SHARE

Ако има неподходящ момент, в който Европа да показва своята нерешителност, то това е днес. От войните в Близкия изток, през заплахата от Русия до вътрешните проблеми на съюза като Brexit – навсякъде ситуацията изисква лидерство, сила и решимост.

Това бяха и трите качества, които липсваха на провелата се този четвъртък и петък среща на Европейския съвет в Брюксел. Пред лидерите на Европа бяха поставени три въпроса и всички те бяха разрешени с типичното за английските джентълмени Agree to disagree – „Да се съгласим, че не можем да се съгласим“. От санкциите към Русия, през напускането на Британия до търговското споразумение с Канада решение за нищо не последва.

“Ако изглежда на патица, плува като патица, квака като патица, навярно е руснак!”

Такъв коментар е направил първата вечер естонският премиер Таави Ривас, когато лидерите на ЕС обсъждаха налагането на санкции на Русия и режима на Асад заради бомбардировките над Алепо, взривяването на хуманитарен конвой на ООН и нарушаването на примирието между САЩ и Русия.

В сряда немският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и украинският им колега Петро Порошенко се срещнаха с Владимир Путин по повод украинската криза и Минското споразумение. Същата вечер Меркел и Оланд проведоха отделна среща с Путин по повод Сирия.

1476900920-e9806896233700f6f9d5a523cd51c2b1
Меркел посреща руския президент Путин на многостранните преговори по повод Украйна и Сирия на 19 октромври 2016 г. в Берлин.

На тези срещи явно не се е стигнало да напредък и на следващия ден Париж и Берлин заедно с новия британски премиер Тереза Мей искаха ЕС да увеличи санкциите си срещу Москва. Заговори се дори, че ще бъдат взети мерки за руското финансиране на крайнодесни и популистки партии в Европа, какъвто е случаят с Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, която през 2014 г. получава заем от 9 милиона евро от руска банка, а тази година поиска нови 27 милиона евро.

До санкции обаче не се стигна и за основен виновник се сочи италианският премиер Матео Ренци. Всъщност самият Ренци е поискал Русия да бъде включена в програмата на Европейския съвет, но желанието му е било да бъдат обсъдени икономическите и енергийните връзки на ЕС с Русия в дългосрочен план. “Отвратителните зверства” в Алепо, по думите на Тереза Мей, са изместили разговора към нови санкции.

Естонският премиер Ривас е настоявал ЕС да изпрати “много ясно послание както към сирийския режим, така и към неговите съюзници, основно Русия, че амбициите им да превърнат Алепо в нов Грозни са напълно недопустими”, визирайки опустошената от Путин чеченска столица Грозни при втората чеченска война.

Но заради нежеланието на част от европейските лидери, предвождани от Ренци, който много е държал да се обсъдят енергийните проекти с Русия, до решение не се стига. Така в крайна сметка “ясното послание” бе заменено с дипломатична реторика, а “допълнителните ограничителни мерки” от черновата на заключенията на съвета с думите: “ЕС ще разгледа всички налични възможности, ако настоящите зверства продължат”. Понеже очевидно зверствата до сега не са били достъчни.

Мръснишки Brexit

Темата за Брекзит започна с една целувка между председателя на комисията Жан-Клод Юнкер и Тереза Мей, която предвещаваше раздяла по любов.

cvpox1tvuaaqocdНо оттам насетне нещата не се развиха така, както новият британски премиер искаше. Първо лидерите на ЕС не пожелаха да дискутират с нея напускането на ЕС и разговорите на съвета се сведоха до 5-те минути, в които Мей е изнесла своята реч.

Впоследствие членове на екипа, който ще преговаря за напускането на Великобритания от страна на ЕС, са заявили пред Politico, че освен лек и твърд Brexit (Soft Brexit и Hard Brexit) те се готвят и за мръснишки Brexit (Dirty Brexit).

Друг източник от Европейската комисия е заявил пред Ройтерс, че един от водещите преговорите от страна на ЕС – Мишел Барние, ще настоява те да се водят на френски. Попитана, Меркел потвърди, че английският няма да е единственият език по време на сложните правни и икономически диспути.

“Ако съм правилно информирана, всички ще може да говорим на собствения си език и предвид факта, че г-н Берние е френски гражданин, изглежда очевидно, че той ще говори на френски, както аз ще говоря на немски.”

Това беше първият Европейски съвет за Тереза Мей и нещата не изглеждат обнадеждаващи за нея. Тя се надяваше, че след като обяви, че Британия ще стартира процедурата по излизане най-късно през март 2017 г., европейските лидери ще са склонни да разговарят с нея по темата. Но те изглежда са категорични, че преди започването на процедурата няма да има никакви предварителни договорки.

