SHARE

Това трябваше да е речта, с която британският премиер най-накрая дава пълна яснота за бъдещето на Британия и Брекзит.

Наместо това, по думите на министъра ѝ Дейвид Дейвис, това бе една реч с „конструктивна неяснота“, предизвикана от разнобоя в партията ѝ.

Тереза Мей избра Флоренция за мястото, където да обяви трета си основополагаща реч за Брекзит с думите: „Тук започна Ренесансът“.

Този път обаче реториката е различна. От острите ѝ закани срещу ЕС в предишни епизоди днес не се чу особено много.

„Британия винаги е и винаги ще бъде със своите европейски съюзници в защита на нашите ценности.“

Конструктивна неяснота

Тереза Мей изложи визията си бъдещето на Британия и ЕС:

Икономическо партньорство:

Мей не иска нито сделка, подобна на Европейската икономическа зона, нито търговско споразумение, подобно на СЕТА с Канада. 

Моделът на Мей: „Креативно решение“, в което се запазват високите регулаторни стандарти и се създава независим съд между двете страни.

Сигурност: Трябва да се запази сътрудничеството в областта на сигурността, но за момента Мей признава, че не съществува подобен модел извън ЕС. 

Затова тя иска „дръзко ново стратегическо споразумение„, като отново не сподели подробности, но то очевидно ще е насочено към запазване на настоящото сътрудничество.

  • Мей заяви, че иска европейците в Британия да останат и да живеят живота си както досега, но ще иска регистрация.
  • Мей не иска физическа граница между Ирландия и Северна Ирландия.

Как да стигнем дотам?

 

Мей заяви, че Британия ще остане в единния пазар на ЕС като преходен период и е готова да изплати някаква сума (макар да не уточни в речта си каква, кабинетът обсъжда 20 млрд. евро, по данни на Times) за своите дългове към европейския бюджет.

Време разделно за Мей

На речта на Мей не присъства нито един европейски лидер, включително домакинът ѝ, италианският премиер.

Вместо това до нея стояха двамата архитекти за бъдещето на Британия – проевропейският финансов министър Филип Хамънд и евроскептичният министър по напускане на ЕС Дейвид Дейвид – символ на помирителния компромис в партията, която най-накрая ще излезе с единна позиция какво точно желае.

Този помирителен компромис между твърдите евроскептици в партията ѝ, готови да напуснат Британия още утре, и онези, които все пак искат да запазят връзки с единния пазар на ЕС, за да предотвратят икономически срив – бе убит още в зародиш. От третия човек, който днес стои до Мей – нейният външен министър Борис Джонсън.  Миналата седмица той написа дълго послание в Telegraph, че Британия не трябва да плаща нищо на ЕС, не каза и дума за преход и припомни любимия си рефрен от кампанията за напускане, че здравната каса трябва да получи част от 350 млн. на седмица, които Британия харчи  за членството си в ЕС (лъжа, която се превърна в символ за средствата, с които боравеше кампанията за напускане на ЕС).

Борис веднага бе нападнат, че така ще разруши крехкия компромис в партията, единствено за да обслужи политическите си амбиции да стане премиер. И двамата с Мей имаха помирителна процедура, която затвърди казаното в настоящата ѝ реч.

Но първият залп вече бе изстрелян. Джонсън в опит да се хареса на партийните членове (които започнаха да флиртуват с идеята Джейкъб Рийс Мог за премиер) надмина дори хардлайн евроскептиците по анти-ЕС реторика. Сега помирителният компромис на консерваторите само чака да бъде разкъсан.

И ако за евроскептиците предложението на Мей е пределът на техните възможности за компромис, то за Брюксел той е само отправната точка на Британия – ЕС ще иска далеч по-голяма сума от Лондон за напускане и са категорични, че няма да говорят за бъдещето и преходния период, докато не се постигне споразумение по дълговете, границите и правата на европейските граждани. Водещият преговорите от страна на ЕС Мишел Барние ще държи реч минути след Мей.

Ако по някаква случайност Мей се задържи на власт, то ще е само от страха на консервативните депутати да се впуснат в лидерска битка и да разделят партията, която и без това няма мнозинство в парламента.

Дори така обаче тази реч няма как да постигне това, което Мей искаше. Нейната надежда бе да сложи край на разнобоя в партията си и Великобритания да излезе най-накрая с ясна позиция за бъдещето си. Заради интервенцията на Джонсън ясната позиция се превърна в „констуктивна неяснота“ (по думите на Дейвид Дейвис).

А „конструктивната неяснота“ е просто поредният повод претендентите за мястото ѝ да кръстосат шпаги.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.