SHARE

В България и други страни от Централна и Източна Европа руското икономическо влияние е толкова силно, че те „са изложени на силен риск цялата държавна машина да бъде завладяна от проруски сили“.

Това се посочва в публикуван съвместен доклад за влиянието на Русия в Централна и Източна Европа от американския Център за стратегии и международни изследвания в партньорство с българския Център за изследване на демокрацията. По този повод днес се предава пресконференция за доклада “Ръководството на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Източна и Централна Европа”.

Според изследването Русия води задкулисна кампания с икономически и политически средства, за да манипулира пет страни от Централна и Източна Европа, включително и България. Чрез действията Кремъл цели да дискредитира западния либерален модел и да подкопае трансатлантическите връзки.

Бивш високопоставен служител от Държавния департамент на САЩ – Хедър Конли, е водещ автор на изследването и множество други американски служители потвърждават неговата достоверност, предава агенция Ройтерс.

„Руснаците са ангажирани в продължителна кампания, за да си върнат това, което Путин смята за полагащ им се буфер в Източна Европа, и да подкопаят не само НАТО и ЕС, но и цялата демократична основа на двете институции“, заявява анонимен американски държавен служител пред агенцията.

Може да прочетете доклада на сайта на Центъра за стратегии и международни изследвания.

По време на представянето на доклада Хедър Конли (бивш високопоставен служител от Държавния департамент на САЩ) заяви, че те са започнали да се занимават с въпроса след като са получили писмо, в което се казва, че Русия използва “икономическа война”, за да оказва влияние в европейски държави.

Вторият повод, за да започнат доклада са думите на Виктор Орбан, че “вятъра идва от Изток” и е възможно да се създаде нова държава, основана на илибералните ценности.

Целта на доклада е да се докаже, че има връзка между икономическите поизиции на Русия и политиката в държавите от Източна и Централна Европа.

Руслан Стефанов,  директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, заяви че обикновено Русия използва бивши служители на “Държавна сигурност”, монополизиране на ключови сектори и големи прокети, които да захранят местните олигарси и икономически играчи.

Показателен е случаят “Газпром”. Обикновенно най-високите цени за газ се налагат в държавите с най-голямо икономическо присъствие на Русия.  В България и Словакия е най-силно енергийно и корпоративно присъствие на Русия.

Под руски отпечатък се има предвид руското корпоративно присъствие, преките инвестиции, търговските отношения и частната собственост и инвестиции.

В случая с България руският икономически отпечатък през последните 15 години никога не е слизал под 16.9%. Неогивя пик е през 2012 г. – 27.5%. Никоя друга от петте проучвани страни от Източния блок не е в толкова силна зависимост.

Хедър Конли допълни, че при доклада се изследват три фактора: Нива на корупцията, зависимост на съдебната система и свобода на медиите.

От доклада се разбира, че руския икономически контрол в дадена страна е над 12% от БВП то овладените сектори е много трудно да бъдат контролирани политиците. В обратния случай при по-нисък икономически дял – например Унгария – по -скоро политическото влияние е по-мощно.

Най-силно е руското влияние в енергийния сектор на България и чрез него Кремъл разполага с мощен инструмент за натиск над българските политици. Другите сектори със силно влияние са финанси, телекомуникации, имоти и медии.

В доклада се посочва, че няма един единствен двигател на руското политическо влияние в България, а по-скоро взаимно подсилващи се мрежи от корумпирани политици и партии, енергийни компании и български олигарси.

Посочени са четири партии, които са пряко свързани с Кремъл. Най-видна е „Атака“, но също така БСП, ДПС и АБВ.

Порочния кръг на влияние е, чрез местни играчи и посредници да се оказва икономическо и политическо влияние, което да пречи на страната да взима решения в нейна полза. Напр. енергийна диверсификация.

„За да поддържа руското икономическо господство и да избягва същностни проверки на бизнеса си, Кремъл използва сложни и сенчести мрежи, обхващащи държавни служители и бизнес средата.“ се посочва в доклада. „Руската държава и частни интереси влияят върху посоката на управлението. Подобни практики има в управлението на държавни компании, големите енергийни и инфраструктурни проекти, печеленето на обществени поръчки, одобряването на сливания и придобивания и използването на „вратички“ корпоративната уредба, за да се блокират политически инициативи, противоречащи на руските бизнес и стратегически интереси“

„Ако има настояване от ЕС или НАТО в София да предприемат стъпки, които може да противоречат на руските интереси, на българското правителство ще се окаже огромен натиск от проруски партии и организации, които ще задействат пълен набор от инстументи за промяна на политиката в полза на Москва.“

Защо механизмът работи толкова ефективно? Политическото влияние цели да се отслаби вътрешната жизненост на страната. Стъпка по стъпка дебатите по ключови теми почват да се наклоняват към проруски позиции и да се размиват фактите, посочва Руслан Стефанов.

В много случаи правителствата трябва да се съобразяват с лъжливи статии в медиите. Израждат се идеите за либерна демокрация и евроатланческа принадлежност. Крайната цел на Русия е да се разруши жизнеността на демократичната система.

За да се справят ЕС и НАТО с предизвикателствата от Кремъл трябва да се постигнат няколко неща.

САЩ трябва отново да насочи усилията си към оказване на помощ на тези страни, за да помогне в опазването на тяхната прозрачност, съдебна система и медиина свобода.

Европейският съюз трябва да демонополизира заловените сектори или да използва по-решителна антимонополна политика в секторите енергетика, банкиране, транспорт.

Също така ЕС трябва да засили борбата скорупцията и да подсили практиките за добро управление.

Русия изпозва много техники дезинформация, руско влияние в партии “противопоставящи се на статуквото”, навлизане и манипулиране на гражданското общество чрез фалшиви НПО-та и кибератаки

„Докато Русия не спре с тази си политика ние трябва да изградим политика, която се изправя срещу руската агресия.“ посочи един от панелистите.

В отговор Хедър Конли допълни, че „Ние не осъзнаваме или не разбираме значението на това, което се случва. След 25 години на интеграция и опити Русия да бъде привлечена в западния модел, се окава, че тя всъщност го е пробила отвътре.“

Усилията на Кремъл не са само да умаловажи западния модел, но и да изгради алтернативен. Пример за това е Виктор Орбан, който изграща образа на силна фигура, подкопаваща  независими медии – така да се каже “Взима контрол” ако използваме слогана на Brexit кампанията във Великобритания.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.