SHARE

Днес бе сложен край на спор, продължил 27 години, който бе и основна пречка за европейския път на западната ни съседка към ЕС и НАТО.

Моментът наистина е исторически, а доказателство затова колко трудно бе взетото решение видяхме от реакцията на македонския президент Георге Иванов, който изгони премиера Заев от съвещание, заяви, че няма да подпише ратифицирания договор и отиде да търси подкрепа в София за действията си.

Такава не намери от Борисов, който каза, че действията на Иванов са антиевропейски, с което на македонския президент му остана единствено да се жалва на българския си колега. 

И ако македонският президент гледа към миналото, то македонският премиер е с поглед към бъдещето.

Нашата цел е на 26 юни Македония да започне преговори за членство в ЕС, а на 11 юли да стане член на НАТО, заяви вчера вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в Скопие.

Досега това не бе възможно именно заради спора с името и на македонския народ не му оставаше нищо друго, освен, изолиран от света, да подклажда националистическите си настроения.

Разбира се, това са настроения, които дълго време Русия подтикваше с надежда Скопие да не стане член на НАТО.

Но разрешаването на “македонския въпрос” – и тук не трябва да бъде пропускана по-ранната стъпка тази година с подписването на Договора за добросъседство между Скопие и София – има далеч по-важни последици за Балканите.

Сърбия, Косово, Албания и Босна и Херцеговина гледат внимателно дали наистина Скопие ще тръгне по европейския си път и как ще се разреши този продължил толкова дълго време спор за името.

След “македонския въпрос” на Балканите остава да бъдат разрешени още два проблема, които да гарантират, че този регион ще получи стабилност и западно развитие.  

Единият е “албанският въпрос” и териториалните амбиции на Албания да обедини под своя шапка мюсюлманското население на съседните й страни – включително Македония. Тук отново се чуват сигнали, че премиерът Еди Рама е загърбил тези “велики” идеи и ще се посвети на това народът му да има европейска перспектива и просперитет.

Преди няколко дни външният министър на Германия също се застъпи за двете страни. “Фокусът е на либералната демокрация и на функциониращата държава, която почива на върховенството на закона. Някои страни постигнаха добър прогрес в тези области. Един пример е бившата югославска република Македония, която ще се нарича Република Северна Македония в бъдеще. Албания също направи значителни крачки, осъществявайки амбициозни съдебни реформи. Затова аз подчертавам подкрепата си за условно отваряне на преговорите за присъединяване за тези две държави. Ако отнемем възможността им за присъединяване, всички реформи, които те направиха, ще бъдат напразно”, заяви Хайко Маас в програмната си реч за бъдещето на Европа. 

И може би най-трудно решим е “сръбският въпрос”, в който не само трябва да бъдат уредени отношенията между Косово и Сърбия и териториалните претенции на Белград към Северно Косово, но и още един спор – Автономната република Сръбска, част от Босна и Херцеговина.

Също както Македония – Босна и Херцеговина от години е блокирана в своето развитие, но заради вътрешна сила – национализма на проруския сръбски националист Милорад Додик, който често посещава Кремъл и непрестанно настоява Република Сръбска да се върне в Сърбия.

Сръбският президент Александър Вучич – вечно балансиращ между Брюксел и Кремъл, е внимателен – той подкрепя режима в Република Сръбска, но не подклажда сепаратизма засега (все пак би било странно предвид позицията му за Косово).

Разрешаването на “македонския въпрос” ще даде тласък да се разреши и “сръбският” – може би Сърбия ще се откаже от претенциите си за Косово, а Босна и Херцеговина ще се освободят от блокиращата ги Република Сръбска. Така и всички ще могат да представят победа.

Може би разрешението ще е друго – но едно е сигурно – Западните Балкани имат апетит да разрешат проблемите си. И именно сега е моментът, преди руското влияние, а и задаващото се китайско – да овладеят региона.

“Ако ЕС не успее да постигне прогрес в процеса за приемане на тези държави – а в момента ние обсъждаме този проблем – последствията ще са фатални. От дълго време други сили – Русия, Китай, страните от Близкия изток, тоест страни с тотално различна идея за ред и стабилност от европейските – се мъчат да запълнят тази празнина”, заяви външният министър на Германия Маас. 

На Балканите няма държава, която да не е “велика”, да няма териториални претенции към половината полуостров и да не се смята за наследник на поне две-три антични и средновековни цивилизации.

Македонците може да не са наследници на Александър Македонски – и да бяха, са далеч от това да покорят Египет и Персия и да стигнат до Индия. За сметка на това – с днешното решение – македонците може да проправят пътя на всички балкански народи за мир и просперитет в европейското семейство.

А това е едно наистина велико събитие, с което те и всички участвали в този процес трябва да се гордеят.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.