SHARE

Шествия на неонацисти, Ку-клукс-клан, радетели на робовладелската Конфедерация и хора, вярващи в превъзходството на бялата раса.

За нито една страна със свобода на словото и събиранията това не е новост. У нас има ежегоден Луков марш, в Гърция открито неонацистката партия „Златна зора“ е в парламента и има още множество подобни примери по света.

В основата на либералната демокрация е именно принципът, че  няма защо да се страхуваме от крайните идеологии от ляво и дясно, защото те могат да бъдат преборени с аргументи, а не с криене на истината.

Тероризмът обаче е нещо различно от шествията. Прегазването на тълпа, убиването на човек и раняването на десетки по идеологически причини е форма на тероризъм, без значение дали е извършена от ислямски екстремист или неонацист, какъвто бе случаят в Шарлотсвил, щата Вирджиния.

И този акт бе заклеймен като такъв от републиканци и демократи и хора с най-различни политическия виждания.

Един водещ политик обаче не го направи, и то може би най-важният – президентът на САЩ. Който в деня на събитието обвини „насилието от много страни“, прехвърляйки вина на контрапротестиращите, които обаче нямат кръв по ръцете си.

Два дни по-късно президентът осъди крайнодесните движения, расизма и терора. Няма и 24 часа по-късно обаче, той отново оправда неонацистите, като каза, че вината е и на „двете страни“, а сред шествието на крайното дясно имало „добри хора“ освен нацистите, расистите и членовете на клана.

И така се гради онази алтернативна реалност, в която трябва да приемем за очевиден факт, че обикновено на шествията на расисти, нацисти и Ку-клукс-клан има и едни други прекрасни хора. Теза, с която се оказа, че не са съгласни изпълнителните директори на едни от най-големите корпорации в САЩ като Intel, които напуснаха Съвета по производство към президента в знак на протест.

Теза, с която не са съгласни и водещите републиканци, които осъдиха поведението на Тръмп.

„Трябва да сме наясно – заяви председателят на Камарата на представителите Пол Райън, – превъзходството на бялата раса е отвращаващо. Фанатизмът е против всичко, зад което стои тази страна. Не може да има никакъв друг прочит на събитията.“

Последван от републиканския сенатор Марко Рубио, който написа: „Г-н президент, не може да позволите на вярващите в бялото превъзходство да носят само част от вината. Това е просто: ние осъждаме и маргинализираме расистките групи, а не ги окуражаваме и подкрепяме.“

Тръмп намери подкрепа единствено в бившия лидер на Ку-клукс-клан Дейвид Дюк, което говори много за това къде днес стои реториката на президента.

Тезата, която кланът и неонацистите искат да прокарат е, че те просто са изразявали несъгласието си с демонтажа на статуята на Робърт Лий, главнокомандващ войските на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861 – 1865).

И тази статуя трябвало да се запази в името на културното наследство. Познато, така и ние съхраняваме комунистическите паметници и когато се взе решение за демонтирането на „Многоъгълният петох*йник“, и у нас се надигаха протести и брожения.

Но при нас бе подпален кран, не бе убит човек. Историята на американската Конфедерация и българския комунизъм едва ли има много допирни точки освен мракобесните им идеали – в едната с трудовите лагери, в другата – с робството.

Но Конфедерацията и нейните генерали въстават срещу САЩ и американския президент. Те са – както бихме казали днес – предатели. Разбира се, техните привърженици днес ги припознават в друго – с кодиран език, възхваляващи тяхната борба за „свобода и права“, всъщност ги използват за символ на собствения си расизъм към чернокожи и иноверци.

А Доналд Тръмп очевидно не иска да разтройва тази прослойка, тъй като я вижда като важен електорат, ключов за неговото избиране.

Това, което Тръмп пропуска, е, че той вече е избран и с апологетиката си към неонацисти губи последния си политически капитал, който има собствената му партия към него.

След като наскоро нападна лидера на мнозинството в Сената Мич Маконъл, уволни началник-кабинета си и критикува редица други представители на републиканското статукво, а те му отвърнаха, като му забраниха да отменя санкциите срещу Русия – днес Тръмп няма много политически капитал, който да губи.

И Тръмп пропуска най-важното. Америка не е нацистка държава и няма да бъде. По думите на Рейгън „свободата не е на повече от едно поколение от изчезване“ – за последните шест месеца американските институции, политици, разследващи органи, журналисти и общество показаха, че те няма да бъдат това поколение. Единствено Тръмп не разбра това.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.