SHARE

Унгарският Орбан и полският Качински може да се сдобият с нов съюзник в лицето на следващото австрийско правителство.

Младият (31 г.) Себастиан Курц, който е големият победител от предсрочните избори в Австрия, има познат рефрен – антиимигрантска реторика, антисистемно послание и дори лозунг à la Тръмп – “Австрийците първо”.

Истинският проблем обаче е неговият потенциален коалиционен партньор – “Партията на свободата” (FPÖ) – създадена през 1956 г., като първият ѝ лидер Антон Рейнтхалер е служил като австрийски министър на земеделието по време на нацисткия режим и е бил офицер на SS.

Консерваторите на Курц от ÖVP и “Партията на свободата“ FPÖ вече са водили коалиционно управление в началото на века, когато за първи път останалите държави – членки на ЕС, налагат дипломатически санкции на Австрия заради нарушения на човешки права.

След крайнодясната коалиция, довела до нестабилност и критики, следва десетилетие, в което двете големи партии в Австрия – консерватори и социалдемократи SPÖ, управляват заедно. До тази година, когато за лидер на консерваторите е избран младият Себастиан Курц, който вижда възможност да надвие противниците си, разваля коалицията и се впуска в предсрочни избори.

Предварителните резултати показват, че Курц и партията му са взели 31,4% от вота, като втора е крайнодясната “Партия на свободата” (FPÖ). За първи път в историята на Австрия социалдемократите не са сред първите две партии в страната.

На Курц тепърва му предстои да реши с кого иска да сформира коалиция, но намеците по време на изборите за общо управление с FPÖ са показателни за политиката, която иска да води.

От Европейския еврейски конгрес (EJC) призоваха Курц да не избира крайнодясната партия, а да се върне към голяма коалиция със социалдемократите.

“На партия, която води политика на ксенофобия и нетолерантност и се цели в имигрантите, не трябва да ѝ бъде предоставяно кресло в правителството”, пише Моше Кантор, президент на еврейския конгрес, който допълва, че Австрия “не трябва да прави жертви пред олтара на политическото удобство и краткосрочния популизъм, който напомня на далеч по-мрачните времена на близкото минало”.

Себастиан Курц и популистката му платформа безспорно са победители на настоящите избори, но той не бива да забравя, че преди по-малко от година кандидатът на крайнодесните FPÖ Норберт Хофер загуби президентската надпревара пред зеления Александър ван дер Белен.

В съседна Германия всички партии отказаха да се коалират с крайнодясната “Алтернатива за Германия”. Чуха се критики и към българското правителство за това, че има фашисти в него.

Ако Австрия се управлява с партията, основана от нацисти, то темата за наличието на крайнодесни политици в управлението ще стане централна в Европа и това може да има последици и за България.

Себастиан Курц има избор. Той може да тръгне по стъпките на Орбан и Качински и дълги години да е трън в очите на Европа, а може и да реши да смени посоката. Дори антиимигрантското му послание може да намери далеч по-широка подкрепа в Европа, отколкото коалирането с “Партията на свободата”.

Австрия направи своя избор. Сега съдбата ѝ е в ръцете на бъдещия 31-годишен канцлер.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.