SHARE

Тази седмица ескалира напрежението между Сърбия, Босна и Херцеговина и автономната област Република Сръбска заради очаквания референдум на 25 септември. В конфликта се намеси и Кремъл, а заплахите между различните страни напомнят за събитията от разделянето на Югославия. Междувременно в Хърватия продължават преговорите за сформиране на правителство, а гръцкият премиер Алексис Ципрас представи план как страната му да излезе от седемгодишната финансова криза. 

Международен конфликт заради отделянето на Република Сръбска

Ситуацията с предстоящия референдум в автономната област Република Сръбска на 25 септември ескалира, като вече сръбските и босненските медии говорят, навярно леко пресилено, че може да се стигне до въоръжен конфликт.

Напрежението и приказките за война започнаха в началото на седмицата, когато бившият началник на Генералния щаб на Босна и Херцеговина, генерал Сефер Халилович, заяви, че „никой разумен човек не иска конфликт, но няма как нацистите да бъдат наградени с 50% от територията на Босна”, предава думите му агенция “Фокус”. “Няма да има Република Сръбска, ако се проведе референдумът”, допълва той.

Думите му предизвикаха остра реакция от Белград. Сръбският премиер Александър Вучич заяви, че ще направи всичко по силите си, за да запази мира, но “Република Сръбска няма да изчезне”, а сръбският външен министър допълва, че Сърбия “няма да позволи унищожаването на Република Сръбска, ако тя бъде нападната”. Заради ескалиралото напрежение Вучич прекрати визитата си в централата на ООН в Ню Йорк.

В конфликта, както може да се досетите, е замесена и Москва. Лидерът на Република Сръбска Милорад Додик се срещна в четвъртък с руския президент Путин, който даде благословията си за провеждането на референдума. От своя страна Додик заяви, че „ако Република Сръбска бъде нападната, тя ще отговори с отцепване от федерацията”.

Предстоящият референдум в Република Сръбска на 25 септември не е за отцепването на областта, но босненските власти смятат, че той е първа крачка към отделянето на територията. Тази неделя от автономната област ще решат дали 9 януари да се отбелязва като Ден на Република Сръбска. Това е денят, в който е създадена автономната област през 1992 г.

Междувременно на 20 септември Европейският съюз прие кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство, с което започва дългият процес по приемане на страната в клуба.  Босна изпрати кандидатурата си през февруари месец, но от Брюксел са категорични, че федерацията трябва да изгради институционално представителство, което да говори от името на всички области на Босна и Херцеговина. Лидерите на Република Сръбска са скептични към членството на страната в ЕС.

В Хърватия продължават преговорите за сформиране на коалиция

На 11 септември се проведоха избори в най-младия член на ЕС, на които дясната партия HDZ бе победител с 61 спечелени места в парламента, последвани от социалистите с 54 места, център-дясната партия “Мост” – 13, и евроскептичната “Единствена опция” с 8 мандата.

За да се сфорира мнозинство в парламента, са нужни 76 от 151 гласа. Тази седмица продължават преговорите между HDZ и „Мост“ за сформиране на център-дясна коалиция, каквато управляваше страната и преди предсрочните избори, само че този път обещанията са управлението да не се впуска в крайнодесния популизъм, за което сочи и новият лидер на HDZ и вероятен следващ премиер Андрей Пленкович. На двете партии обаче ще им е нужна и допълнителна подкрепа от няколко гласа, за да имат абсолютно мнозинство в парламента.

 

Докато текат преговорите между HDZ и „Мост“, евроскептичната коалиция “Единствена опция” започна да се разпада заради финансови скандали и интриги между нейните членове.

Македонската опозиция ще се опита да сформира предизборна коалиция срещу ВМРО-ДПМНЕ

В подготовка за предсрочните избори в страната на 11 декември основната опозиция в страната – социалдемократическата партия – намекна на малките опозиционни партии като Демократичен алианс, Демос и ФРОДЕМ, че може да сформират единен фронт срещу център-дясната ВМРО-ДПМНЕ. Последващи стъпки ще бъдат обсъдени на партийния конгрес на социалдемократите на 2 октомври.

Миналата седмица се появи информация, че и албанската опозиция в страната се готви за обединение на предстоящите избори на 11 декември 2016 г.

Обединението на Кипър трябва да се случи до края на годината, но преговорите продължават

В своята реч за състоянието на съюза на 14 септември председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че очаква Кипър да се обедини до края на тази година. Това са намеренията и на лидерите на двете територии.

Миналата седмица президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ завършиха поредния етап от преговорите и заявиха, че е постигнат значителен напредък, но остават и съществени различия. Кипърските турци настояват след обединението да се изгради ротационен механизъм на управление, в който ръководството на острова да се редува между представител на едната и другата област. Това е и основният конфликт в преговорите, тъй като президентът на Кипът иска да бъде установена унитарна република с традиционна представителна власт.

Алексис Ципрас представи план за извеждане на Гърция от финансовата криза

Гръцкият премиер Алексис Ципрас начерта икономически план, според който страната му трябва да покаже растеж до края на тази година и да си върне позициите на капиталовите пазари през 2017 г.

Надеждата на Ципрас е силните приходи от туризма да надхвърлят очакванията на Евростат за ръст от 0,3% тази година и 2,7% ръст следващата. Атина също така иска през следващите шест месеца да влезе в програмата на Европейската централна банка за изкупуване на активи – т.нар. quantitative easing (QE – количествено улеснение). До момента страната не е включена заради ниския си кредитен рейтинг, но ако Гърция стане част от програмата, това ще изпрати силно послание до външните инвестори, смята Ципрас. Програмата за изкупуване на активи ще позволи на ЕЦБ да купи гръцки държавни бондове.

В интервю за Wall Street Journal Ципрас обвърза и желанието на Атина да кандидатства в програмата на ЕЦБ с бежанската криза, като заяви, че ЕС трябва да покаже солидарност. В интервюто той отправи и положителни думи за немския канцлер Ангела Меркел, като каза, че тя “плаща цената за смелото решение, което предприе миналата година” да приеме бежанци от Близкия изток. Според Ципрас е време Европа да върви към обединение и да се загърбят старите проблеми на континента. “Иначе Европа напълно ще се разцепи”, заявява той.

Миналата седмица се появиха изключително лоши показатели за състоянието на гръцката икономика, според които туризмът е единственият сектор в държавата, който е отбелязал растеж, а в Гърция се проведоха и нови масови стачки на мореплавателите, които не допуснаха фериботи да напускат пристанищата в цялата страна.

Турция продължава флирта с Москва и атаките към Вашингтон

Ердоган иска да подпише споразумение с Русия за координиране на действията на двете страни в Сирия. По думите на турското военно министерство така ще се избегнат последващи инциденти като свалянето на двата руски самолета от Турция миналата година. Подобно споразумение ще е свързано с редовната размяна на информация между Анкара и Москва за военните операции в Сирия.

Междувременно в своята реч пред новооткритата сесия на ООН Ердоган за пореден път разкритикува САЩ, като този път ги обвини, че изпращат оръжия на кюрдските бунтовници. “Америка пусна два самолетни товара с оръжия в Кобани за тези теористични групировки”, заяви Ердоган, като допълни, че е говорил за това и с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, който отрекъл подобно нещо да се е случило.

Местността Кобани се намира в Северна Сирия и там се води битка между ДАЕШ и кюрдските бунтовници, които искат създаването на независима държава Кюрдистан. Подкрепата за тях е един от спорните моменти между Ердоган и САЩ, тъй като Вашингтон подкрепя техните действия срещу ДАЕШ в Сирия.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.