SHARE

Ако посетите родното село на Виктор Орбан, премиера на Унгария, ще откриете “Панчо арена” – стадион с 3800 места, въпреки че населението в околностите е едва около хиляда и шестстотин души, разказва Financial Times. Между това и друго село, в което е живял като дете Орбан, се движи туристическо влакче на стойност 2 милиона евро субсидия от ЕС, което през повечето дни е празно.

И двете са изградени от приятел от детството на Орбан, който днес е кмет на родното му село. Г-н Лоринц Месарош се занимава с газови тръби, но след като щастието го спохожда и печели няколко държавни поръчки, той вече е пети в списъка на най-богатите унгарци с богатство, което наброява около 385 милиона евро. Цялата тази промяна се случва за около пет години, а когато журналисти му задават въпрос как развива бизнес с по-бързи темпове от Марк Зукърбърг, Месарош отговаря, че вероятно е доста по-интелигентен.

Реалността в Унгария обаче изглежда така: олигарсите просперират от обществени поръчки, които са частично финансирани от ЕС. Обществените поръчки, които са спечелени от елита, гравитиращ около Орбан, са около 13 пъти по-големи като размер от други договори. Те се радват на ниска конкуренция, а обществените поръчки са с надценка от около 25%. Ако ви звучи познато – има защо. Но равносметката е ясна, казват специалисти: Орбан е хитър. Той използва европейски средства, за да построи диктатурата си.

Положението в Унгария е лошо. В България обаче – още повече. Източник: Transparency International, Financial Times

Но Месарош е част от много по-голям феномен: зараждането на нова олигархична каста, която набъбва около управлението на Орбан. Така Унгария става поредната жертва на т.нар. “кумов капитализъм”, характерен за бивши съветски републики, където бизнес успехите са неизменно преплетени с политическата власт. Разбира се, унгарските олигарси са далеч от статуса и стойността на руските си еквиваленти, но според критиците икономическата структура на Унгария се превръща в умален модел на Русия на Путин.

Само че тази система е пришита към ЕС и се храни с европари. Бизнес елитите на Орбан успяват с парите на съюза чрез държавни договори, които са субсидирани от Европейския съюз, който поема повече от половината стойност.

Говорим си, подобно на случая с България и Русия, за “пленена държава”. И ако преди едва пет години унгарците познават само един партиен олигарх – Лайош Симичка, който е стар съученик и съратник на Орбан още от 80-те.  От 1990 г. насам Симичка е създал множество бизнеси посредством партийни пари. В края на 90-те става ясно, че компания, свързана със Симичка, е помогнала на бащата на Орбан да поеме контрола над приватизирането на мина. Впоследствие компании, които принадлежат на бащата на Орбан и двамата му братя, снабдяват държавата с материали за строежи.

Междувременно Симичка, подобно на някои български бизнесмени, създава огромна медийна империя, както и строителен бизнес, който константно печели държавни обществени поръчки. Напоследък обаче Симичка е изпаднал в немилост, отваряйки възможността за други, лоялни бизнесмени, които да получат парче от разрастващата се империя.

Проблемът? Симичка е станал прекалено влиятелен. Вероятно по-влиятелен и от Орбан, което противоречи на правилата на играта.

Списъкът на богатите продължава да е доминиран от стари познати и приятели на Орбан. Повечето от тях натрупват богатството си през 90-те – като заместника на Симичка, Анди Вайна, който прави състоянието си като продуцент в Холивуд и е домакин на Орбан по време на престоя му в САЩ през 1990 г. Днес Вайна е начело на партийните медии, ползва се с огромна подкрепа от държавните банки за развитие – които наскоро му отпускат държавна субсидия, с която се финансира закупуването на втората най-голяма държавна телевизия.

Друг подобен случай е Ищван Гаранчи, който също е приятел на Орбан и собственик на един от любимите му футболни отбори. Гаранци има богатство на стойност 80 милиона евро, което е с три пъти повече в сравнение с времената, преди Орбан да дойде на власт. А ако сте се притеснили за Симичка – той все още е 11-ият най-богат мъж в Унгария с 256 милиона евро.

Властта на партията Fidesz е повсеместна – парламентарно мнозинство, както и основна сила в националните и регионалните институции, което на свой ред дава възможност за лансиране и подпомагане на различни бизнесмени. Проучвания показват, че държавните  компании се занимават с 26% от печатните медии и 15% от онлайн рекламата.

Сред олигарсите е и зетят на Орбан, който се жени за дъщеря му Рахел през 2013 г. Неговата компания е спечелила поръчки, финансирани от ЕС, на стойност 65 милиона евро, през 2014 и 2015. Изненадващото е – или може би не чак толкова, че всичко това се разиграва на показ, с одобрението на властите. Това се случва, като се представя като политика, като желание на правителството.

Говорител на правителството на Орбан е заявил, че съществува “правило, което е в рамките на законите на ЕС и което помага на унгарските компании да бъдат успешни”. Обществените поръчки и договори били разпределяни само по заслуги и “просто не е истина, че несправедлив брой задачи е бил даден на” бизнесмените, близки до управляващата партия Fidesz. И четиримата бизнесмени, споменати в материала, отказват коментар за Financial Times.

А за успеха си Месарош благодари на “Бог, късмета и Орбан”, без да става ясно дали всъщност за него трите не са едно и също понятие.

 ***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувстваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк
BGN: BG09UNCR70001522686120
Euro: BG36UNCR70001522686119
Център за гражданска активност

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.