SHARE

В България имаме ново политическо образувание, създадено от уж кръвни врагове. “Обединени патриоти” е новата коалиция между НФСБ, ВМРО и “Атака”. В миналото техните лидери, особено Волен Сидеров и Валери Симеонов, са си казвали какво ли не – “национален предател”, “продавач на гей порно”, “слуга на Москва”, „слуга на Ердоган” и т.н. От друга страна, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е бил в изборна или управленска коалиция с почти всички партии, влизали някога в парламента – от СДС, през Бареков до ГЕРБ.

Преди президентските избори обаче те решиха да захвърлят старите дрязги, тъй като по техни думи са “побелели и помъдрели” и да сформират настоящата коалиция. Под маската на “патриотичността” обаче те имат една много по-различна програма, която системно изпълняваха в настоящото Народно събрание. В тази програма можем да видим както партньорството с ДПС, така и политики, застрашаващи демократичните и ценностните устои на страната.

Рамо до рамо с ДПС и Ахмед Доган

“Златният пръст” на Волен Сидеров, с който подкрепи правителството на Пламен Орешарски, в което участваше и ДПС, остана като показателен за истинските интереси на “Атака”. Но в настоящия парламент двете други формации от “Обединени патриоти” също изказаха своята подкрепа за “техния заклет враг” ДПС.

През юли 2015 г.  Валери Симеонов застана на страната на ДПС, и то при приемането на конституционните промени, които бяха част от съдебната реформа. Когато тогавашният председател на ДПС Лютви Местан предложи да се създаде “исторически компромис”, или – с други думи – реформата да бъде “опраскана”, Валери Симеонов бързо застана зад промените в името на “интересите на България”.

“За нас интересите на България са над всичко, не можем да се правим на нацупени деца. Днес ще говоря с реформаторите, трябва да се проявят разум и отговорност, не трябва да се правят експерименти с конституцията”, заяви той в интервю за bTV на 23.07.2015 г. По думите на Симеонов в проекта на ДПС имало “минимални разлики” и заявява, че дори реформаторите да не приемат “компромиса”, то той ще приеме проекта на ДПС.

Още на второ четене ще влязат отхвърлените от ДПС предложения, ако не ги внесат реформаторите, ще ги внесем ние”, допълни той, с което показа, че подобно на “златният пръст” на Сидеров и Валери Симеонов в ключови моменти за страната, особено когато трябва да се опраскат ключови реформи, застава категорично на страната на ДПС.

Няколко месеца по-късно председателят на ВМРО Красимир Караканов, известен и като агент “Иван” в архивите на ДС, коментира разкола между Ахмед Доган, известен като агент “Сава”, и Лютви Местан, известен като агент “Павел” в интервю за “Фокус”. В него той застана на страната на ДПС и обяви Доган за бранител на българските национални интереси от Анкара.

“Ахмед Доган създаде една политическа формация, която през годините беше критикувана за своя национализъм и заради това, че използваше политическото влияние за трупане на икономически дивиденти. Ахмед Доган никога не се доближи до радикалния турски национализъм и радикалния ислямизъм, бягаше от тази работа и не позволяваше на турските правителства без значение кой е на власт в Турция да го поставят в положението на обикновен валия, който трябва да изпълнява решенията на Анкара. Той демонстрираше някакво самочувствие и желаеше да бъде фактор в България, а не да бъде подчинен слуга на Анкара”, заявява Каракачанов и допълва: “Анализът на Доган е много точен – че Европа е безхарактерна и не може да има силна собствена политика, тъй като самата Европа няма въоръжени сили, а НАТО се превърна в един инструмент на американската външна политика.”

Спешната ограда за защита от бежанци… и защита на “нашите фирми”

На 9 октомври 2015 г. Волен Сидеров заявява: “Трябва да спрем да слушаме Брюксел. Най-важен е интересът на българския народ, според когото е нужно да се изгради стена на турската граница и да не се допускат повече пришълци”.

