SHARE

ГЕРБ иска промени в конституцията – чудесна новина.

Уви, оказа се, че те били, за да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията, а не за съдебната реформа.

Уви, те бяха защитени от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов с думите „дори сме развили мотиви в теорията за абсолютността на наказанията, които са разработени от Кант и Хегел, които са учители на Маркс и Енгелс“. Без коментар.

Важното обаче е друго – все пак значи има желание за промени в конституцията.

Тъй като критичният доклад на Венецианската комисия от миналия месец постанови, че съдебната реформа реално в България не е завършена и трябва значително да се обуздае главният прокурор. 

Критиките бяха много. Ето основните:

  • съдиите, избрани от свои колеги, трябва да представляват поне половината членове на съдебната камара на ВСС;
  • източник на притеснение за Венецианската комисия е, че прокурорите, и особено главният прокурор, все още са изключително въвлечени в управлението на съдиите. Това може да бъде поправено по множество начини. Например съдебната камара може да получи част от властта, която в момента е на пленума (в частност назначаването и премахването на председателите на върховните съдилища), алтернативно може тези решения да се взимат с „двойно мнозинство“ от членовете на съдиийската камара и всички членове на ВСС;
  • да се увеличи отчетността на главния прокурор и ВСС да създаде процедура за неговото независимо разследване за неправомерно поведение;
  • отговорността и компетентността на главния прокурор отвъд сферата на наказателното право трябва да бъде сериозно ограничена;
  • отстраняването на съдии под разследване трябва да бъде под ефикасния контрол на съдебната камара на ВСС;
  • ВСС трябва да има властта да номинира кандидати за позицията на испектори и да ги отстранява в случаи на сериозни нарушения.

Само че Венецианската комисия отчете един проблем. „Което и решение да бъде избрано, то ще се нуждае от промени в конституцията. Венецианската комисия отбелязва, че още една конституционна реформа може да е сложно и дълго начинание и за това трябва да бъдат търсени временни решения в подготовка за конституционна реформа.

Оказва се, че конституционната реформа не е толкова „сложно и дълго“ начинание и когато става въпрос за други теми има воля за такава.

След като има воля за промени в конституцията – може би е време най-накрая съдебната реформа да бъде завършена.

Отдавна никой не очаква чудеса или радикално преобразяване на системата – въпросът е дали може тя изобщо да функционира по нормален начин за една европейска държава с върховенство на правото и независимост на съда.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.