SHARE

След шест седмици на 23 юни британците ще вземат решение, от което зависи съдбата на целия континент. Ако те решат да останат, Европейския съюз ще получи своята първа изборна победа от много време насам, евроскептичните настроения на континента най-вероятно ще се смятат за ударили своя пик и отттук насетне ще следва техния залез. На преден план ще могат отново да излязат и амбициите на Съюза за по-трайни политически и икономически решения, нещо от което изморилият се от парализа континент остро се нуждае.

Съществува и друг сценарий. Британците гласуват за излизане от ЕС. Тогава Европа се обрича в следващите няколко години основна тема да е начинът, по който Великобритания ще напусне Съюза. Националистическите формации в другите държави ще видят в британския изход шанс за собствените им държави да проведат референдуми за напускане, а за ЕС ще изглежда да е невъзможно да издържи на национален референдум.

Онзи ден по повод Деня на Европа (9 май) британският премиер Дейвид Камерън заяви, че мирът в Европа ще бъде изложен на риск, ако Британия напусне ЕС. „Седейки на масата с 27 други министър-председатели и президенти, ние си спомняме колко безпрецентно е страните да работят заедно, за да разрешават споровете и проблемите си. Трябва да се вслушаме в гласовете, които казват, че Европа има свирепа история, а ние сме успели да преодолеем това. И защо трябва да излагаме на риск постигнатото?“, предава думите на премиера в-к Guardian.

Думите му бяха допълнени и от външния министър Филип Хамънд, който каза, че „рискуваме да се обтегнат отношенията в частите на Европа, в които няма толкова дълбоки и трайни демократични корени, каквито имаме ние и нашите непосредствени съседи. “

Премиерът и неговият външен министър, обаче, срещат опозиция в лицето на собствената си партия. Когато Дейвид Камерън завърши предоговарянето на отношенията на Британия с ЕС по-рано тази година, той се надяваше, че това ще сплоти партията му. Твърдите гаранции, че Британия няма да става част от Европейска федерация или да прехвърля повече власт на Брюксел, трябваше да са повод за евроскептиците в партията му да застанат зад премиера.

Това не се случи и причините са много. От една страна, Камерън заяви през 2015 г., че това ще е последният му мандат като премиер. Това отприщи лидерската битка, в която като основни опоненти се очертават проевропейският финансов министър Джордж Осборн и очерталия се като неформален лидер на кампанията за напускане – Борис Джонсън.

От друга страна, консерваторите de facto нямат причина да се притесняват за преизбирането си. След националните избори през 2015 г. новият лидер на опозията и водач на Лейбъристката партия е повече от неизбираем и неадекватен.

Джеръми Корбин е 66-годишен последовател на Троцки, който иска да печата пари и национализира предприятия, пее „Червеното знаме“, но отказва да изговори думите на националния химн „Бог да пази кралицата“ (републиканец е!) и се смята за приятел на терористичните организации Хамас и Хизбулла. И ако тези му прегрешения не са достатъчни, то негова дясна ръка е Джон Макдонъл. Той, от своя страна, бленува по изграждането на „социализъм с iPad”, шеговито цитира сентенции от „Малката червена книжка на Мао Дзе Дун“ и в миналото е бил близък до терористичното крило на Ирландската републиканска армия.

Крайната левица, която оглави Лейбъристката партия, не може да разшири по никакъв начин потенциалния си електорат. Това е мнение не само на външни анализатори, а дори на умереното крило в самата партия. Току-що избраният кмет на Лондон Садик Кан от лейбъристите бе посветил кампанията си на това да се разграничава от ръководството на партията си, а след победата си направи изявление, че е време Лейбъристката партия да поеме по нов път насочен към бизнеса и проблемите на избирателите. „Лейбъристката партия трябва да е голяма църква, която достига до всички, не просто до своите активисти.“, заяви той в деня след неговата победа „т. нар. естествен електорат на лейбъристите не може сам да спечели национални избори“.

Докато партията, обаче, не съумее да свали собственото си ръководство, Консерваторите ще се чувстват достатъчно спокойни, за да продължат вътрешнопартийната битка помежду си.

След провелите се на 5-ти май местни и регионални избори в Обединеното кралство нещата изглежда единствено се затвърдиха. От 1985 г. насам, на местните избори избирателят наказва управляващата партия, но на тези консерваторите постигнаха малко по-добри резултати, отколкото миналата година. Също така в Шотландия те се превърнаха в основна опозиция на сепаратиската  Шотландска национална партия, позиция, която до скоро бе заемана от Лейбър.

Местните избори затвърдиха и предреченото от социологическите агенции –  около 42% от британците са за оставане в ЕС, срещу 40% против. Около две трети от възрастното население иска Великобритания да напусне Съюза, докато две трети от младите искат да останат негови членове, по данни на YouGov.

„Всичко ще зависи от младите“, заключва Economist.

Ако общата избирателна активност е под 60% най-вероятно Британия ще напусне Европейския съюз. Темата очевидно е по-важна за евроскептиците, а също така най-възрастните (преобладаващо анти-ЕС) са и най-активните гласоподаватели.

От друга страна, ако на референдума се отчете висока избирателна активност – над 60% –  то Обединеното кралство навярно ще продължи да бъде част от ЕС.  Фактът, че на току-що изминалите избори гласуващите не наказаха статуквото, води към този резултат. Това обаче не трябва да успокоява никого. До този момент изборите на европейски теми в другите държави от ЕС са имали изключително ниска избирателна активност, като  последният пример е референдумът в Холандия за отпадането на визовия режим с Украйна, в който само 32,2% от избирателите решиха да отидат до урните.

Наистина бъдещето на Британия и Европа зависи от младите. И в крайна сметка граденият с десетилетия Европейски съюз е създаден за тях и ще бъде наследен от тях. Скоро ще разберем те доколко държат на това бъдеще.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.