SHARE

В края на миналата седмица един след друг вицепремиер и депутат от управляващите направиха почти еднотипни заплахи срещу водещ.

Разликата е, че впоследствие ГЕРБ се разграничи от депутата, а той от своя страна подаде оставка.

Но вицепремиерът реши да удвои атаката, която кулминира в ултиматум срещу националните медии, публикуван в качеството му на зам. министър-председател на официалната страница на Министерски съвет.

Наистина ли позицията на българското правителство е, че “скърцащи със зъби от злоба журналистки” нямат право да задават въпроси и дават оценки на човек, заемащ един от най-високите постове в държавата? Или Република България официално смята, че срещу вицепремиера се води “медийна екзекуция” от “всички „прогресивни“ клакьори и “грантаджии”, които “гракнаха в един глас”? Това са думи от позиция на сайта на Министерски съвет.

Възможно ли е ГЕРБ да осъжда по техни думи “личното мнение” на Антон Тодоров:

„Много силни думи употребявате… Ще ви изядат хляба… Като на колежката ви… Тя и тя, малко, така, беше тръгнала в някаква посока, но нещо виждам, че липсва столчето й. За такъв въпрос аз ако съм шеф в телевизията, уволнявам.“

Но ГЕРБ в качеството си на управляваща партия и Борисов в качеството си на министър-председател да смятат, че трябва да се пусне официална позиция, застъпваща се за тези думи:

“Вижте колежката ви, беше тук, а ето, останахте си сам. 

Аз, ако бях злонамерен, сега щях да направя един „Викторгейт“ за Вас утре…”

Между двете изявления няма никаква разлика – те са заплахи срещу един и същи журналист по едно и също време.

Разликата е, че едната бе порицана, а другата стана повод за ултиматум от сайта на Министерски съвет.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.