SHARE

Анализът за това колко икономически неиздържан е проектът за възраждане на АЕЦ “Белене” вече бе направен неколкократно. Всъщност обаче рядко разбираме причините защо западен инвеститор не желае да се включи в такъв проект, както и защо ядрената енергетика умира. Маги Коерт Бейкър, специалист по енергетика в САЩ, разказва в своя материал за FiveThirtyEight как се стига до това, че секторът става нежизнеспособен в САЩ и до какво води това. 

Едно време, ако си американец, който не харесва ядрената енергетика, трябваше да правиш протести и маршове и да се оковаваш към най-различни недвижими вещи с надеждата, че това ще прекрати строежа на атомна централа. Днес… всичко, което трябва да правиш, е да стои и чакаш. 

В САЩ има 99 ядрени реактора, които произвеждат електричество. Общо те произвеждат 20% от електричеството, което ползваме на година. Но тези реактори са – да го кажем въжможно най-деликатно – на преклонна възраст. Средната възраст на атомна централа в страната е 38 години (само за сравнение, газовите централи са 24-годишни). Някои затварят. Нови не се строят. А тези, които все още работят, не могат да се съревновават с другите източници на енергия или цените им. 

Само през миналата седмица няколко медии разкриха доклад, в който се представят плановете на администрацията на Тръмп да насочи повече държавен ресурс към ядрените и въглищните (ТЕЦ) централи, за да помогне на двете кретащи индустрии. 

Предложението навярно ще срещне политическа и правна съпротива – дори от електрическата индустрия, отчасти защото, за да се даде държавна помощ, федералното правителство се позовава на извънредни пълномощия от времето на Студената война – безпрецедентна намеса в пазара на електрическата енергия. 

Без държавна помощ ядрената индустрия се е запътила към своето изчезване.

“Дали [ядрената енергетика]  умира от собствената си тежест? Да, навярно”, казва Грейнджър Морган, професор по инженерни науки и обществени политики от Университета Carnegie Mellon. 

Морган не е доволен от ситуацията. Той разглежда ядрената енергетика като ключова за способността ни да намалим рисковете от климатичните промени, защото това е най-големият източник на лишено от въглеродни емисии електричество. Морган е изследвал какво може да направят САЩ, за да възродят ядрената енергетика, но всичко, което е открил, са лоши вести (или добри “за” ядрената индустрия – в зависимост от гледната точка).

Възраста на реакторите е само част от проблема. И това не е защото те се разпадат – правят се редовни проверки и на почти всички първоначалните 40-годишни лицензи ще бъдат удължени за още 20 години, казва Дейвид Макинтайър, служител на Ядрената регулаторна комисия на САЩ. А една малка част, включително централата Turkey Point във Флорида, започват втора рехабилитация, която ще им позволи да действат до 80-годишнината от своето създаване. 

Проблемът е цената за поддръжка. Просто компонентите излизат от строя – особено онези, които са облъчвани с високи нива на радиация ежедневно.

Поддържането, ремонтът, подобренията и рехабилитацията са изключително капиталоемки. А това означава изразходването на много пари за централи, които не са особено рентабилни.

В миналото атомните централи са били скъпи за изграждане и въвеждане в експлоатация, но впоследствие започват да произвеждат електрическа енергуя на много по-ниски цени от тази, генерирана от изкопаеми горива. Това ги е правило предпочитаният източник на евтино електричество.

Това се промени с фракинг бума, споделя Морган. “Природният газ от фракинг стана толкова евтин, че [атомните централи] не могат да го стигнат”, каза той, визирайки изкупуването на електричество от разпределителните дружества. “Много от тях вече икономически не са атрактивни.”

Междувременно новите атомни централи стават дори още по-малко привлекателни. От 1996 г. само една атомна централа е изградена в САЩ – Tennessee’s Watts Bar Unit 2 през 2016 г. Поне 10 други проекта са били прекратени през последното десетилетие. 

Морган и други учени изследват дали са възможни по-икономични от инвестиционна гледна точка видове атомни централи – включително такива с различен дизайн на механичната система на реактора, която да позволи той да е по-малък. 

Понастоящем реакторите се строят специфично за всяка площадка. Тяхното изследване показва, че за новия им дизайн навярно няма да има търговски интерес навреме, за да стане този диизайн част от решението в борбата с климатичните промени. Ново – още непубликувано – проучване  открива, че пазарът на САЩ за ядрена енергетика не е достатъчно жизнеспособен, за да се оправдаят нови инвестиции, както и за изграждането на индустрия за строеж на реактори. 

Съчетавайки годините и икономическата неиздържаност, получаваме от другата страна на уравнението единствено затворени реактори – 12 реактора бяха затворени през последните 22 години. Още десетина са обявили планове да затворят до 2025 г. Спирането им не е необратимо – планът на президента Тръмп да задължи разпределителните дружества да изкупуват приоритетно ядрена енергетика може да получава критики, че е злоупотреба с федералната власт, но и отделни щати дават субсидии, за да поддържат атомни централи. Компании като Exelon, притежаваща цели 22 реактора в страната, с радост приемат тези субсидии. 

“Exelon ни осведоми, че ще затворят няколко централи в Илинойс”, казва Макинтайър. “И тогава законодателната власт ги субсидира и те казаха “Забравете какво казахме, няма да затваряме”. 

Та държавната намеса може да поддържа ядрената енергетика над повърхността, но докато природният газ е евтин – ядрените централи няма как да оцелеят без държавни помощи.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.