SHARE

От седмица насам Иран е разкъсван от протести, които фиксираха погледа на международната общност към страната. Иранци протестират срещу икономическите трудности на страната, както и политическите репресии. Протестите започнаха от втория по население след Техеран град Машхад в четвъртък като демонстрация срещу високите цени на обикновени хранителни продукти.

Демонстрациите бързо се разпростряха до над 50 града, в това число и столицата Техеран, а вече има и загинали след сблъсъци със силите за сигурност, като по официални данни става дума за 21 души, а арестуваните са стотици, предава BBC, позовавайки се на ирански официални данни.

 

Мненията на водещи ирански журналисти и специалисти съвпадат по отношение на факта, че Ислямската република никога не се е сблъсквала с протести, които, въпреки че са относително малки като мащаб, са разпръснати из страната, а протестиращите са от ниски икономически класи. Това е безпрецедентна ситуация и е важно да се подчертае, че ситуацията в Иран не може да бъде категорично оценена и е невъзможно събитията да бъдат предвидени на този етап.

Протестиращите отправиха и критика към лидерите на Ислямската република. Същевременно радикални групи обвиняват президента Хасан Рухани за изграждане на връзки със Запада вместо концентриране над вътрешната политика и проблеми на Иран и гледат негативно на ядрената сделка, която страната сключи с цел премахване на наложените ѝ санкции. Пред 2015 г. Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Германия и Китай) постигнаха исторически компромис за решаване на дългогодишен спор относно ядрената програма на Техеран след десетилетие преговори. Иран се отказа от притежанието на ядрено оръжие, а в замяна тежките санкции над страната бяха вдигнати.

С нарастването на вълната от протести репресиите на властта също се засилиха. Рухани обяви, че иранците са абсолютно свободни да критикуват властта и да протестират, но подчерта, че властта няма да бъде толерантна към онези, които унищожават публична собственост, нарушават обществения ред и създават смут.

“Все още не сме сигурни каква е причината за протестите – съществуват някои индикатори, че те са провокирани от радикални сили срещу режима на президента Рухани. Но тяхната движеща сила са същите проблеми, които движат протестиращите по цял свят: нарастването на цените, корупцията, измамите, погрешни управленски стратегии. В Иран този коктейл е подправен от политическа и социална репресия, които извират от моралния пиедестал на ислямистката теокрация”, заявява Карим Саджапур, анализатор в областта на иранско-американската политика и специалист в областта на политиката на Иран към International Crisis Group. 

Чувство, че родителите им са ги предали – това споделят много млади иранци днес. През 1979 г. революцията сваля монархията, но на нейно място идва още по-авторитарна – политически, икономически и социално – теокрация. Саджапур подчертава присъствието на този фактор в настоящите протести, подкрепен от данни: Иран се нарежда на 131-во място от общо 176 страни в индекса за корупция на Transparency International и на трето място в индекса на Gallup за негативни обществени настроения (гняв, агресия, недоволство от качеството на живот).

Въпреки това властта блокира достъпа до определени социални медии и апликацията за изпращане на съобщения Telegram, използвана от милиони иранци. По този начин правителството се опитва да възпре призивите към протести и споделянето на снимки и видеа онлайн, като затрудни достъпа на международната журналистическа общност до случващото се в Иран.

Сред протестиращите са представени широк спектър граждански групи, а до момента няма информация за изявени лидери. Множество от протестиращите са бедни, безработни граждани, които не успяват да изхранят себе си и семействата си. По данни на BBC Persian иранците са 15% по-бедни, отколкото преди десетилетие, а хлябът, млякото и червеното месо се консумират с 30 до 50% по-малко. В определени части на страната безработицата е повече от 60%, като тя удря особено жестоко младите иранци под 30-годишна възраст.

Обещанията на президент Рухани, който бе преизбран през май, не се сбъднаха: иранците не са доволни от бавния темп на икономически растеж, докато стават свидетели на орязването на помощи, съпътствано с тенденциозно поскъпване на хранителни продукти и стоки от първа необходимост.

Протестите са ехо на далечното минало, казва Ариане Табатабай, която е директор на програмата за обучение по сигурност в университета “Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия. През 2009 г., по време на т.нар. Зелена революция, иранците излизат на улиците срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад, чието преизбиране е съпроводено с политически скандали за измама. След като протестите ескалират и гражданите настояват за сваляне на режима, правителството потушава жестоко протестите, има множество арестувани и убити, а някои протестиращи са обрисувани като агенти на чужди сили.

“Оттогава насам иранците се борят с предизвикателствата пред урните, а не на улицата. Два президентски вота, и двата спечелени от умерения Хасан Рухани. Два парламентарни вота, които изпълниха законодателната власт с умерени политици и реформатори. Въпреки това познатите трудности се завърнаха”, пише тя за Atlantic. 

“Не е изненадващо, че Иран привлече вниманието на Тръмп. Все пак по време на първата му година като президент той ясно даде да се разбере, че Ислямската република има важна роля във външната му политика. […] Туитовете на президента обаче са подвеждащи и контрапродуктивни“, е оценката на Табатабай за изявленията на президента на САЩ.

“Иран не се събужда “най-накрая” и не “помъдрява”, както казва Тръмп. Иран има динамично и активно гражданско общество, което създава и приема възможностите за реформи и прогрес от десетилетия насам. От активно участие в избори до различни реформи и протестни движения, иранците искат мнението им да бъде чуто.”

Протестите са безпрецедентни по отношение на мащаба и интензитета си, заявява Саджапур. Много по-малки от демонстрациите през 2009 г., те тръгват от малки населени места, където политическата хватка обикновено е здрава. Протестиращите скандират слогани от типа на “оставете Сирия на мира, мислете за нас”.

Според картата, в която с различни цветове хронологично са маркирани данните за протестите в различни населени места, голяма част от демонстрациите са в части на Иран, които са населени с кюрди (10% от населението на страната). Именно тази общност е силно повлияна от репресиите и пренебрегвана от властта, макар и по-ефективно асимилирана, отколкото в Турция или Ирак, подчертава Саджапур. 

 

Специалистите са единодушни: САЩ и международната общност трябва да внимават в реакциите си спрямо протестите. Внимателно изразена солидарност и търпеливо наблюдение без намеса в иранските вътрешни работи, с поощряване на свободата на словото и изразяването, призовават водещи анализатори.

“На първо място трябва смирение: въпреки цялата ни налична информация избирането на Тръмп беше неочаквано. Да се опитваме да предвидим какво ще се случи в страна, която в по-голямата си част не е достъпна за независимо разследване и анкетиране е изключително трудно. Всеки, който твърди, че може да направи прогноза за случващото се, греши.

 

Снимка: AFP 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.