SHARE

Популизмът убива в преносен и в буквален смисъл. Убива демокрацията. Убива рационалността на публичния процес и политическото решаване. Убива ефективността на публичната регулация. Убива стремежa към доброто и справедливото, като невидима сила, която движи обществения живот и отношения. Убива хора. 

Живеем във време, когато призракът на популизма се събуди и отново върлува навсякъде около нас. Тук, в България, в Източна Европа, в Западна Европа, в САЩ. Популизмът направи един абсурден за всеки нормален разсъдък персонаж президент на най-влиятелната глобална сила, на която се крепеше целият световен порядък от десетилетия насам. И вече втора година този абсолютен антипод на всички ценности и смисъл, който американската демокрация въплъщава, руши устоите на разумния порядък, който съществуваше в САЩ. Сее разделение и омраза в Америка и извън границите й, по които иска да вдигне стени, като последователно тласка международните отношения към хаос и несигурност, създавайки предпоставки за унищожаването на достиженията на столетия развитие на цивилизацията.

Популизмът подрива устоите на демокрацията и правовата държава в Стара Европа, откъсва от пътя на демократичното им развитие новите демокрации в Източна Европа и заплашва бъдещето на общото европейско пространство на свобода и просперитет, градено ден след ден в продължение на седем десетилетия. 

Популизмът не е ново явление. Сладкодумни говорители на лесни отговори, които импонират на първичните и повърхностни нагласи на немалки групи хора, които нямат нито гражданската културата, нито информацията, нито способността за разсъдък да се задълбочат в това, което се случва около тях, не се появяват за първи път. 

Историите за герои, устремени към властта, които свирят на тънките струни на това, което иска да чуе и види широката аудитория, независимо доколко разумни и реализуеми са “решенията”, които се продават на тази публика, идват още от древността. И от древността до наши дни популизмът винаги е водел до един и същи краен резултат – разрушаване на нормалния разсъдък в публичната среда и замяната му с лесно, бодро и безотговорно говорене на това, което широката аудитория иска да чуе.  Независимо колко и какъв точно смисъл носи то. Разрушаване на способността на публичната власт да регулира ефективно и пълноценно обществения живот, да решава адекватно проблемите на обществото. Разрушаване на публичните институции. Срив на публичното регулиране, основано на разума и рационалността, който води до социални катаклизми и отваря път за възкачването всякакви тирани, които си играят евтино и безнаказано с живота на всички тези слушатели и радетели на лесни решения, които правят популизма възможен. 

И въпреки че популизмът и пораженията, до които той винаги води, са пред очите ни, откакто съществува разбиране за история, днес се оказва, че всъщност нищо не сме научили.

Нито от историята на Античността, нито от новите времена, нито от последните има-няма стотина години. Оказва се, че можем да бъдем лесни и доволни жертви на новите популисти, които не ни продават нищо по-различно от това, което продаваха болшевиките, фашистите и нацистите в началото и средата на ХХ век. Евтини, невъзможни,  античовешки “решения”, които водят до загуба на нормалния порядък на разговор и разсъдък в обществото, за проблемите, пред които в действителност сме изправени. За решенията, от които наистина имаме нужда. “Решения”, които отключват спиралата на саморазрушение в обществото.

За да нямаме илюзии, какво всъщност представлява популизмът, за да не се заблуждаваме наивно, потопени в измамния си технологично-консумеристки балон, че той е нещо, което просто така ще отмине, моментно явление, появило се във Фейсбук или Туитър, или като вечерно шоу по централна национална телевизия, бива да погледнем в детайлите на трагедията с падналия мост част от магистрала А10 в Генуа. Ако направим това, отвъд ужаса на самата новина и въртенето й като сензационна информация по телевизии, сайтове и социални мрежи, може би ще забележим някои интересни детайли. Като този, че популистите от движението “Пет звезди”, продавачите на лесни решения, които спечелиха последните парламентарни избори в Италия, за да хвърлят властта и общественото внимание в ръцете на един чистокръвен неофашист, какъвто е Матео Салвини, имат неслучайно отношение към трагичната история с падналия мост. 

От години насам има проект за замяната на моста “Моранди” с друго трасе. И предупреждения, че мостът е опасен и може да се срути. Срещу проекта за алтернативно трасе обаче се води кампания, с която възникването и развитието на “Пет звезди” в Генуа е интимно свързано. Нещо повече, както Бепе Грило, основател и основно лице на “Пет звезди”, така и други фигури на “Пет звезди” определят твърденията, че мостът на магистрала А10 ще падне, като “измислица”. В пост в своя блог от 2014 г. Грило изрично коментира този въпрос, като определя като “приказчица” твърдението, че мостът “Моранди” може да се срути. Срещу предупреждението, че до няколко години мостът ще се срути, общинските съветници от “Пет звезди” в Генуа отговарят, че са им казали, че “мостът може да издържи още 100 години”…

През пролетта на тази година Италия се хвърли в ръцете на Грило и “Пет звезди”. Към тях опортюнистично се примъкнаха Салвини и Лигата, която вече не е Северна, а на цяла Италия. Гордите северняци от Венето и Ломбардия някак лесно забравиха, че южните италианци по собствените им думи “са по-лоши от цигани”…

Новият популизъм беснее в Италия с пълна сила. Отнема права. Отменя задължителните ваксини. И намира причини за всички италиански несгоди в общите европейски правила, които самата Италия е създала. В крайна сметка левите и десните популисти се оказват всъщност точно там, където винаги са се намирали – на едно също място. Където няма истина, логика и принципи в политическия живот. Където правата на гражданите нямат никакво значение. Където не се спазват приетите правила. И където можеш да кажеш всичко, а след това да се отметнеш от него, защото единствено важно е да се докопаш до властта и да я упражняващ на всяка цена. 

А мостът “Моранди” в крайна сметка падна. И повече от 40 души загубиха живота си. Грило и “Пет звезди” ни лук яли, ни лук мирисали. Искат отнемане на концесиите за магистралите в Италия. А Салвини иска прокуратурата незабавно да намери виновните и преди тя да е направила това, сам ги намира. Разбира се, не сред безхаберните си партньори, нито сред тези, които отговарят за поддръжката и контрола над техническото състояние на моста. Виновен се оказва Европейският съюз. Защото не разрешавал да се харчат бездънно и произволно пари в Италия. Затова нямало пари за поддръжка на моста…

Популизмът убива. Смисълът, истината, естествените сили, които движат демокрацията. Убива прогреса и просперитета на едно общество. Убива нормалното функциониране на държавата. Убива хора във физическия смисъл на нещата. Ако все още се съмнявате, просто гледайте Италия и вижте какво събудените призраци на популизма ще направят с тази прекрасна страна, която се остави в ръцете им.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.