SHARE

Можете ли да назовете последния световен лидер, за когото може да се каже, че има положителен имидж, модерен обществен образ и че е… секси? Джъстин Трюдо? Знаех си.

А преди него?

Обама.

А в Европа?

Саркози?! Наистина?

А в България?

Така си и мислех…

Виждали ли сте класацията на най-желаните ергени в българската политика? Предизвиквам ви да я разгледате. Повечето от тях притежават сексапила на една тухла. Мнозинството имат имидж на мрачни бизнесмени. Други са обвързани с романтични връзки с миски и фолк певици. Един от тях е всичко това. Да. Делян Пеевски е един от най-желаните ергени в българската политика.

А можете ли да си спомните последния път, когато българката въздишаше по политик? Мога да ви го припомня с точност. Генерал Бойко Борисов по пижама за карате на корицата на „Жената днес“ със заглавие „ЛОВИ БАНДИТИ, НЕ ЖЕНИ“. Да оставим факта, че заглавието е пълна лъжа настрана. Да обърнем внимание на факта, че Бойко Борисов е последният политик на България, окичен с определението „секси“. И да се посмеем.

Знаете ли кое е влудяващото? Че това, че Джъстин Трюдо е секси, е последното нещо, заради което го харесваме. Той е свободен. Той е модерен. Той има чувство за хумор, не го е страх да застава на страната на малцинствата, гордо се присъединява към гей парада, определя се като феминист, защитава правата на бежанците, бори се с расизма, играе йога и… гушка панди. И, да, изражението на онази снимка на Кейт Мидълтън говори повече от думите „Когато си женена за принц, но се запознаеш с Джъстин Трюдо“.

Сигурна съм, че на фона на компроматите, политическите скандали, биографията, поведението, кръговете на влияние и обществения образ външният вид и сексапилът на политиците са последният ни проблем. Но ние се намираме в предизборна кампания за президент. И всичко в личността на един президент се гледа под лупа. Това би трябвало да бъде начинът, по който гледаме всяка една политическа фигура. От миналото, през платформата до личния му живот, социалния му живот, интересите му, жената до него.

Повечето първи дами са причината мъжете до тях да бъдат избрани. Повечето съпруги на политици и дипломати са отражение на съпрузите си. Това са отгледани връзки, отгледани двойки, резултат от труда на двама. Дамата до политика трябва да бъде подготвена да бъде съпруга на политик. Да говори езици. Да умее да се облече по протокол. Да се държи по протокол. Да умее да домакинства протоколни вечери. Да умее да контактува с политици и техните подготвени за този живот съпруги. Да има потенциала след края на мандата на съпруга си да се кандидатира самата тя. Сега си представете Делян Пеевски и Цветелина Янева на прием. Където и да било. Аха.

Но да се върнем на темата. Хората често гласуват за политици, с които подсъзнателно се отъждествяват. Поглеждам световния политически елит и се плаша за човечеството. Наистина ли това е най-доброто, на което сме способни?

Не ви ли липсва някой с духа на Теди Рузвелт?  А елегантността на Кенеди? А холивудският шарм на Рейгън? Саксофонът на Клинтън дори? Пурата на Фидел Кастро? Баретата на Че? Горбачов в рекламна кампания на “Луи Вюитон”? Белият кичур на Индира Ганди? Кадифената ръкавица на Маги Татчър? Губернатор Шварценегер? Дори евтиното обаяние на Силвио? Не ви ли липсва идеята, че някъде има жена с класата на Джаки Кенеди, която възстановява баланса?

Монарсите, разбира се, внасят светлина. Кралят на Бутан, принц Филип, Пиер и Андреа Казираги, Хари и Уилям, Амедео Белгийски, шейх Хамдан бин Мохамед ал-Мактум, Карл Филип Шведски, кралица Рания. Принцеса Татяна и принц Филипос от Гърция и Дания. Кейт Мидълтън и онзи поглед, отправен към Трюдо.

Всичко в тази тема ни връща към Трюдо. И онова, което имаме отсреща. Путин бори мечка гол до кръста. Бойко държи две риби, рита мачле и обича Ивана. Тръмп иска да вдига стена на границата с Мексико, но оранжевият му тен и митичното му киче остават непокътнати. Борис Джонсън не знае какво прави. Меркел има плачеща нужда от стилист.

Във времето в което PR-ът е всичко и политиците от онази страна на океана го знаят, ние тук решаваме да печелим вот с „Майката на нацията“. А тази майка ми напомня на онази реплика от „Сексът и градът“: Look at Nixon. No one wanted to fuck him, so he fucked us all… (Виж Никсън, никой не искаше да го на**e и той ни на**а всички…).

* Заглавието на един от епизодите на “Сексът и градът”