SHARE

Френският президент Макрон чакаше дълго Германия, за да се споразумеят за обща визия за бъдещето на Европа – немските избори, коалиционни преговори и последващи трусове отнеха много време на Меркел да консолидира отново властта си в Берлин. Вчера най-накрая това чакане се материализира в Декларацията от Месеберг (на английски; на френски; на немски), в която Берлин и Париж най-сетне постигат съгласие за бъдещи реформи.

Но макар Макрон да бе този, който чакаше една година Меркел – то Германия чакаше за тези промени Франция повече от десетилетие.

Години наред основното притеснение на Германия бе, че Франция е твърде слаб партньор в Европа – а именно заради проблемите във вътрешната ѝ политика – огромната бюрокрация и силните профсъюзи блокират всякаква реформа, големите рестрикции, които водят до високата безработица и държавен дълг, както и редица други проблеми, които притесняват Берлин да обвърже по-силно икономиката и финансовата си политика с Париж.

И тогава се появи Макрон, който обеща, че ще реформира страната. Берлин не за първи път чува тези обещания, самата Меркел ги е чувала от предшествениците на Макрон – и десният Саркози, и левият Оланд.

Обикновено тези обещания на Франция не само към Берлин, но и към французите минават по добре позната спирала – прокламира се грандиозна реформа, която след дълъг анализ на бюрократите бива окастрена, а след това синдикатите излизат на стачка – държавата блокира и дори компромисния вариант не минава. Точно този развой стана повод Макрон да си подаде оставката като министър на икономиката на Франсоа Оланд и да поеме марш към Елисейския дворец.

И сега младият френски президент бе изправен пред същите препятствия – но още миналия септември той успя да прокара реформа на трудовото законодателство, която да позволи повече свобода при наемането на работна ръка.

Последва още една изненада – за първи път от десетилетие Франция прие бюджет с дефицит по-малък от 3% (дори по прогнози заради ръста на икономиката той ще е само 2,6% от БВП). Последва и победата след 10-седмична масова стачка на синдикатите за реформа в железниците – британските медии го сравниха с Маргарет Тачър, която през 80-те сломява синдикатите и проправя пътя на Британия към икономически растеж.

Подобни сравнения, макар и с не толкова положителен оттенък се чуха дори и от кабинета на Макрон, когато миналия месец част от икономическите му съветници се разбунтуваха, че реформите на Макрон са твърде консервативни, провокирани от желанието на президента да превземе вакуума, оставен от Републиканската партия в център-дясно.

Но Макрон има и друга цел – да покаже на Франция и Европа, че страната е способна на реформи и този път реториката ще бъде подплатена с ангажименти.

В свят, в който европейските лидери все по-малко виждат подкрепа от другата страна на Атлантика, а кризите вътре и около Европа се множат с всеки изминал ден – Франция и Германия трябва да се опитат да предложат решение за всички европейски лидери.

Това целеше и декларацията от Месеберг – задълбочаване на интеграцията на еврозоната, обща политика в отбраната и външните работи, прекратяване на многогодишния спор миграцията в ЕС, като бъдат подсилени външните граници на съюза, а не се създават такива вътре в него. Прекратяване на разделението между затъналия в дългове Юг и скептичния, че финансови реформи са възможни, Север, като се създаде Европейски монетарен фонд, но и бъдат по-добре следени държавите и банките затова каква е финансовата им политика. Отделно декларацията от Месеберг начертава част от политиките, които ще определят XXI в.:  борбата с климата, цифровия пазар, космическия потенциал на ЕС и дори някои институционални реформи в съюза.

Тази стъпка е само част от голямата картина за реформи в Европа, започнала на срещата на лидерите на ЕС в Братислава през 2016 г. (след  Brexit) и която се очаква да завърши март 2019 г. на срещата в Сибиу, Румъния. Задаващият се само след няколко дни Европейски съвет на 28-29 юни също е ключов, за да постигнат лидерите консенсус по пътя за реформите в Европейския съюз. След него идва и голямата битка да отпадне гласуването с единодушие в Съвета, с което често биват блокирани множество инициативи.

Германия толкова дълго чакаше своя партньор в ЕС да бъде благонадежден, че не осъзна кога той я задмина по амбиция. Сега следва по-трудната част – 27-те лидери на ЕС да намерят общ път – въпреки множеството им различния и надигащия се националпопулизъм във всички краища на съюза.

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.