SHARE

Лъжата, че българската свобода е подарена, а не извоювана, е трудно поносима за истинския български патриот и родолюбец. 
Тази лъжа омаловажава и пренебрегва смисъла на борбата за новобългарска просвета, за независима българска църква и за независима българска държава.
Тази лъжа отрича истинския подвиг, който шепа българи извършват на 6 септември 1885 г. – да  се опълчат срещу всички Велики сили и Русия, които яростно се протипоставят на този обединителен акт на нашия народ.
Лъжата за подарената свобода отхвърля и жертвите, които дава народът ни в защитата на Съединението, когато, подкрепена от Русия, съседната уж „братска православна и славянска“ Сърбия ни напада вероломно.
И все пак е добре да помним, че думата „РОДОЛЮБИЕ“ съдържа „любов“ – тъкмо с любов преди 131 г. нашите предци ни показаха как стремежът към Свободата възвисява духа.

Но нека разкажа накратко тази история така, както се е случила…

Предисторията

може да се разкаже и накратко: мирният договор от Сан Стефано дори за минута не влиза ефективно в сила (все пак е прелиминарен, т.е. предварителен), а Берлинският договор не само не покрива санстефанския идеал, ами и създава в рамките на Османската империя автономната област Източна Румелия. Тя си има генерал-губернатор и собствен парламент (Областно събрание), където от общо 50-те души се избират 36, а останалите се назначават.

Така една до друга на практика съществуват две български държави: Княжество България (формално васално на Османската империя) и Източна Румелия (формално част от османската държава).

Случката от 6 септември 1885 г.

е организирана от няколко души, нарекли себе си Български таен централен революционен комитет (Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов). Те ясно са си давали сметка, че България има нужда, а и има възможност самостоятелно, без чужда подкрепа да събере по-голямата част от бъгарския народ в една държава. Организацията е планирала акция за датите 15-20 септември, когато по идея трябва да избухне въоръжено въстание.

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.
Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев

Трима ученици от Панагюрище обаче на 2 септември 1885 г. развяват знамето на княжеството и започват да скандират „Да живее България!“. Разбира се, веднага са арестувани от официалните власти, но арестът им всъщност предизвиква остра обществена реакция и около полицейското управление се събират близо 2000 души, които настояват учениците да бъдат освободени. Тези събития предизвикват БТЦРК да действа според обостоятелствата и да изпревари уговорената вече дата. И така на 6 септември в Пловдив е обявено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Хубаво е да помним, че при съединителната акция в Пловдив, както и изобщо по време на цялата акция умира само един човек.

Липсата на подкрепа

…е напълно очаквана в международен план. Поради редица външнополитически причини Великите сили, но и Русия са против Съединението.

Русофилите, които са почти през цялото време мнозинство в местния източнорумелийски парламент, са наречени предната година „лъжесъединисти“, защото когато през 1884 г. Русия променя своето мнение по въпроса, те правят същото и се отказват от съединистката идея.
(Впрочем днес същата порода хора се е възпроизвела в т.нар. псевдопатриоти, т.е. лъжепатриоти, които винаги са готови да предадат българския национален интерес, ако Русия каже.

За да не се чудят нашите читатели, е необходимо да се направи едно важно уточнение: народът (и съответно държавата), на който Русия помага наистина безкористно на Балканския полуостров, са сърбите. За Русия именно сърбите са онзи „братски, православен, славянски народ“, на който се помага без никакви условия. Именно поради тая причина Русия за пореден път застава напряко на волята на българския народ, след като преди това в периода 1881-1883 г. България е ефективно управлявана от руски офицери при замразена конституция.

Именно русофилите в момента на Съединението притежават 36 от общо 36-те избираеми места в Областното събрание (румелийския парламент).

Изненадваща е обаче липсата на подкрепа сред съвсем немалка част от обществото в Княжество България. Княз Александър Батенберг се колебае цели два дни, преди официално да признае обединението на княжеството с Източна Румелия.

А изтъкнатият русофил Драган Цанков организира на 8 септември многолюден митинг… ПРОТИВ Съединението. Този митиниг е нещо като праотец на „контрапротестите“ от 2013-а. Подобни контрадемонстрации са организирани от Цанков и в редица други градове.

Рейтингите и реалната значимост на делата

Съединението на България е от онези събития, които доказват, че справедливата кауза винаги печели, дори и да не е популярна. В конкретния случай на България се налага да плаща справедливостта с кръвта на капитаните, които обръщат в бяг сръбските генерали само два месеца по-късно през ноември 1885 г.

Без излишно вълнение трябва да се отбележи, че в критични за българския народ моменти винаги се появява малка група от хора идеалисти, противници на статуквото, най-често масово неодобрявана от властта и обществото, която да покаже на българите посока на развитие.

И нека не забравяме, че българските апостоли на свободата, както и Христовите ученици, са били с много нисък рейтинг сред своите съвременници.

Ако разчитаха на рейтинг, тази шепа хора никога нямаше да извърши подвига на Съединението.

Снимка: Членове на Тайния революционен комитет за Съединението от Станимака (Асеновград), от ляво надясно, прави: Никола Кръстев – председател, Атанас Богоев, Панайот Сребров, Г. Ковачев. Седящи: Костадин Балтов (учител), поп Ангел Чолаков, Герасим Старчев, Станимака 1885 г.

 

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.