SHARE

Превратът в Турция не успя, но той е едва началото на истинските проблеми за Ердоган с неговия основен съперник. Турция е тежко разделена в подкрепата към двама убедени почитатели на политическия ислям – президентът Ердоган и най-влиятелният турски проповедник Фетхулла Гюлен. Неуспешният преврат със сигурност развързва допълнително ръцете на Султана, както наричат в Турция  не  без основание настоящия президент. Но Гюлен и Ердоган  тепърва ще влизат в истински остри схватки.
В статия за сп. L’Europeo  (броя, озаглавен „Теории на конспирациите“) преди година Емил Джасим разкрива кой е Фетхулла Гюлен и защо не трябва да бъде подценяван. Публикуваме с позволението на издателска къща QM  Media с малки съкращения статията „Паралелната турска държава“ , тъй като намираме, че тя може да даде част от отговорите, които всички търсим за случващото се  с най-голямата икономически и демографски съседна на България държава.

„С други думи  – да изчакат и да не бързат да се разкриват твърде рано“ – Фетхулла Гюлен

„Съществуващата система все още управлява. Нашите приятели, които са на позиции в законодателните и административните тела, нека изучават през цялото време в детайли как тези тела работят, за да мога да ги променят и да бъдат по-плодоносни от името на исляма, за да се достигне до национално възраждане. И все пак нека изчакат, докато условията не станат подходящи. С други думи  – да изчакат и да не бързат да се разкриват твърде рано.“ Това са думи на един от най-почитаните, влиятелни и разпознаваеми мъже на съвременна Турция – Фетхулла Гюлен.

Все още никой не е способен да изчисли на колко пари възлиза реално неговото богатство, както и не е ясно колко точно и какви бизнеси са управлявани от него неофициално.

Този свръхуспешен бизнесмен е всъщност духовник. Гюлен е имам, пълноправен проповедник, който не само има милиони последователи в Турция и по света, но и е неофициален собственик на огромна мрежа от училища в над 140 държави, които дублират и успешно конкурират държавните, университети, болници, няколко от най-големите и значими вестници и телевизии в Турция, а също и фондации, журналистически обединения и, разбира се, банки.

Рядко любовта или представата за нея носят някакви финансови дивиденти. Разбира се, не бива да бъркаме правенето на секс с любов, защото в противен случай ще трябва да включим порногафския бизнес в горецитираното правило. Извън порнографията, обаче, съществуват хора, които продават любовта, и то любовта към Бога, особено скъпо.

Огромната империя на Фетхулла Гюлен се базира на основните принципи на суфизма – любов към Бога и към Неговите създания, сред които на върха стои Човекът. Мистическото течение в исляма стана особено модерно и на запад, не без помощта на оглавявяния от Гюлен „Форум Руми“, чрез поезията на Мевлана Джалаллуддин Руми, персиец, живял в земите на днешна Турция и припознат от съвременната турска държава като един от нейните иконични образи, които чудесно продават легендата за значимостта на любовта.

Според бившия полицейски началник Адил Саджан през 2006 г. около 80% от високите постове в полицията се заемат от гюленисти.
Според бившия полицейски началник Адил Саджан през 2006 г. около 80% от високите постове в полицията се заемат от гюленисти.

„Стройте училища, а не джамии!“ – Фетхулла Гюлен

Като всяка легенда, и тази трудно може да се отрече. Гюлен от години се опитва да изгради образ на смирен проповедник, който желае единствено ислямско възраждане под водачеството на Турция, базирано на приближаването на науката към религията. По тази причина той повтаря досущ като мантра „Стройте училища, а не джамии!“, което и прави. В спонсорираните от неговото Движение училища, наричани „Домове на Светлината“, учат хиляди младежи от цял свят.

Критиците на Гюлен обаче твърдят, че тези на пръв поглед светски училища всъщност подготвят бъдещите кадри на т.нар. „джемаат“ („общността“). Те твърдят, че Движението, наричано Хизмет („Службата“) е по-скоро ултраконсервативно тайно общество, което използва измислената от Гюлен инициатива на т.нар. интеррелигиозен диалог, за да заблуди Запада, а всъщност се подготвя за трайна турско-ислямска доминация над него. Наименованието „Службата“ е свързано пряко с идеята, че членовете да слъжни да служат на обществото, Бога и… Гюлен.

