SHARE

По повод последните изявления на Борисов пред Европейския парламент и приемането на закона “Пеевски-Цонев” с гласовете на ГЕРБ “Терминал 3” излиза с редакционен коментар, съставен от нашия екип:

Пет години след като правителството на Орешарски бе инструмент в ръцете на Делян Пеевски, днес виждаме отново как закони – по кройка на “успелия млад мъж вече не на 33”, създадени за него и от него – биват приемани от Народното събрание. Този път благословията за тях идва от ГЕРБ.

Ако през 2013 г. мнозинството депутати на ГЕРБ се въздържаха от приемането на тогавашния закон “Пеевски-Цонев” за офшорните дружества, то днес депутатите на Борисов са основният крепител на изкования от двамата депутати закон за КТБ – иронично даващ заявка, че ще разкрие разграбването на банката, а реално сътворен именно от модела, който стои зад КТБ.

Свърши балансирането на Борисов, поне във вътрешнополитически план. Той се намира във вътрешното джобче на Пеевски и изпълнява поръчки, като пред европейските партньори демонстрира стабилно управление. Не е ясно самите европейски партньори доколко знаят ролята на групата кафяви медии и на главния прокурор Сотир Цацаров във властовата конструкция. Борисов избра окончателно имитацията.

Същевременно Борисов направи няколко сериозни пропуска в речта си пред Европейския парламент.

1. Обяви себе си за “зелен човек”. Това, след като цялото му правителство и всички т.нар. “говорители на ГЕРБ” нападнаха именно “Зелените” след скандалното решение на МС.

Наричаха ги как ли не – “платени”, “отвън зелени, отвътре червени”, “мрънкачи”, “политически мотивирани”, “неспособни на избори да спечелят дори 1% от вота” и т.н.

А Вождът премиер каза пред Европа, че е “зелен”! Каза и че спасява щъркели. И блатни кокичета. И дървета. Освен това не посочи като свой партньор “консерватори” и други прекланящи му се дейци и говорители, а Христо Иванов.

За пореден път Борисов оставя своите “насред пътя” и обръща опорните точки точно наобратно, за което те не са подготвени. Той е в ролята на онази мома Калина от македонската песен, която е готова да се престори на “риба мрена” само за да “преплива реката”, т.е. да не й спрат еврофондовете.

Използвайки термините от Истанбулската конвенция, всъщност премиерът е като “трети пол”, който се предлага на Европарламента за още малко пари за още малко време.

2. Демонстрира за пореден път бруталното си пренебрежение към темата за опазване на околната среда. Според него тя се свежда до презасаждане на блатни кокичета, безпрепятственото излюпване на някакви щъркелчета и всякакви други птици, които минават под общото определение “червеногуши”. Очевидно фактът, че банкянската флора и фауна не ги включва, е дълбоко заседнал в съзнанието на премиера от времето, в което е тичал по футболното игрище с филията със свинска мас и всеки, който е загрижен за природата, минава за него в графата “трети пол”.

3. Откъде Борисов знае, че ще се строи втора кабинка на Банско? Инвестиционно намерение от страна на концесионера “Юлен” и до ден днешен не е заявено?! Решението на МС касае промяна на Плана за управление на Природен парк “Пирин” (а този парк е защитен от някакво си ЮНЕСКО!), а не построяване на втора кабинка.

Същевременно собственият на Борисов Министерски съвет твърди, че не знае #КОЙ е реалният собственик на “Юлен”. В такъв случай откъде премиерът черпи информация? С кого говори? С Георгиус Георгиу?

Възможно ли е Борисов да е изгубен в превода и да не знае, че на гръцки “не” значи “да”?

4. Какви са основанията, заради които ББ смята, че ще се справи с корупцията за “2-3 години”? Че печели на избори? Има немалко примери в историята на корумпирани и полулистки диктатори, които печелят избори в страните си. Един от многото примери е Фердинанд Маркос във Филипините – президент от 1966 до 1972 г. и след това от 1981 до 1986 г., избиран на “демократични избори”, управлявал и в промеждутъка в обявено от него военно положение, един от еталоните за корупция в световен мащаб.

Чудесно е, че след драмите на 2013 г. държавниците успяха да намерят общ език в името на една стабилност. За някои може би е проблем, че общият език е много близо до нечии задни части, но сме XXI век и не бива да всяваме напрежение с осъдителни оценки към фетишите на хората с власт и тези в тяхна услуга.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.