Правителството това и стори под натиска на псевдопатриотите в управлението – НФСБ и ВМРО, като оградата се превърна в един от най-скъпите инвестиционни проекти в страната. До средата на 2016 г. за него бяха изхарчени 100 млн. лева от бюджета, а през юни 2016 г. Валери Симеонов “уреди” още 44 млн. лв. Всичко това без обществена поръчка.

През 2016 г. нямаше силен миграционен поток към България и заради споразумението между ЕС и Турция, с което Анкара се задължи да възпира потока от бежанци. Въпреки това заради промени в Закона за обществените поръчки правителството обяви строежа на стената за спешен и не направи конкурс за строители.

Без търг в строежа попаднаха интересни фирми като „Пътстрой Бургас”, която е  дъщерна фирма на “Хидрострой”, предава “Капитал”. Същата година “Хидрострой” закупи свързваната с “успелия напускащ мъж” Делян Пеевски – “Водстрой 98”. Друга фирма, участваща в строежа – “ИГ холдинг” АД, изпълнява строителството на Северната скоростна тангента заедно с фирмите на Пеевски, а трета фирма – “Булдени” ООД, е участвала в консорциум за реконструкцията на рибарското пристанище в Поморие с водещ партьор “Водстрой 98”, пише вестникът.

Без бурки, но с казарма

По време на мандата на настоящото управление псевдопатриотите се опитаха да прокарат два изключително спорни от правна и морална точка законопроекта.

Те постигнаха и успех с единия от тях за забрана за носенето на бурки, въпреки че в България не е известен случай на жена, която носи бурка. В Пазарджик има жени, които носят никаби – облекло, което покрива лицето и тялото, но остава очите открити, но дори това не е масово или дори често срещано явление.

Въпреки това на 30 септември 2016 г. парламентът прие Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, чийто вносители бяха Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. На второ четене законопроектът получи подкрепата на ГЕРБ, Реформаторския блок, БСП.

През юли месец Патриотичният фронт внесе и два законопроекта за връщането на казармата в България. Те заедно с изграждането на оградата по границата с Турция присъстват в програмите и на трите партии от “Обединени патриоти” – НФСБ, ВМРО и “Атака”, и те навярно ще продължат да настояват за казармата, макар тя да е отхвърлена като неефективен способ от повечето евроатлантически партньори на България. Връщането на казармата Валери Симеонов изчисли, че ще струва под 100 млн. лв. годишно. Псевдопатриотите предлагат още началната военна подготовка да стане задължителна в средните училища.

“Не ни се мотайте в краката” и “Стига с тази демокрация”

Поглед за това как би трябвало се провеждат патрЕотични избори видяхме и при приемането на поправките на Изборния кодекс, с които псевдопатриотите искаха да се разкриват секции в чужбина единствено в консулските и дипломатическите мисии.

Поправките предизвикаха протести и кампании като #ИскамДаГласувам, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените. В отговор Валери Симеонов заяви, че държавният глава е “национален предател”, по повод на аргументите на протестиращите каза “Стига с тази демокрация”, заплаши че ще се оттегли от властта, ако ветото не бъде преодоляно, и се обърна към български гражданин от Ню Йорк с репликата “Не ни се мотайте в краката“.

В крайна сметка ветото бе преодоляно с гласовете на ГЕРБ, 12 депутати от РБ, Патриотичния фронт, БДЦ и „Атака“. Но то бе преодоляно само и единствено за да се покаже, че псевдопатриотите командват парада. След като президентът заплаши, че ще сезира Конституционния съд, отново псевдопатриотите внесоха промени, с които дадоха възможност за създаването на ограничен брой секции в чужбина. Те бяха и приети и доведоха до очаквания хаос при гласуването в чужбина на последните президентски избори.

Програмата и действията на самоопределилите се като “патриоти” показаха отношението на псевдонационалистическите партии към демокрацията, правата на гражданите, реформите, уважението към българите и техния държавен глава. Всичко е просто прикритие за истинската същност на тези партии, която е антиевропейска, антидемократична и зависима от техния уж “смъртен съперник” ДПС.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.