SHARE

Издателството на университета “Оксфорд” официално признава великия съперник на Шекспир Кристофър Марлоу за съавтор на три от историческите пиеси на Шекспир.

В продължение на години екип от 23-ма шекспироведи от пет държави изучават пиесите на Барда и са категорични, че 17 от 44-те пиеси на Барда са били писани в съавторство.

По специално в написването на трите части на историческата драма “Хенри VI”, написана през 1591 г., е допринесал драматургът Кристофър Марлоу.

В елизабетинска Англия от XVI в., преди да е изгряла звездата на Шекспир, Марлоу е бил смятан за най-великия творец на своето време. Той обаче оставя само седем пиеси, тъй като умира млад –  на 29 г., през 1593 г. Няма спор, че творчеството му оказва влияние на Шекспир, а смъртта му позволява на Барда да се изкачи на пиедестала.

Използвайки съвременни технологии за текстови анализ, учените са открили достатъчно доказателства – като честота и начин на използване на думи и фрази, авторски стил и др. – и са категорични, че Марлоу е допринесъл за написването на пиесите, а други автори са помагали на Шекспир за написването на други произведения.

Eдин от редакторите на оксфорското издателство, Гари Тейлър, уточнява, че това не поставя под въпрос приноса на Шекспир. “Не е задължително те дори да са работили заедно. Драматургията по Шекспирово време е била подобна на писането на сценарии днес: Един автор ще бъде водещ, защото е написал основата на сюжета, а театърът ще наеме други автори, които да напишат други сцени”, предава New York Times.

Според Тейлър това, че издателството на Оксфорд е признало съавторството в трите пиеси на Барда, е само началото на дебата.

За “Шекспировия въпрос” е изписано и изговорено много. През 1916 г. дори чигагски съдия постановява, че истинският автор на произведенията е британският лорд-канцлер и учен сър Франсис Бейкън – теза, която подкрепя и Марк Твен.

В обществото циркулират най-различни хипотези за това дали наистина Уилям Шекспир стои зад подписаните от него пиеси, като повечето се основават на простолюдния произход на Шекспир, който не би му позволил да използва английския език – “езика на Шекспир” – толкова майсторски. Но често се пропуска фактът, че макар Барда да е нямал синя кръв, той е произхождал от знатно семейство на търговец на кожени изделия. Това му е позволило както да получи най-доброто за времето образование, така и да има условен достъп до британския елит.

Съществува “преобладаващ, научен консенсус, основан на категорични доказателства”, както пише през 2005 г. харвардският професор Стивън Грийнблат в критично писмо към New York Times, че Шекспир наистина е автор на произведенията. Да се представят тези хипотези на равна основа с общоприетата теза за него е равносилно на “твърденията, че Холокостът не се е случил, да станат част от учебната програма”, смята професорът.

Настоящите открития на шекспироведите и решението на оксфордското издателство обаче не засягат “Шекспировия въпрос” и не дават отговор на това дали някой не се е криел зад името на Шекспир. Но те може отговорят на някои от въпросите за Шекспир. Може би неговото величие е плод на много хора, които са помогнали на Барда да увековечи своите произведения.

*На снимката: Портрети на Кристофър Марлоу и Уилям Шекспир. 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.