SHARE

През изминалата седмица най-новият член на Eвропейския съюз проведе извънредни парламентарни избори, а сръбският премиер се срещна с лидерите на България и Унгария.  Македонската прокуратура повдигна обвинения за скандалите с подслушвания, които разтърсваха страната през последните две години, а Турция официално поиска от САЩ задържането на Фетхулла Гюлен. 

Хърватия

На 11 септември се проведоха извънредните парламентарни избори в най-новия член на Европейския съюз – Хърватия. Дясноцентристката партия Хърватски демократичен съюз  (HDZ) отново е първа политическа сила. Въпреки всички скандали и проваленото коалиционно управление партията на тези избори избегна крайнодясното популистко говорене и дори подобри изборния си резултат, като взе 61 места в парламента под ръководството на новия си лидер – евродепутатът Андрей Пленкович.

Въпреки големите надежди на левицата „Народната коалиция“, водена от социалдемократите, остана втора с 54 места. След изборите лидерът на Социалдемократическата партия Зоран Миланович заяви, че повече няма да се кандидатира за лидер на партията. Интересен факт е, че в тази кампания левицата се опита да се впусне в популистко говорене, което, оказа се, не даде резултат и всъщност партията има по-малко депутати в новия парламент.

Най-важният фактор в миналия парламент – център-дясната партия „Мост“, завърши отново като трета политическа сила, но с по-малко места – 13. В предишния парламент от „Мост“ зависеше дали и от кого ще може да се сформира правителство. Очаква се и тази година те да участват в преговорите за сформиране на коалиция.

Четвърта по сила се нареди евроскептичната коалиция “Единствената опция”, водена от движението „Жива стена“ и лидера му Иван Синчич. Те получиха общо 8 мандата, но навярно ще бъдат изолирани от преговорите заради своята антиевропейска и антисистемна реторика и желанието им Хърватия да напусне ЕС и НАТО.

За да сформира мнозинство в парламента, са нужни 76 от 151 депутати. Предвид настоящето разпределение HDZ е незаобиколим фактор в образуването на правителство. Двете опции на партията са голяма коалиция с лявата “Народна коалиция” или общо дясно правителство с „Мост“ и друга малка партия. Съществува и трети сценарий – партиите да не могат да постигнат споразумение и Хърватия отново да отиде към урните.

Босна и Херцеговина

Предстоящият рефендум в автономната област Република Сръбска  на 25 септември остава изключително важна тема за стабилността на целия регион и европейското бъдеще на страната. На тази дата от автономната област ще решат дали 9 януари да се отбелязва като Ден на Република Сръбска. Това е денят, в който е създадена автономната област през 1992 г. Централната власт на Босна и Херцеговина не одобрява допитването до народа, защото смята, че то е първа крачка към обявяването на независимост на областта. Сърбия обеща да не заема страна в конфликта.

Миналата седмица в петък лидерът на Република Сръбска Милорад Додик заяви, че референдумът може да бъде отменен, ако Конституционният съд на Босна и Херцеговина отмени решението си, че референдумът е противоконституционен, защото създава дискриминация на етническа основа. Но в началото на тази седмица последва нов коментар от Додик, в който той окончателно заяви, че възнамерява да проведе референдума.

“Референдумът в Република Сръбска е първото много голямо предизвикателство за целостта на БиХ [Босна и Херцеговина] от подписването на Дейтънското мирно споразумение досега. Тя е изпитание и за политиката на разширяване на ЕС и доколко тя може да бъде панацея за проблеми от такъв характер. Ситуацията се усложнява допълнително и от силно геополитическия елемент в референдума, както стана ясно и от реакциите в съседна Сърбия и затрудненията на Съвета за поддържане на мира в БиХ да вземе решение по референдума”, пише Аделина Марини за EU Inside.

