SHARE

Редакцията на Терминал 3 определи като акцент на седмицата медийната среда – вестник “Новинар” спря да излиза на хартия; “Труд” обяви, че спира да излиза в неделя; министърът на културата Вежди Рашидов си позволи да размаха пръст на журналист от БНТ заради негови събеседници и каузата, която те защитават, за което стотици му поискаха оставката в отворено писмо. Всичко това ни даде повод да потърсим коментар от проф. Нели Огнянова. 

Медийната среда в България: можем ли да я представим в прости изводи?

В  малка България медиите са много    283 вестника,   100 радиопрограми,   180 тв програми,   хиляди сайтове. Но много  не означава, че сме добре информирани. Напротив. Голяма част от тези медии имат други водещи цели – да злепоставят политически или икономически опоненти, да бъдат използвани за търговия с влияние. Поради което –  строго погледнато –  те трябва да бъдат изключени от горните числа, те само приличат на медии, но са техни отровни двойници. Това е опасно и в по-широк план: хибридната война е в ход и манипулирането е основен неин похват.    

Цели сегменти от медийната среда имат едни и същи или свързани собственици, или са във финансови зависимости от определени лица –  като медиите, финансирани пряко или косвено от КТБ, или като медиите с  дългове към двете най-големи печатници, вече под контрола на Делян Пеевски, или към мрежата му за разпространение. Зависимостите водят до деформации в съдържанието. Колкото и малко да знаехме за отношенията в КТБ, за обръчите от медии можеше да се съди по съдържанието. В тези сегменти истината не е ценност. Поради което медийната грамотност, разпознаването на фактите от лъжата става важна част от съвременната култура с ключово значение. Като пример – тепърва  ще се оценява ролята на медийните манипулации за Брекзит-а.

Държавата е най-голям източник на публичен ресурс за медиите. Близо 30 години след началото на демократичния преход ключови нейни представители не са си изяснили, че това не им дава власт върху информацията. Не забравяй, че си на държавна ясла, каза тези дни министърът на културата на журналист от БНТ. 

Интернет е свободен, хората публикуват свободно, но България е на едно от последните места по разпространение на интернет в ЕС, а и изследванията показват, че все още традиционните медии, основно телевизията, запазват значението си като основен източник на новини, въпреки нарастването на ролята на Фейсбук. И това много добре се знае  от тези, които  обясняват, че нямало проблем с  медийния  плурализъм,  я колко сайтове има в интернет. Проблем има.

Лакомията на олигарсите да владеят мрежите за цифрова наземна телевизия и услужливостта на превзетата държава да задоволи желанията им доведе до провал на българския цифров преход. Така ще смятам до доказване на противното. Докато видя как правителството на Борисов ще излезе от ситуацията с мултиплексите, за създаването на която не е невинно. Тъжно е за българските граждани, не случиха ни на правителства, ни на олигарси.

Качествената журналистика изживява тежки времена. Държавата и корпоративните организации са източници на финансиране, свързани с рискове за независимостта на сериозното новинарство. Какво остава? Аудиторията  получава безплатно новинарско съдържание в интернет, но трябва да бъде мотивирана да плаща. Дотогава – средства от европейски програми, нови услуги срещу заплащане, капитализиране на информацията, с която медиите разполагат, или все пак    финансиране от корпоративни източници (Сега, Би Ай Телевизия, Клуб Z) и държавата.

От идването на еврокомисар Нели Крус, на която среща с издателите на вестници и медийни хора Ирена Кръстева тропаше по масата и обясняваше, че ако хората не са прочели нещо във вестник, не могат да го запомнят, именно ситуацията с пресата се промени драстично. Един вестник затвори напълно. Няколко затвориха частично и оставиха на доизживяване интернет-изданията си (Класа и сега Новинар), тиражите на най-тиражните спаднаха драстично, Труд престава да излиза в неделя… Какво се случи? Какво се случва?

Промените в медийния сектор, свързани с технологиите, са глобални. От години в технологично развитите страни се обсъждат новите бизнес модели, с които печатните медии ще могат да оцелеят и да се развиват в  цифровото време.  През това време спря да излиза на хартия Нюзуик, спряха Лайф,  Индипендънт и още много наистина известни медии. Гардиан и Ню Йорк Таймс се изучават в университетите като примери за вестници, успешно адаптирани в цифрова среда – но дали и доколко са успешно адаптирани,  все още предстои да видим.

Специално за печатните издания кризата върви на две нива – глобално и национално.  В България угастват печатни издания, разчитали на финансиране покрай Пеевски/ КТБ – както преди време изнесе данни Протестна мрежа. Свършиха необезпечените  кредити – започнаха  трудностите. Тук са важни още контролът върху разпространението, контролът върху печатниците, както и   ролята на държавата, която насочва публичен ресурс към определени медии срещу позитивно отразяване.

Трагично е положението с регионалните печатни медии, които са свели екипите си до двама-трима души и се опитват да преживяват от реклама или с помощ от общините. С всички мислими средства трябва да се помага на качествената и отговорна журналистика – няма здрава демокрация без грижа за медийната публичност.

Доверието ли е фалирало или медиите?

Не бих  си купила вестник 24 часа, защото лично съм го уличила в лъжа по въпрос, който ме интересува (медийно законодателство) и защото публикува неозначена реклама като редакционно съдържание/ адверториали. Смятам, че  от фалиралото доверие към фалирането пътят не е дълъг. 

Картината в двете частни национални телевизии?

Свалянето на карикатурите с министър-председателя Борисов от платформите, свързани с Нова телевизия през 21 век по решение на мениджър-французин година след Шарли Ебдо е парадоксално. Дано да е единичен случай.  Пожълтяването на бТВ е тенденция, която е обяснима, но все пак предизвиква негативната реакция на мислещата аудитория. Наблюдаваме с голям интерес как се развиват не просто двете телевизии, а двете медийни групи, особено от гледна точка на възможностите за технологично развитие, и очакваме наистина много от тях.

Обществените медии: къде успяха и къде се провалиха?

Обществените медии са задължителен елемент от демократичната система в държавите от ЕС. Те трябва да реализират социалните, демократични и културни нужди на хората и да са независими, а финансирането им да не деформира конкурентната среда – всички други аспекти на обществените медии са предоставени за регулиране на отделните държави. Има базисни изисквания на ЕС  – но сериозната работа по формирането на БНТ и БНР като  културни институции с грижа за хората не само като потребители, но и като граждани – трябва да се извърши тук.

С малки изключения всяко  управляващо мнозинство вярва, че БНР и БНТ си вървят с властта и трябва да разпространяват знания за нейните успехи. А основният аргумент е – защото държавата им плаща. Трябва доста категорична и последователна реакция, за да се отучи държавата да разглежда обществените медии като част от апарата на МС или на парламента.

Въпреки всички критични бележки, които могат да бъдат направени, обществените ни медии са фактор за демократичното развитие и за защита на ценностите на ЕС. Въпреки че понякога липсва острота на поставяне на въпросите от обществения дневен ред, БНТ и БНР работят по демократични медийни стандарти и запазват висока степен на обществено доверие.   

Това, което все не започва и не започва, е прилагането на принципа финансиране срещу мисия. Прекалено съществено трябва да се промени функционирането на обществените медии и затова тази реформа се отлага, докато може да се отлага.

* Проф. Нели Огнянова е експерт по медийно право, доктор по право, доктор на политологическите науки и преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.