SHARE

С преходни и заключителни разпоредби на друг закон, леко скрито, отлагат въвеждането на електронните лични карти с една година. Нямало да има техническа готовност.

Ами няма да има, като още не е пусната поръчка даже. Технически задания има от февруари миналата година, имаше работна група, имаше даже обявена поръчка.

Поръчката беше с много завишена стойност и затова правилно беше спряна, но документацията не е изхвърлена. Още повече че допълнителна детайлна спецификация за чипове има в документацията за системата за електронна идентификация.

Електронните лични карти са важни, защото ще осигурят масовост на електронната идентификация, а оттам и ще решат вечния проблем на електронните административни услуги – няма достатъчно услуги, защото няма достатъчно хора, които да ги ползват, няма достатъчно хора, защото нямат как да ги ползват (в момента се изисква КЕП), а няма достатъчно хора с КЕП, защото няма достатъчно услуги, за да има смисъл.

Тази разлика може да се види в Естония и Финландия – Финландия въвежда електронна идентификация преди Естония, но е на отделен носител и “по избор”. 17 години по-късно Финландия внася технологии за електронно управление от Естония и е много по-назад.

Отлагането няма да е фатално за електронното гласуване – затова проектите за eID и за личните карти са разделени, за да се намали рискът от блокиране на всичко. Личните карти са само един възможен носител.

Но забавянето е проблем и показва липса на политическа воля по темата. За 4 месеца управление можеше поне поръчката да е пусната, предвид наличната документация и работилата месеци работна група през 2015.

И без лични карти ще има електронна идентификация, но тя няма как да бъде масово използвана, ако хората не я получават по подразбиране. Такъв е примерът и на Естония.

Отлагането значи “ще видим”. Което има риск във времето да стане “тати каза, че ще имаме електронно управление, ама друг път”.

SHARE
Софтуерен инженер и архитект, експерт по електронно управление, лингвист и блогър