SHARE

В средата XIX в. в Европа започва “Пролетта на народите”, когато се надигат революции и обществени трусове, които носят надеждата за промяна на Стария континент и начина, по който той води своята политика. Тогава, през 1849 г., френският писател Виктор Юго се обръща към една от рожбите на “Пролетта на народите” – Международния конгрес на мира, като прави своето пророчество, че един ден войната ще бъде единствено на полето на пазарите и идеите, а битката между Париж и Берлин ще звучи толкова абсурдно, колкото тогава е било между различните провинции. Причината според Юго ще е създаването на онези Съединени европейски държави, които ще наложат мир и благоденствие на Стария континент – блян, който за времето си е звучал налуден. 

Господа, ако някой преди четири столетия, във времена на война между феоди, градчета и провинции, ако някой тогава бе казал на Лотарингия или на Пикардия, на Нормандия или Бретан, на Оверн или Прованс, на Дофан или Бургундия: Ще настъпи денят, когато не ще повече да воювате, ще настъпи денят, когато няма да изправяте оръжие един срещу друг, ще настъпи денят, в който повече не ще изричате: норманите нападнаха пикардите, бургундите отстъпиха на лотарингите.

Ще имате достатъчно съревнования помежду си, интереси, за които да се карате, спорове, които да уреждате, но  какво ще замени войните? Какво ще дойде на мястото на пехотинци и конници, оръдия и топове, копия, щикове и мечове?

Ще слагате малки кутии, които ще наричате урни, и от тези кутии знаете ли какво ще следва – събрание! Събрание, в което ще кипи живот, ще напътства по всеки един въпрос, суверенен и народен съвет, който ще решава, съди, разрешава всички правни спорове, който ще доведе до това да падне всеки меч от всяка ръка и справедливостта да застави всекиго: тук свършват правата ти, оттук започват задълженията ти. Оръжията долу! Живей в мир!

И от този ден насетне ще разбирате общия разсъдък, общия интерес, общата съдба, ще приемете един другиго, ще се наричате братя от една и съща кръв и произход. От този ден повече няма да сте враждуващи племена, а един народ. Вече няма да сте Бургундия, Нормандия, Бретан, Прованс, а ще бъдете Франция.

Вашето име вече няма да е война, а цивилизация!

Господа, ако някой тогава бе казал такова нещо – всичките добри хорица, мъдри люде и велики водачи щяха да възкликнат: “О, мечтател! О, наивник! Колко невеж трябва да е този за човешката природа! Каква чудата глупост, каква абсурдна химера!”. Но, господа, времената се смениха и днес химерата стана реалност.

И въпреки това – държа да подчертая – че всеки, който би понечил да направи подобно пророчество, би бил обявен за луд от мъдреците, задето е провидял Божия замисъл.

Както и да е! Хора от настоящето,  нека всички, които сме тук днес, да кажем на Франция, Англия, Прусия, Австрия, Испания, Италия, Русия – нека всички ние им кажем:

Ще настъпи денят, в който оръжията ще паднат и от вашите ръце! Ще настъпи денят, в който конфликтът между Париж и Лондон, между Санкт Петербург и Берлин, между Виена и Торино ще изглежда също толкова невъзможен и абсурден, колкото днес e между Руан и Амиен или между Бостън и Филаделфия. Ще настъпи денят, в който вие, французи, руснаци, италианци, англичани, немци – всички вие нации на този континент ще се слеете в едно и ще съставите европейското братство, точно както Нормандия, Бретан, Бургундия, Лотарингия и Елзас, и всички наши провинции се обединиха в едно, за да съставят Франция.

Ще настъпи денят, в който няма да има други бойни полета освен пазарите, отворени за търговия, и интелектуалците,  готови за спор в полето на идеите. Ще настъпи денят, в който картечът и гранатите ще бъдат заменени от гласове, всеобщо избирателно право и мъдрите решения на един велик и суверенен сенат, който ще бъде за Европа, каквото е парламентът за Британия или Диетата за Германия или законодателното събрание за Франция!

Ще настъпи денят, в който оръдия ще имат място само в музеите, точно както уредите за мъчения са там днес. И хората ще се чудят как такова нещо е можело да съществува.

Ще настъпи денят, в който ще бъдат тези две големи сили – Съединените американски държави и Съединените европейски държави, – гледащи една срещу друга, държащи се за ръце през океана, обменяйки своите блага, своята търговия, своята индустрия, своето изкуство, свои гении – работещи заедно, да донесат благоденствие на всеки. Тези две несравними по превъзходство сили, братството на хора и със силата Божия!

И този път няма да отнеме четири столетия, за да се случи, тъй като живеем в времена на скоростта. Идеите, за които преди е настъпвало време след век, при най-буйния развой на събитията днес може да отнеме година.

И французи, англичани, белгийци, немци, руснаци, славяни, европейци, американци, какво трябва да направим, за да се случи това по-скоро? Трябва да се обичаме един друг.

Да се обичаме един друг! Това е най-трудоемкото на мира, това е най-добрият начин да помогнем Господа!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.