Американският историк и експерт по близкоизточните процеси Майкъл Рубин сравнява Гюлен и неговото Движение с иранския аятоллах Хомейни, който в периода между 1975-1978 г. успява с поредица от интервюта и възхваляващи го статии във водещи медии да убеди Запада и най-вече управляващите в САЩ, че няма никакъв интерес към властта, нито към налагане на религиозна власт. Казва им това, което искат да чуят. Това е и причината американският президент да посрещне новата 1979 г. в Техеран с персийския шах, само месец преди да се случи т.нар. Ислямска революция, която промени рязко хода на историята за Близкия изток и света и ще детронира шаха. Според Рубин при случая с Гюлен на повърхността стои един благочестив образ, но в действителност проникването на членовене на „Службата“ на всички нива на турската държава, както и заблуждаването на чужденци, които търсят институционални връзки в Турция, вече са в неподозирано огромни размери.

Холандският изследовател Мартин ван Брюинесен пък вижда паралели между „Службата“ и тайното католическо движение Opus Dei. Холандският учен твърди, че движението няма собствени джамии, но все пак  е важно да се срещат и да се молят в такива храмове, които със сигурност не са сборен пункт на други джемаат. Движението също така изпълнява поредица от интериоризиращи и дисциплиниращи практики, от които най-важна е т.нар. сохбет – това „лично общуване“ е оригинална суфи-практика, която варира от проповед пред малко хора или разговор с религиозен учител/наставник (наречен агабей) до общо четене и коментиране на авторитетни религиозни текстове. В случая с Движението на Гюлен, сохбет е груповото изучаване на текстовете на самия Гюлен и/или на неговия вдъхновител, кюрдския суфи реформатор Саид Нурси. Според свидетели сохбети са се случвали в частни домове из цяла Турция, а и сред турската диаспора в Европа и САЩ далече преди 90-те години, когато все още „Службата“ не е специфично обособена. Ван Брюинесен обръща специално внимение на факта, че позицията на агабей в Западна Европа, САЩ, централноазиатските бивши съветски републики и изобщо навсякъде другаде по света винаги се изпраща някой, който е роден подготвен в Турция.

Идеите на Гюлен за възраждане на исляма под водачеството на Турция се пропагандират от широка мрежа от организации, които включват не само университети и училища, но и влиятелни и чуждоезични медии. Близки до Движението или дори негова неофциална собственост са един от най-тиражните и купувани турски вестници Zaman („Време“), телевизионните канали Samanyolu („Млечен път“) и Mehtap („Пълнолуние“), англоезичната сателитна телевизия в САЩ Ebru, англоезичният вестник Today’s Zaman, седмичното обзорно политическо списание Aksyon („Действие“), новинарската агенция Cihan Haber Ajansı (осведомителна агенция „Вселена“), застрахователната компания Işık Sigorta (Застрахователно дружество „Светлина“) и банка Bank Asya.

Неслучайно банката е кръстена „Азия“, тъй като това кореспондира с изключително широкото присъствие, което Движението има в Централна Азия и изобщо в обособяващото се все по-отчетливо евразийско пространство. Така например близката до Движението Gazeteciler ve Yazarlar Vakfi (GYV, Фондация на журналистите и писателите) открито спонсорира Платформа за евразийски диалог, включваща 12 от бившите съветски републики и Русия, а наред с това издава на руски и турски двуезичното списание „Да“, разпространявано в Истанбул, Москва и Алма Ата. GYV издава на различни езици и множество книги, сред които най-често са съчиненията на Фетхулла Гюлен.

Според грамите, изпратени от дипломати на САЩ и изтекли от WikiLeaks през 2010 г.,  „Службата“ на Гюлен се смята за „най-могъщата ислямистка групировка в Турция“. Грамата продължава, като уточнява, че Движението „контролира основните бизнес, търговски и издателски дейности (и) е проникнала дълбоко в политическата сцена“.

