SHARE

Като една високопарна личност с ореол от досадни изисквания, претенции без покритие и мъглива обща култура, винаги много внимателно съм заобикаляла съвременната българска проза. Тресе ме чутовен страх да не се объркам случайно и да зачета нещо, в което главният герой “упорито стиска юмруци”, крещи “Еб* се в г*за!!!” и плува дръзновено в миризливата манджа на селските клишета, содомизирали дълбоко и безжалостно начина, по който литературата ни гледа на света. Естествено, изключения има, но те битуват на вълните на сериозния роман. Що се отнася до типа “забавна” или “развлекателна” проза, там винаги ме чака в тъмен шлифер похотливо-намигащият стил на Иво Сиромахов, който всява ужас в изстрадалото ми сърце и ме кара да стоя далеч от всякакви опити да се забавлявам с български автори.

И така, докато не реших да рискувам с “Пощенска кутия за мръсни приказки”. Признавам си, че проектът на Гери Турийска винаги ми е харесвал. Поне на външен вид. Може би защото тя изглежда добре и самият проект има нещо, наречено “облик”. Без фалшиви претенции, той работи на пълна пара, забавлява хората, събира ги и създава една очарователна общност на словото.

Симпатиите ми обаче стигаха дотук. Бях решила да не се разочаровам, докато мога. Сиреч, само да зяпам този проект отстрани и да викам “евала”, без реално да чета нищо от него.

Накрая обаче взех “Пощенска кутия за мръсни приказки”, отидох в Гърция и на плажа с мъжа ми самоотвержено се прежалихме да зачетем (и то на глас!), за да видим “malko kote, sex ima li” в нашата иначе доста провинциална от към хумор литературна среда.

С облекчение мога ви да призная, че беше удоволствие да прочета част от текстовете. Сборникът представя редица автори, които изливат на страниците своите реални или измислени истории, докато се стараят да бъдат забавни и да дадат искрен принос към темата “Що е то секс, има ли почва у нас и може ли да бъде повод за смях?”.
Четенето на глас у дома вече е позамрял почин, но за подобен сборник това е истинският начин да усетите неговите най-добри или лоши страни. Имаше текстове, които и двамата харесахме премного; текстове, на които се заливахме от смях и текстове, които отнесоха критичните ни, кисели физиономии от типа “е, какво беше сега това, за бога?”.

Но тъй като съм решила да хваля (което не се случва често), ето ги и авторите-отличници. Първото място делят Йоана Мирчева и Цветелина Цветкова. Техните истории ни причиниха изблици на неконтролируем хилеж, пръскане на кафе през носа и викове от моя страна “Господи, точно така е!”. Йоана ни разказва за подвига на футболист от “В” група, успял да свали две мацки по системата “Валери Божинов”.  А Цветелина Цветкова ни поднася абсолютно достоверната от женска гледна точка история на една супер симпатична мацка, която просто иска да прави секс с един чудесен млад човек, но целият свят е срещу тях (почти като на филм).  И двете дами показват стил, лекота на писането и са гордост за селекцията. Особено много ме разсмя и разказът на Георги Веселинов – майсторска ситуационна комедия, която бе прекалена на моменти, но пък съвсем умишлено и съзнателно.

Заедно с тях, похвали заслужено мога да отправя към текстовете на Яни Димитров, Мила Михова, Вандерлей Де Белия  и Георги Блажев –  добре написани истории, които се отличават със собствен почерк и дух.

Разбира се, имаше и приказки, които не ми допаднаха. Ако трябва да го обобщя – прекалено много онанизъм, прекалено много нереализирани фантазии за тройки, четворки, петици и креватни шедьоври а ла Казанова. Налага се да отбележа, че книгата на места има и правописни грешки, които забавят темпото на четене. Мен лично доста ме подразниха, и даже погледнахме името на коректора, за да го нахраним – богато и литературно.

Лишена от напрягаща и дразнеща снобарска претенция, “Пощенска кутия за мръсни приказки” е сборник за лятото, отпуската и доброто настроение. Хубаво е да се чете на глас, за да може жените да казват “Боже, този какъв е глупак! Такива най-много ги мразя!”, визирайки сексуалните фантазии на някой от описаните герои, докато мъжете им отговарят “Е, какво пък… всеки мъж си мечтае за тройка с тайландки. Теб това защо те дразни?”. Или да се завихри спор, подет от спонтанна реплика на мъжа, който възкликва “Еййй, тоя си е сложил капачка от текила на пишката! Яко!”, а тя му отговаря “Е, много оригинално, няма що. Комплексар!”.

Със смесица от приятна изненада и задоволство ви препоръчвам книгата. И съм щастлива, че зад тази инициатива, която на външен вид изглежда чудесно, стоят и наистина добри тестове. След прочита на “Пощенска кутия за мръсни приказки” ми се струва, че има реален шанс качеството да върви нагоре с всеки следващ сборник. Ще-се-следи!

Книгата можете да намерите във  виртуалната книжарница на Ozone.bg, които ще я доставят до посочен от вас адрес до един ден.

SHARE
Елисавета Белобрадова - Родена в София, завършила 9 ФЕГ и Право в СУ. От 15 години има собствен бизнес, съавтор в "Майко Мила", майка на 3 деца и активен гражданин, когато се налага. Обича да чете, да слуша опера, да яде и да танцува.