SHARE

В нашия анализ от 23-ти април тази година стигнахме до няколко извода, които времето потвърди:

1. Ивайло Калфин беше желаният кандидат за президент от страна на ГЕРБ и кампанията му на практика тече съвсем не от  скоро.

2. ГЕРБ реално са изправени пред възможността да изгубят изборите за президент, ако не заложат  на свой кандидат.

3. Президентът Плевнелиев е единственият възможен кандидат на ГЕРБ, който на този етап е безусловно подкрепен от всички евроатлантически съюзници на България  и именно тази поддкрепа е била основна цел на посещението на Виктория Нюланд и на предстоящото посещение на Йоаким Гаук.

4. Росен Плевнелиев, обаче, категорично заявява още септември в неформални разговори, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат.

От този анализ насам се случиха следните неща:

– Човекът, сформирал правителство, по-известно като Корпоративно търговска банда чрез най-голямата изборна измама “Костинбродската афера”, която осъществи своеобразен държавен прерат с подмяната на изборите и с цел да построи скъпо и прескъпо Южен поток с цената на националния ни суверенитет в полза на Русия и лидер на ПЕС, Сергей Станишев, отпразнува 50-годишен юбилей. Според добре информирани източници на Терминал 3 за този рожден ден е бил свирен “сбор под знамената” с призив за “невъоръжена борба”, за да се покаже “много сме, силни сме, и ще си вземем, което си е наше”. Така лоялните на Путин другари се опитват  да отвърнат на  “Манифеста за Републиката”, който по събра всички зад идеята за борба със статуквото и мафията. Неслучайно и точно това събитие дискредитира в някаква степен единственото останало, неоцапано от пропагандата забележимо гражданско усилие, тъй като на него  присъстваха и някои от подписалите “Манифест за  Република”.

БСП си избра Корнелия Нинова за лидер, което е добра новина, защото е жена. Но тук добрите новини свършват, защото според добре запознати с БСП отвътре тя е нищо повече от естествен продължител на политиката на Първанов и Станишев в столетницата, без значение дали те винаги са били на едно мнение. Никога не бива да се пренебрегва върховната лоялност, възпитавана в годините от КГБ и ДС и коленопреклонната позиция пред върховния господар от Москва.

АБВ излезе от властта и с това според наблюдатели и основни политически фигури стартира кампанията на Ивайло Калфин за президент. Георги Първанов, лидер на АБВ и псевдоним от ДС “Гоце”, официално поиска властта, след като сериозно разклати стабилността и я положи удобно в краката на другарите си по ДС-линия и сближени от общата си любов към рублата приятели от Патриотичния фронт, за да преценят уж те дали да я ритат и кога точно да й бият шута окончателно.

Ивайло Калфин заяви ясно, че “елее за обща лява кандидатура за президент.

Гоце поиска властта на конгрес като обеща своеобразен преврат чрез Конституционна реформа, която да превърне България в Президентска република, без да уточни колко след това ще се разширят правомощията на президента, за да са удобни за доунищожаването на клетата територия.

На този фон Радан Кънев се сети, че Росен Плевнелиев няма алтернатива във връзка със своята прозападна ориентация, ценности и цялостното институционално поведение в позицията на президент и призова за обединение на проевропейските сили зад неговото издигане за повторен мандат. Това се случи след като само преди няколко месеца на връх 40-тия си рожден ден, той каза, че България има нужда от друг президент, призова за първични избори за обща дясна кандидатура и почти номинира себе си.

Самият президент видя в това политическа интрига и повтори, че е президент на всички българи и не участва в никакви задкулисни договорки, както и не се ангажира с намеренията на един или друг политически лидер по отношение на собственото си решение дали да се кандидатира или не, което ще обяви в края на юни.

За да стане картината още по-красива, се изказа и това, което имаме като партиен кадровик на ГЕРБ в ролята на Цветан Цветанов. Той определи предложението на ДСБ и нейния лидер Радан Кънев като опит за отклоняване на вниманието към президентските избори (сякаш те не предстоят ей сега?!) и отново провидя опити за дестабилизация на правителството чрез отклоняване на дебата към предстоящите след малко повече от 4 месеца избори за най-висшия пост в държавата. Освен това обяви, че предложението на ДСБ за дясна консолидация около втори президентски мандат на Росен Плевнелиев е свела до минимум възможността по тази тема да се водят разговори с участието на ГЕРБ. Каквото и да означава това…

Шах.

Ако ви се струва, че ГЕРБ са в патова ситуация, то не бива да се забравя, че те се поставиха сами в нея. “Изборът на по-малкото зло” е онази опасна мантра, която ни проми мозъците и ни накара да правим всички онези исторически компромиси във всичките онези 26 години – компромиси, които последователно изградиха и заздравиха олигархията, която като октопод превзе последователно политическите постове, за да създаде икономически лостове; компромиси, които  отгледаха, а после превзеха медиите и ги превърнаха в бухалки. По същия начин и същите герои отвлякоха патриотизма и го подмениха с путинови проксита, които сеят раздор, омраза и всяват страх просто заради самиястрах и защото така се контролират масите от Ленин насам.

Така или иначе изградиха една псевдореалност чрез поредица от псевдо-избори на по-малкото зло. “Да изберем по-малкото зло” казаха някои, виждайки по-голямото зло във втори мандата на Цветанов и Борисов и осъмнахме с коалицията БСП-ДПС-Атака, която избра Пеевски за шеф на ДАНС и предизвика най-голямата политическа и финансова катастрофа в най-новата ни история след зимата на 96-97-ма година. “Да изберем по-малкото зло” казаха някои, виждайки по-голямато зло в НЕвлизането на нездравословни коалиции, включващи елементи с неприемлива от гледна точка на евроатлантическите ни позиции политически субекти в лицето на Патриотичния фронт и АБВ. “Да изберем по-малкото зло” казаха някои и направиха исторически компромис на хиляда нива за непровеждането на съдебна реформа като избраха да клекнат на съветския тип прокуратура и това, което имаме като резултат от олигархичния модел, овладял територията като главен прокурор. “Да изберем по-малкото” зло в името на стабилността. Коя стабилност?!

На този фон в понеделник (16-ти май) стана ясно, че очевидно президентът Плевнелиев няма намерение да се кандидатира за втори мандат. В БНТ бе съобщено, че четири ключови фигури от неговя екип заминават за посланици. Това се случва в рамките на мащабна ротация, за която МВнР се готви от месеци. Което само по себе си потвърждава информацията на Терминал 3, че това е решение, което самият държавен глава е взел и обявил на политическия елит у нас и в чужбина достатъчно отдавна. Това съмнение се появи в публичното пространство още с поемането на поста министър на правосъдието на безспорно най-близкия му човек от екипа – началника на кабинета му Екатерина Захариева.

За финал – политиката е избор на възможните решения. Избор на подходящите партньори, с които тези решения биха били възможни. Изборът на “по-малкото зло” е задънен изход с надпис: Пат. Изход с фатални последствия за общество и държавата като цяло. Може би българският политически елит ще научи някога този урок по държавничество.

 

 

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.