SHARE

Едно от най-значимите събития за мен през тази година, касаещо ЕС и България в частност, мина с няколко статии в европейски и тукашни медии. Освобождаването на Лаура Кьовеши е сериозен признак за слабата имунна система на Европейския съюз и за това, че корумпирани политически елити (както социалисти, така и националпопулисти) могат да правят каквото решат под пиянския поглед на Юнкер и компания.

Не, не съм привърженик на европейската бюрокрация, нито смятам, че ЕС трябва да отговаря за всичко. Но вярвам, че темата правосъдие и антикорупция трябва да бъде обща за ЕС и че същите европейски институции, които дават милиарди на местните политически елити, следва срещу тези милиарди да изискват независимо правосъдие от „бенифициентите си“.

Ще кажете, че това е наивно очакване, тъй като онзи, който дава милиарди на политическата мафия, едва ли има интерес (извън декларативното)  да кара тази мафия да се саморазследва. Но европейските данъкоплатци имаме такъв интерес, затова напомням някои от констатациите на същата Европейска комисия от десетгодишния CVM Доклад за напредъка на Румъния, януари 2017 г. Както се вижда от цитатите по-долу, опитите за овладяване и отслабване на румънските органи за борба с корупцията, и по-специално на DNA са започнали още от създаването на тези институции. (Преводът е мой, т.е. не търсете съвършенство.)

„2.3. Справяне с корупцията по високите нива

„CVM докладите отчитат постоянно покачване в броя на разследванията, обвиненията и присъдите по дела за корупция по високите етажи на властта през годините, с видимо увеличение след 2011 г. От 2013 г. (годината, в която Кьовеши поема Антикорупционната дирекция) резултатите на институциите, участващи в разследването, повдигането на обвинения и решаването на дела за корупция по високите етажи на властта са високи, с регулярни обвинения и присъди по дела срещу политици от всички нива и от всички партии, както и държавни служители, магистрати и бизнесмени. Всяка година Националната дирекция „Антикорупция“ извършва разследвания и повдигна обвинения по голям брой дела за корупция на средно и високо ниво. По същия начин Върховният касационен съд и апелативните съдилища постановяват висок брой окончателни присъди по делата за корупция на средно и високо ниво. Наблюдава се и трайна тенденция на увеличаване на конфискациите на имущество, придобито от престъпления. Резултатите, които се поддържат и през 2016 г., са свидетелство за независимост и професионализъм на правосъдните институции, въпреки това повтарянето на едни и същи престъпления показва също, че превенцията е неефективна.

С приемането на новия Наказателен кодекс от 2014 г. Румъния вече има завършено и ефективно законодателство за борба с корупционните престъпления. Още от самото начало обаче имаше сериозни опасения относно стабилността на законодателството в тази сфера, поради, както е споменавано и по-рано, постоянните опити да бъдат променяни законите, инкриминиращи корупцията, често без консултации с ключови държавни и правосъдни институции, работещи в сферата.

CVM докладите също показват ясна връзка между ефективността на антикорупционната дейност и широко распространените медийни и политическаи реакции, включващи публична критика на отделни магистрати и правосъдната система като цяло.  Докладте показват също липсата на систематичен подход при аргументирането на отказите за вдигане на депутатски имунитети при започнати разследвания.

Но като цяло резултатите на Румъния в тази област с право получават широка подкрепа и напредъкът по Третата част от препоръките е значителен.

3.4. Борба с корупцията 
Националната дирекция „Антикорупция“ (част от прокуратурата) и Върховният касационен съд постигнаха впечатлващи резултати при борбата с корупцията по високите и средните нива на властта. Поддържането на усилията на правосъдните институции за справяне с високата корупция е един от най-важните показатели за обединената борба с корупцията.

Националната дирекция „Антикуропция“ също е пример за отчетност, която показва висок процент на откритост и желание за анализиране. По специално наблюдаването на повтарящите се видове дела сочи „корупционните вратички“ в институциите и подпомага тяхното затваряне.

Силните медийни и политически атаки срещу отделни магистрати и съдебната система като цяло са сериозна заплаха за необратимостта при борбата с корупцията.

Антикорупционното законодателство трбва да бъде прилагано спрямо всички. Дискусиите в парламента за критериите, които налагат откази за сваляне на имунитети на депутати и министри, не доведоха до законодателните промени, които бяха препоръчани в CVM докладите.

Очевидно е, че законови промени, целещи стесняване на корупционни деяния (декриминализирането на деяния) или промени, които представляват сериозно препятствие пред независимостта или ефективността на Националната дирекция „Антикорупция“, биха довели до преоценка на постигнатия напредък.”

Текстът е препубликуван от блога на автора “Раз(пре)деление на властите”.

Снимка: ALEXANDRU DOBRE/MEDIAFAX FOTO

SHARE
Любомир Авджийски е координатор на правната програма „Мисия Правосъдие“ към Института за пазарна икономика и е правен анализатор. Една от основните цели на програмата е анализ на правните системи и застъпничество за върховенството на правото в България и Европа.