SHARE

“Тъй като за безопасността на всяка свободна държава са необходими добре организирани въоръжени отряди, правото на народа да притежава и носи оръжие не може да бъде нарушавано” – това е прословутата Втора поправка в конституцията на САЩ.

Как стигнахме с нея до най-трагичната масова стрелба в историята на Съединените щати? С 58 загинали и над 600 ранени дебатът за правото на притежание за оръжие тепърва ще разкъсва едно и без това вече крайно поляризирано общество. И на фона на това – Доналд Тръмп, който като никога свенливо сви рамене и с неприсъща деликатност заяви, че дебат ще има, тъй като сега не било времето за такъв разговор. Да, това е същият човек, който след всеки европейски атентат призовава за бан над мюсюлмани, пречистване на Европа и какво ли още не.

Представленията на Тръмп варират според аудиторията му, но от опит знаем, че нещата, за които той отказва да говори, са именно онези, които заслужават най-голямо внимание. Дебатът за притежаването на оръжие и Втората поправка не могат да бъдат разбрани, ако не погледнем назад в историята, която е формирала американското съзнание и възгледи и не видим политическите игри зад тълкуването на поправката – такава, каквато я познаваме днес.

Исторически контекст 

Декларацията на правата, която е част от конституцията на САЩ, е подписана след близо 20-годишен процес на откъсване на 13-те колонии от Британската империя. В средата на XVIII век засиленото присъствие на британци в колониите в комбинация с все по-популярното патриотично движение подтиква жителите към мисълта за въоръжени отряди, което да подсигури правата и свободите им (заложени и привнесени в колониите отчасти от Закона за правата от 1689, който пък служи като основа за Декларацията за независимостта на САЩ). След “Бостънското клане” през 1770, когато британски войници застрелват петима души от колониите, умишлената патриотична пропаганда и разпалването на все по-негативни настроения срещу Британия поставят на преден план нуждата от оръжие в случай на бунт.

Когато войната за независимост започва през 1775, колониите вече са убедени, че трябва да бъде създадена гражданска съпротива, която да подсигури “свободата на свободните щати”. Средства за финансиране на колониална армия по това време няма – затова всеки гражданин има правото, а в историческия контекст дори задължението да притежава оръжие, в случай че е мобилизиран в милиция.  “На нито един свободен човек не бива да се забрани употребата на оръжие:  No freeman shall be debarred the use of arms (в собствения му дом и земи)”, заявява Томас Джеферсън. Така свободата се обвързва с оръжието – идея, която две столетия по-късно продължава да бъде използвана като аргумент. Само че в едно напълно променено общество и свят.

70-те и надигането на оръжейното лоби 

National Rifle Association, или N.R.A., е оръжейното лоби на САЩ – преди 70-те години на миналия век те се занимават основно с неполитически въпроси – например обезопасяването на оръжията. Но след 1977 има рязка промяна на ръководството, което отсега нататък ще бъде наситено с дълбоко консервативни личности с определена визия  – цялата история за този “преврат” е изключително интересна и препоръчвам да прочетете тук. Оттогава те започват да оказват активен, продължителен и ефективен натиск за една по-различна интерпретация на втората поправка – такава, в която не въоръжените отряди, а частните лица имат абсолютното право да притежават и носят оръжие. 

Републиканците са едновременно логичната мишена и изпълнител – в консервативните кръгове съществува привързаност към правната философия на  “оригинализма” – буквално тълкуване на текста според оригиналния му замисъл (който в случая е на три века). Това тълкуване е противопоставено на идеята за т.нар. “жива конституция”, която се променя заедно с ценностите на държавата. Иронията е, че най-добрият пример за живата конституция е именно промяната в тълкуването на Втората поправка в края на миналия век. 

А тя е призната от Върховния съд сравнително скоро – едва през 2008 г. в случая  District of Columbia v. Heller (Окръг Колумбия срещу Хелър) най-висшата съдебна инстанция на САЩ признава индивидуализирането на Втората поправка. Починалият миналата година върховен съдия Антонин Скалия (един от ярките поддръжници на оригинализма) обаче е изправен пред трудно решение – през XVIII в. въоръжените отряди е трябвало да разполагат с най- добрата военна екипировка за времето си. Само че Скалия не допуска в XXI век частно лице да притежава танк например. Така тълкуването се променя до това, което познаваме днес.

Резултатите 

От 80-те насам масовите убийства и престъпленията с огнестрелно оръжие в САЩ се увеличават. Стойностите на САЩ са седем пъти повече от тези в Канада, седем пъти повече от Швеция и почти 16 пъти повече от Германия по данни на ООН. Това, разбира се, увеличава и общия брой на убийствата, който за САЩ е в пъти по-голям от останалите развити страни.

Убийства с огнестрелно оръжие в съотношение към милион души            Източник: UNDOC, Small Arms Survey, The Guardian, VOX

В САЩ има 88,8 огнестрелни оръжия на 100 души. Това на практика означава, че почти всеки гражданин на САЩ притежава оръжие. На второ място се нарежда Йемен с около 54 оръжия на 100 души.

Източник: Washington Post

И ако чуете аргументи, че притежаването на оръжие не е неразривно свързано със смъртността от огнестрелно оръжие – статистиката и водещи специалисти, които се занимават с проблема, ги опровергават. Както на вътрешно ниво в самата страна, както показва първата графика на Щатите, така и в глобална перспектива, където шокът е още по-силен. 

Притежание на огнестрелно оръжие в съпоставка със смъртни случаи, причинени от огнестрелни оръжия
Източник: Mother Jones, VOX
Смъртност от огнестрелно оръжие, световен план
Източник: VOX

След всичко това може би се питате – какви аргументи би могло да има в полза на оръжията? Освен чисто политическите и финансовите интереси, които стоят зад дебата за притежанието за оръжие, съществуват и аргументи като например психичното здраве на атентаторите: проучванията опровергават тази теза, като въпреки че 60% от тях имат някакви психологически отклонения, други фактори допринасят за събитията – алкохол, наркотици, бедност… и изключително улеснен достъп до оръжия. Тезата, че повече оръжия биха предотвратили масовите убийства с оръжия, просто не е вярна, тъй като от статистиката става ясно, че където има повече оръжия, има повече смърт.

Уравнението е ясно – повече оръжия, повече смърт. Но съществува още едно уравнение – по-малко регулации, повече оръжия; повече оръжия – повече печалба. А оръжейното лоби се е разраснало до такава степен, че дори гражданския апел към органи като Върховния съд изглежда с малки шансове. Не и с този президент. За истински дебат за регулации над продажбата и притежание на оръжие ще трябва да почакаме до следващите избори за Сената през 2018, които за момента изглеждат забулени в мъгла. А дотогава? Дежурното thoughts and prayers.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )