Докато г-н Си обявява Китай за готов да “поеме към главната сцена на света”, не е ясно дали неговата мисия да контролира ще помогне, или ще му попречи.

За публиката му слоганът на момента не е “Възгледите на Си Дзинпин за социализма с китайските характеристики за Новата ера”. Вместо това е доста по-семплото “Китай е супер” в червено и златно – на банери, на гумите на колелетата и в социалните мрежи.

Малко могат да отрекат, че Китай е супер. Но точно колко зависи от гледащия.. За много китайски патриоти “Китай е супер” е източник на гордост. За много външни лица означава възхищение. Но за други има вкус на двойственост, дори страх.

Единственото сигурно нещо е, че нищо няма да остане недокоснато в Китай по време на Новата ера на г-н Си.

Снимка: Morten Morland/The Spectator

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.