И има причина за това – правилата за напускане са в тяхна полза. От момента на стартирането на процедурата Британия ще има две години да постигне споразумение с ЕС, за коетo ще й трябва и съгласието на 20 от останалите 27 държави членки. Ако за две години не го постигне, Британия напуска без никакъв специален достъп до свободния пазар или участие в търговските споразумения между ЕС и трети страни. Това може да е страхотен удар за нейната икономика и финансов сектор.

За това и европейските лидери чакат Мей сама да падне в капана, заложен в договорите на ЕС.

Един срамен хаос – CETA

Европейският съюз от години има амбицията да докаже, че може да води самостоятелна и силна външна политика – както по отношение глобалните кризи като тази в Сирия, така и по отношение на търговските споразумения като TTIP и CETA.

За съжаление, на този Европейски съвет си пролича, че и двете му амбиции са далеч над готовността на европейските лидери да говорят с един глас. И ако при руските санкции над Сирия става въпрос за различни геополотически и икономически интереси, то по споразумението за свободна търговия с Канада – CETA – ситуацията далеч повече прилича на фарс.

Франсоа Оланд и Джъстин Трюдо преди да си стиснат ръцете пред Елисейския дворец на 29 ноември 2015 г. Снимка: Mustafa Yalcin/Anadolu Agency
Франсоа Оланд и Джъстин Трюдо, преди да си стиснат ръцете пред Елисейския дворец на 29 ноември 2015 г. Снимка: Mustafa Yalcin/Anadolu Agency

Преговорите между Канада и ЕС се водят от седем години. За разлика от критикуваното от крайната левица и популисти споразумение между ЕС и САЩ – TTIP – в CETA няма реални спорни текстове. Разпространената пропаганда, че европейският пазар щял да се залее от нискокачествени продукти, не бе толкова силна при канадското споразумение, а след края на преговорите то бе публикувано и анализатори го оценяват като прогресивно и засилващо икономиките както на Канада, така и на ЕС.

Заради него България и Румъния получиха и един страничен бонус. Канадският премиер Трюдо обеща, че поетапно ще отпаднат канадските визи за българи и румънци от май 2017 до май 2018 г. В последните дни София и Букурещ искат по-ясни гаранции за това, но това далеч не е причината преговорите да пропаднат.

Причината е комична. За да бъде подписано споразумението следващата седмица, всички европейски лидери трябва да вземат единодушно решение в подкрепа. И всички подкрепят споразумението, но един премиер няма правомощието да даде своето съгласие.

Шарл Мишел е премиер на Белгия и той подкрепя подписването на CETA, но той не може да вземе еднолично това решение. Белгия е федерация, която има три езикови общности (френска, фламандска и германска), четири региона (Фландрия, Валония, Брюксел и германски), шест правителства и седем парламента. Един от седемте парламента – валонският, воден от социалисти – смята, че CETA ще навреди на тяхното земеделие, и не одобрява тайните преговори по сделката.

От 2014 г. насам текстът на сделката е общоизвествен, а преговорите по нея, както по всяко друго търговско споразумение, правено някога, се водят при закрити врати. Това изобщо не трогва валонския парламент и те гласуват против подписването. Валонският премиер не е длъжен да се съобрази с решението на парламента, но за да запази своята собствена кариера, го прави и не дава право на белгийския федерален премиер да подпише споразумението.

Така заради 75-местния валонски парламент и един областен ръководител, представляващ по-малко от един процент от населението на ЕС – в момента не може да бъде подписана сделка, която се готви от 2009 г., ще свали 98% от митата между Канада и ЕС и ще отвори нови възможности както за бизнеса, така и за гражданите на ЕС.

В последен опит за вразумяване председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е организирал разговори между него, своя социалистически събрат – премиера на Валония Пол Манет, и канадския търговски министър Кристия Фриланд.

Възможно е разумът да надделее и следващата седмица споразумението да бъде подписано в Брюксел, когато се очаква да пристигне канадският премиер Джъстин Трюдо. Но щетите върху способността на Европейския съюз да води преговори вече са нанесени.

Ако сделката бъде подписана, ще започне трудният процес по ратифицирането ѝ от всички 28 държави членки. Но ЕС не успя безпроблемно да извърши дори първия етап – подписването на споразумението. Какъв сигнал дава всичко това, ако след седем години на преговори и всякакви отстъпки като отпадането на визите за българи и румънци, в крайна сметка ЕС не може да сключи една сделка заради някаква местна политическа интрига.

Този Европейски съвет открои най-голямата слабост на европейските лидери – голяма част от тях са готови да пожертват общоевропейската визия за временни местни или национални интереси. Той още веднъж напомни, че Европа трябва да изгради по-добър механизъм за взимането на решения, защото търсенето на консенус там, където такъв не може да има, води до една слаба и нерешителна Европа, от каквато нито светът, нито ние като нейни граждани се нуждаем днес.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.