Малцина са онези бивши членове, които посмяват или са готови изобщо да проговорят за техния престой в „Службата“, и то само при запазване на тяхната строга конфиденциалност, защото се страхуват за работните си места, здравето и семействата си.

 

Духовно движение или секта?

Лидерът на „Службата“ Фетхулла Гюлен живее от 1999 г. в Пенсилвания, САЩ. Заминава там под предлог, че има нужда да се лекува, но категорично отказва да се върне в Турция, тъй като неколкократно е издавана заповед за ареста му по подозрения за готвен държавен преврат – възможност, която, както доказва историята на Турция, винаги съществува.

Движението не притежава официален адрес, регистрация или официална банкова сметка. Привържениците и членовете никога не излизат на демонстрации в подкрепа на въвеждането на шариата или пък в подкрепа на воден някъде джихад. Джемаат  действат тихо и тайно. Всяко важно стратегическо решение се взима лично от Гюлен и предопределя накъде ще върви „Службата“. Хората от вътрешния/близкия кръг на проповедника работят за него вече десетилетия. На тях е поверено да контролират най-важните организации  – издателските къщи, фондациите и училищата.

На всички нива джемаат се ръководят от „братя“ – от високо регионално ниво до квартала. Йерархията е строга и напълно секретна.

С особена важност Гюлен гледа на т.нар. Интеррелигиозни форуми, на които си дават среща лидерите на различни религиозни деноминации от авраамическите религии. По този начин той връща носталгията на турците към особения мултикултурализъм на османската империя, свързан с подчинението на немюсюлмански, а и приели исляма народи под османска власт. Гюлен лично се среща през годините с папа Йоан Павел Втори, с вселенския патриарх Вартоломей, с редица еврейски равини, като за всички конференции, посветени на религиозния диалог разноските са поети от богатите донори на Движението. Това са например собственикът на най-големия хранителен консорциум в Турция, лидерите във водещата текстилна промишленост, корабопроизводители и т.н.

Влиянието на Гюлен и „Службата“ нараства особено много през 2002 г., когато консервативната ислямска Партия на справедливостта и развитието на Ердоган печели изборите безусловно, а през 2007 г. едва не спечелва 2/3 от местата в парламента, което би й позволило да извърши дори конституционни промени. Според повечето анализатори двата лагера са влезли в стратегическо партньорство тогава, като Гюлен е осигурил с подкрепата си изборната победа на ПСР, а Ердоган на свой ред е защитавал и покривал членовете на „Службата“. Според информация на американските служби през 2004 г. около 20% от депутатите на Ердоган, както и министрите на правосъдието и на културата принадлежат към джемаат.

днес Ердоган и част от управляващият елит на Турция виждат в проповедника заплаха.
днес Ердоган и част от управляващият елит на Турция виждат в проповедника заплаха.

Според бившия полицейски началник Адил Саджан през 2006 г. около 80% от високите постове в полицията се заемат от гюленисти. Американските дипломати в Анкара посочват в изтеклите през WikiLeaks грами, че „няма как да се докаже, но и никой не отрича твърдението, че Турската национална полиция се контролира от гюленисти“.

Въпреки че Гюлен недвусмислено насочва милионите си привърженици да подкрепят управляващата днес Партия на справедливостта и развитието при нейното основаване, днес Ердоган и част от управляващият елит на Турция виждат в проповедника заплаха.

Няколко пъти вече бяха арестувани буквално стотици журналисти, магистрати, висши полицаи, военни и политици, които бяха обвинени в опит за отхвърляне на светската държава, и то докато президентът Ердоган и неговите съпартийци бавно и упорито ислямизират страната.

Кое от двете крила ще надделее и има ли шанс Турция да се измъкне от хватката на ислямизма, ще покаже само времето.

Дотогава ще стои неразгадаемия въпрос – духовно движение или секта е изградил един от най-влиятелните мюсюлмански мислители Фетхулла Гюлен?