SHARE

Предстоящата изборна надпревара и последните акции на органите на реда срещу борбата с корупцията и откритите фалшиви банкноти са основните теми, с които България е отразена в световните медии тази седмица. Разтърсва ли се политическата система в страната и бори ли се успешно България с корупцията по високите етажи?

Предстоящите президентски избори в страната са анализирани от Димитър Бечев за London School of Economics в статията “Игра на проучвания: Президентските избори в България заплашват да разтърсят партийната система в страната”.

“Предполага се, че президентските избори в България са по-скоро скучна работа. Мнозина очакваха кандидата, лично избран от министър-председателя Бойко Борисов, спокойно да премине втория тур благодарение на популярността на партийния патрон и мощната изборна машина на управляващата партия ГЕРБ.

Проучванията сочат за напрегната надпревара между неговия избраник Цецка Цачева и ген. Румен Радев, подкрепен от БСП. Не е чак толкова голям съспенсът, колкото в съревнованието за президент на САЩ, но не изглежда и да липсва драма”, пише Бечев, като описва как ген. Радев може да привлече вота на ултранационалистическата коалиция между заклетите врагове ПФ и „Атака“, както и от АБВ.

Борисов може да търси вина само в себе си за създалата се ситуация. Той забави избора си и обяви Цачева в последния момент – далеч след като другите претенденти започнаха битката.”

Той също така пише, че на Цачева ще ѝ е трудно да привлече вота на онези 5-6%, които ще гласуват за Трайчо Трайков на първи тур, заради призива ѝ за смекчаване на санкциите към Русия и бившето й членство в БКП. Но тя се цели към електората на жените, както увери и премиерът Борисов, че от нея ще стане “добра майка на нацията”. “Дали стратегията ще проработи предстои да видим, но засега проучванията не показват превес на ГЕРБ във вота на жените”, коментира Бечев.

“Както винаги това, което може да предреши изхода, са сделките между двата тура.” И тук Бечев вижда основната роля на ДПС, която “както в много други случаи в миналото” ще реши за кого от двамата претендента на втори тур да си даде решаващата подкрепа.

“Борисов има и друга опция: да се обърне към Обединените патриоти. […] които не са толкова рисков съюзник като ДПС.” Но за патриотите ще е трудно да кажат на своя електорат как да гласува и някои от тях, особено привържениците на „Атака“, ще гласуват за ген. Радев така или иначе.

Какъвто и да е изборът на ГЕРБ, според Бечев той ще застраши партийната система в страната и ще промени коалиционната формула на ГЕРБ. Спогодба с патриотите най-вероятно ще доведе до министерски кресла за тях, което означава, че Реформаторският блок трябва да отстъпи позиции в кабинета. 

“Реформаторите са зле скроена коалиция, която най-вероятно няма да оцелее след развод с ГЕРБ. Някои от нейните кадри ще се борят да останат в правителството – при условията на Борисов. Други, включително и кандидатът за президент Трайчо Трайков, ще изберат да отидат в опозиция. Ако ДПС и Пеевски формализират съюза си с ГЕРБ, те няма да имат и друг избор.”

“Като нищо късметът и доказаните умения на Борисов като успешен политически оператор може да го предадат в този случай. Може да се окаже, че Радев ще спечели надпреварата с малка разлика. Тогава ГЕРБ ще трябва да се приспособят и да споделят част от властта си. Борисов дори може да експериментира с предсрочни избори, за да подсили ръката си (наскоро отправи подобни заплахи). БСП, бавно упадаща политическа сила, трудно би била истинско предизвикателство. Така или иначе, вотът през ноември предвещава да разтърси българската политическа сцена от нейното полулетаргично състояние. Зимата иде наистина!”

Потвържение на анализа на Бечев откриваме и в Balkan Insight, където Мария Черешева пише, че според данните на някои социологически агенции “въпреки сегашната преднина на Цачева Радев е по-вероятно да спечели на втория тур с малка разлика”.

“Кандидатът, постигнал най-голям успех през последните седмици, е Пламен Орешарски, един от най-спорните премиери на България, чието правителство подаде оставка през 2014 г., след повече от година на улични протести”, като авторът уточнява, че на 20 октомври ДПС се е обявило в подкрепа на Орешарски и изведнъж подкрепата за него се е покачила до 3,8 на сто от избирателите в сравнение с по-малко от 1 на сто преди това.

От изданието също така коментират и факта, че българите са объркани от предстоящия рефендум, който ще се проведе заедно с президентските избори. “Социологическите данни сочат за високо ниво на объркване за това какво избирателите трябва да подкрепят”, пише Черешева, визирайки данните на „Алфа Рисърч“, които показват например, че 51% одобряват задължителното гласуване, но 74% твърдят, че гласуването трябва да е право, а не задължение.

По същия начин 53% от българите подкрепят намаляването на партийните субсидии, но 70% твърдят, че субсидиите са важни, за да не бъдат политиците зависими от частни спонсори.

Има ли истинска борба с корупцията в България? Това питат от Deutsche Welle по повод задържането на ръководителя и служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за злоупотреба с еврофондове в началото на седмицата.

“Въпреки че е част от Европейския съюз от почти десетилетие, борбата с корупцията по високите етажи остава едно от „най-големите предизвикателства“ на България”, пише немската медия, като се позовава на излезлия в началото на годината доклад от ЕК.

“В доклада, който критикува бавния напредък на страната, пише, че борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност „трябва да е най-висок приоритет“. Тази седмица властите получиха нова възможност да последват този съвет.”

През 2015 г. ОЛАФ започва 19 разследвания за злоупотреба с еврофондове на национално и местно ниво в България – бройка, надмината само от Румъния, посочват от медията.

“България е класирана на 69-о от 167 страни по корупция според индекса на Transparency International за миналата година, най-високото място в ЕС.”  Брюкселският лобист Никълъс  Айоса посочва, че това е проблем за целия Европейски съюз.

„Това не е само България“, казва той и напомня за случая с Чехия, в която бивш министър на здравеопазването бе осъден за вземане на подкуп и укриване на пари от европейските фондове, и в Южна Италия, където финансирана от ЕС магистрала се строи в продължение на десетилетия и повече от 381 милиона евро са изчезнали в схема за рекет.

Междувременно и друга акция на органите на реда попадна в полезрението на медиите. От Guardian предават, че “гмуркачи са намерили 13 млн. евро фалшиви банкноти”, скрити в язовир край Първомай.

От изданието обръщат внимание на факта, че банкнотите са били с номинал от 500 евро и по-рано тази година Европейската централна банка е решила да спре тяхното печатане от края на 2018 г. Причината за решението е, че точно тези банкноти са най-често използваните за пране на пари и финансиране на терористична дейност.

“Имаше изключително силна съпротива от това да се премахнат банкнотите по 500 евро най-вече от Германия, където 79% от всички транзакции се извършват на ръка.”

Това е едно от най-големите количества уловени фалшиви банкноти на едно място, посочват от българската прокуратура, като от BBC дават за сравнение португалски рекорд от 2013 г., в който за били намерени 380 000 евро. Но от френския Parisien напомнят, че през 2011 г. отново в България са били открити 200 000 хиляди фалшиви евро на банкноти по 500 и още 517 000 евро на банкноти с номинал 100 и 200.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.