Гърция

Миналата седмица по желание на Ципрас се провали срещата между него и немския канцлер Ангела Меркел. Двамата са провели телефонен разговор преди срещата на 16 септември в Братислава. По телефона са били обсъдени предизвикателствата пред Европа и бъдещето на ЕС. Миналата седмица гръцкият премиер бе домакин на среща на лидерите на средиземноморските държави на ЕС и Франция, на която те обсъдиха позициите си за предстоящата среща в Братислава.

Тази седмица гръцката туристическа асоциация публикува нови данни за състоянието на икономиката, според което туризмът е единственият сектор в държавата, който е отбелязал растеж. За първото шестмесечие на 2016 г. туризмът е отбелязал ръст от 6,5%, или 753 000 нови туристи.  Същевременно заетостта в сектора се е покачила с 14,8%, а заплатите с 13,3%. От гръцкото издание “Екатимерини” коментират, че това е в контраст с останалите икономически отрасли, които показват спад.

В Гърция се задава нова стачка. Този път на съюза на мореплавателите, които този четвъртък и петък няма да допускат никакви фериботи да напускат пристанищата в цялата страна. Причината за стачката са реформи в трудовото законодателство на страната.

Сърбия

На 13 септември сръбският министър-председател Александър Вучич се присъедини към “имигрантските премиери” Бойко Борисов и Виктор Орбан на работна вечеря в Бургас. Тримата си спретнаха чудесен PR, като отново никой не разбра нито каква е целта на срещата, нито какво са се споразумели по важните за Европа теми – като бъдещето на ЕС, енергийната зависимост от Русия и т.н.

За сметка на това за милионен път разбрахме, че Европа е под заплаха от мигранти, а според Орбан “бъдещето на Европа ще се реши на границата между България и Турция, а не в Брюксел”. Причината сръбският премиер да присъства остава в полето на мистериите, но след срещата за пореден път се заяви, че Унгария ще изпрати помощ за охраняването на границите и на Сърбия.

Македония

Специализираната прокуратура на Македония ще повдигне обвинения за незаконно подслушване на политици и бизнесмемени, замесени в скандалите, които допринесоха за политическата криза в страна. Едното е по повод унищожени 2047 записа, а второто за самият акт на незаконно подслушване. По информация на македонските медии лицата, срещу които ще се води производство, са едни от най-богатите македонци – Йордан Камчев, министърът на културата Елизабета Канческа-Милевска и депутатът Силвана Бонева от ВМРО-ДПМНЕ.

В един от записите бившият премиер Никола Груевски коментира с министър Канческа и депутата Бонева, че проектът “Скопие 2014” (всички онези статуи от “Дисниленд”) е трябвало да струва 80 млн. евро, а в крайна сметка неговата цена достига 600 млн. евро и 130 паметника (на които са изобразени всички велики македонци – от Александър Велики до Прометей).

Междувременно албанската опозиция в страната се готви за обединение на предстоящите избори на 11 декември 2016 г. Засега нито една от тях не разкрива на какъв етап се намират преговорите.

Турция

Турция официално поиска от Съединените щати да арестуват проповедника Фетхулла Гюлен, който живее в САЩ от 1999 г. В искането за неговото задържане се твърди, че опитът за преврат от 15 юли е бил извършен по заповед на Гюлен и под негово командване.

„Наред с многото престъпления, извършени в нашата страна, това лице се издирва с искане за задържане и като човека, под чиито указания бе осъществен кръвопролитният опит за преврат на 15 юли 2016 г.“, пише в текста.

Още от първите подозрения на Анкара за участието на Гюлен в преврата от САЩ заявиха, че той няма да бъде депортиран, ако Турция не предостави явни доказателства по случая. Между двете страни е създадена двустранна комисия, която да оцени фактите по делото.

Междувременно нови 200 бунтовници от Кюрдската работническа партия са били убити от турската армия. Назначеният в началото на месеца вътрешен министър на Турция Сюлейман Соулу заяви, че “борбата с тероризма” в страната ще бъде “безмилостна”.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.