SHARE

Когато става въпрос за Русия, отиващият си български президент Росен  Плевнелиев е напълно откровен: Ясно както никой друг български или европейски политик, Плевнелиев многократно критикуваше Русия. Първият му разговор с F.A.Z. преди две години, в който той окачестви Русия като „националистическа, агресивна държава“, доведе през октомври 2014 г. до дипломатически скандал между България и Русия. Тогавашният говорител на руското Министерство на външните работи Александър Лукашевич съобщи, че чрез изявленията си за F.A.Z. президентът оскърбява „вековното  приятелство между руския и българския народ“. Плевнелиев отхвърли критиката от Москва и заяви пред БНР: „Смятам, че чрез интервюто си за F.A.Z. аз помогнах за подобряването на връзките между българския и руския народ, като казах истината за действията на тогавашното руско правителство в Крим и ще продължавам да правя това и в бъдеще“.  

Сега Плевнелиев направи в разговор с вестника равносметка на мандата си и отправи отново толкова остра критика към Русия, че в Москва едва ли някой би се зарадвал на думите му. Преди всичко Плевнелиев предупреди за руските опити да се подкопаят отвътре основите на ЕС, подкрепяйки ултранационалистически партии. Има много признаци за руско финансиране на антиевропейски партии и медии в България, както в други държави от ЕС, каза  Плевнелиев. „Да вземем например честите срещи, които такива националистически антиевропейски партии провеждат именно в Москва. В България на публични мероприятия на такива организации понякога се развяват повече руски, отколкото български знамена“, отбелязва политикът, който през 2011 г. беше избран със значително мнозинство за президент, но след един тежък удар на съдбата в личен план реши да не издига кандидатурата си за президентските избори през ноември 2016 г.

Според Плевнелиев руската подкрепа за антиевропейските сили не е „изолирано явление“, а „ясна тенденция в редица европейски страни”. В България към това се прибавя и фактът, че на референдум през изминалата година гражданите се обявиха за драстично съкращение на партийното финансиране, включително и за предизборните им кампании. Това поставя въпроса за начина, по който партиите ще се финансират в бъдеще и дали има вероятност нежелани дарители вече да са „на стартова позиция“. Малко гласове не достигнаха, за да има референдумът задължителен характер и  финансирането на партиите да бъде намалено. Но някои политици в България въпреки това подкрепят предложението, тъй като то беше одобрено с голямо мнозинство и де факто демонстрира волята на избирателите. Други се опасяват, че по-малката субсидия за партиите ще помогне на олигарсите и антидемократичните сили в страната и извън нея да сложат ръка на цели партии, като ги финансират. По този повод Плевнелиев отбеляза, че се надява българските политици „да не допуснат партийното финансиране да стане зависимо от непрозрачни интереси“.

С поглед към Русия българският президент говори за едно „продължение на дългогодишната политика на КПСС“, към която Москва се връща. Преди Съветският съюз е финансирал и организирал комунистически партии в западните демокрации. „Сега се случва нещо подобно: ръководството в Москва се опитва на базата на нова идеология да постигне същата цел: да отслаби Европа и да подклажда съмнения в ценностите на демокрацията и на правовата държава.“ За това става въпрос и при „кибервойната“ в интернет. Когато преди няколко години за първи път е предупредил за руската политика, чиято цел е систематично да провежда в интернет кампания против европейските ценности, някои политици нарекли предупрежденията му „преувеличени“. „Бяха недоверчиви, дори бях обвинен в това, че позицията ми е твърде крайна. Днес, само няколко години по-късно, за никого не е тайна, че тази политика се води с ясната цел да се дестабилизира ЕС.“ Затова на европейските граждани трябва да се разясни „какво се случва и какво цели руската пропаганда“, каза Плевнелиев и подчерта, че позицията му няма нищо общо с русофобия. Руско-българските връзки са „дълбоки и многостранни“, но като резултат от стремежа на поколения българи към демокрация, правова държава и справедливост българският народ днес е с ясна проевропейска нагласа. „За съжаление ръководството в Москва действа точно срещу тези ценности, особено срещу върховенството на закона.“ Президентът окачестви курса на Кремъл като „политика, в която правилата не важат за силните“. Без да назовава Крим или Сирия, той разкритикува политиката на начертаването на граници от позиция на силата. „Ние, българите, имаме в историята си болезнен опит с подобна политика: На Берлинския конгрес през 1878 г. от страната ни са отнети големи територии с българско население. Тази политика е продължена и през двете световни войни чак до конференцията в Ялта, когато, без да бъдем питани, сме били предадени на комунизма за 45 години.“ От този опит българите в никакъв случай не са срещу Русия, но срещу сегашната руска политика. Но ЕС има добри шансове да се противопостави на пропагандата. „Силата на Европа са 500-те милиона граждани, които знаят в коя Европа те и техните деца биха искали да живеят. Най-силното оръжие на Европа са демокрацията, правовата държава и това, че в ЕС, сме изградили едно пространство, в което хората са свободни.  И от тези оръжия не бива да отстъпваме. Те са ни направили големи и ще ни запазят“, отбелязва Плевнелиев.  Той предупреди да се пазим от „прекалена регулация“ в ЕС, но се обяви в подкрепа на по-тясна интеграция, там, където сближаването има смисъл и е от полза: „Бихме могли да живеем с различни стандарти за краставици, но имаме нужда от общи усилия в онези области, които засилват мира и сигурността в Европа, например при свързването на мрежите за пренос на енергия“. Имаме нужда от една „реалистична оценка на действията на Русия през последните години“. Също така не би трябвало отделни членове на ЕС поради „краткосрочни икономически или политически изгоди“ да се отклоняват от общата европейска линия спрямо Русия, изрази критика Плевнелиев, без да назове конкретни имена или държави.

Същевременно отхвърли някои твърдения на западни медии, които тълкуват победата на кандидата на опозицията Румен Радев на президентските избори през ноември като знак за политическото сближаване на България с Кремъл. „Това е преувеличено. Социологическите проучвания показват, че 60% от българите биха дали превес на ЕС, ако биха били изправени пред избора между него и Русия.“ Наследникът на Плевнелиев ще встъпи в длъжност на 22 януари. Министър-председателят в оставка Бойко Борисов окачестви Радев, чиято кандидатура беше подкрепена главно от БСП, като русофил и представител на „тоталитарната комунистическа левица“. Без да назове Борисов поименно, Плевнелиев критикува това изказване на бившия шеф на кабинета, който през пролетта ще се бори с консервативната си партия ГЕРБ за трети мандат. „Политиците трябва да строят мостове, а не да ги рушат. Румен Радев беше избран за президент на демократични и честни избори, и то с впечатляващо мнозинство.“ Освен това Радев обяви по време на предизборната си кампания „многократно и ясно своята  евроатлантическа позиция“.

В края на март в България най-вероятно ще се проведат третите извънредни парламентарни избори от 2013 г. насам. Те станаха необходими, след като шефът на кабинета Бойко Борисов обяви оставката на правителството поради неуспешното представяне на избрания от него кандидат за президентските избори. Веднага след встъпването си в длъжност Радев ще трябва да назначи временно правителство, чиято задача ще бъде да ръководи страната до провеждането на извънредните парламентарни избори.  Определянето на дата за изборите също е в компетенциите на държавния глава. Не е ясно кой ще реши за българския комисар, който трябва да бъде излъчен след подаването на оставката на Кристалина Георгиева в края на октомври. Тя напусна комисията, за да заеме пост в Световната банка. Плевнелиев се обяви за „ясно формулиран консенсус“ между политическите сили в България по въпроса за новия български представител в комисията. „Апелирам към правителството в оставка на Бойко Борисов да излъчи възможно най-скоро кандидат. В противен случай такова решение ще може да бъде взето едва след следващите парламентарни избори, когато ще имаме ново парламентарно  мнозинство“, каза Плевнелиев.

* Преводът на статията от Frankfurter Allgemeine Zeitung е от сайта на президентството. Акцентите са на редакцията.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.